9Р Е Ш Е Н И Е
№ 244
С.,07.05.2025 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при участието на секретаря Нели Първанова
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело №3323 от 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 16303/14.06.2024г., подадена от Д. Р. К., чрез процесуалния представител адвокат Г. Г. от САК, срещу решение № 496 от 25.04.2024г. по в. гр. д. № 1805/2023г. на Софийския апелативен съд, постановено по реда на чл. 294 ГПК, с което като е отменено първоинстанционното решение № 5328 от 08.09.2020г. по гр. д. №13965/2017г. на Софийския градски съд, е уважен предявеният от П. Г. Б., заместен в хода на първоинстанционното производство по реда на чл. 227 ГПК от дъщеря си Н. П. Б., действаща чрез нейната майка и законен представител Д. П. С., против касатора иск с правна квалификация чл. 42, б. „б“, във вр. с чл. 25, ал. 1 ЗН и е обявено за нищожно саморъчно завещание с дата 08.10.2008г., изготвено от Я. Ф. Б., починала на 20.01.2016г., с което е завещала на ответницата 1/6 ид. ч. от магазин в [населено място], [улица], състоящ се от магазинно помещение и стая до него, заемащ дясната част от жилищна сграда, построена в дворно място, цялото застроено и незастроено с площ 260 кв. м., съставляващо УПИ [№], кв. 70 нов, стар 75, по плана на [населено място], централна градска част, ведно с избено помещение под магазина, от общ клозет и съответни общи части, съгласно чл. 38 ЗС и 1/12 ид. ч. от една магазия, ведно с избено помещение, етажа - салон, галерия и таван над нея, намираща се в [населено място], [улица], ведно с всички общи части, съгласно чл. 38 ЗС и дворното място, върху което е построена, цялото с площ 102 кв. м., съставляващо поземлен имот 1484, кв. 48 нов, 20 стар, поради липсата на достоверна дата.
Касаторът поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд, въпреки указанията, дадени от ВКС, не е предприел действия, които да се изразят в даване на възможност на страните да ангажират доказателства по отношение на въведените по време на първоинстанционното дирене фактически твърдения и вместо да събере доказателствата в тази насока по свой почин, е възпрепятствал възможността да бъдат допуснати поисканите от страните доказателства, обосноваващи фактите, които се сочат като нуждаещи се от доказване в отменителното решение на ВКС. Поддържа, че въззивният съд в нарушение на съдопроизводствените правила не е събрал релевантните доказателства, погрешно е приложил правилата за разпределение на доказателствената тежест и е презумирал нарушение от страна на нотариуса без никакви доказателства в тази насока. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявеният срещу нея иск бъде отхвърлен като в нейна полза бъдат присъдени направените по делото разноски.
Като доказателство с касационната жалба е представено копие от нотариалното дело №11, том І, вписано в Общия регистър под №5929/08.10.2008г., което е образувано при нотариус Н. за депозиране за съхранение на процесното завещание на 08.10.2008г. от Я. Б.. Моли за установяване на твърденията й да бъде допусната до разпит като свидетел нотариус Н. за факти и обстоятелства около съставянето, депозирането на завещанието, изготвянето на частния документ-експертна медицинска консултация, както и извършените от нотариус Б. действия преди и след съставяне на завещанието.
Допълнителни съображения излага в проведеното по делото открито съдебно заседание.
В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба Н. П. Б., чрез процесуалния си представител адв. С. Д. от САК, изразява становище, че касационната жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Допълнителни съображения излага в проведеното по делото открито съдебно заседание.
С определение №387/30.01.2025г., постановено по настоящето дело, въззивното решение на Софийския апелативен съд е допуснато до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса длъжен ли е въззивният съд при новото разглеждане на делото да се съобрази с указанията, дадени от ВКС относно тълкуването и прилагането на закона (материален и процесуален), включително за това кои процесуални действия той е длъжен да извърши.
По съществото на правния спор Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 ГПК, приема следното:
П. Г. Б., починал на 11.11.2019г. в хода на производството и заместен от своя наследник по закон Н. П. Б., е предявил срещу Д. Р. К. иск за прогласяване нищожността на саморъчното завещание на Я. Ф. Б., починала на 20.01.2016г., с посочена дата на съставяне 08.10.2008г., поради нарушение на чл. 42, буква „б“ ЗН вр. чл. 25, ал. 1 ЗН с твърдения, че завещанието не е изцяло написано ръкописно и подписано от завещателя, като подписът не е поставен след завещателните разпореждания, не съдържа означение на датата, на която е съставено.
В хода на производството пред първоинстанционния съд с молба вх.№71718/20.07.2020г. ищцата Н. П. Б., действаща чрез своята майка и законен представител Д. П. С., е навела нов довод за нищожност на саморъчното завещание, носещо дата 08.10.2008г., основан на противоречието между посочената в завещанието дата, на която то е съставено (08.10.2008г.) и датата, на която е изготвена посочената в завещанието частна експертиза, осъществена от лекари от МЦ „Лора“, изведена с №67/2008г., в която като дата на изготвяне е посочен 15.10.2008г.
При първото разглеждане на делото от въззивния съд с решение №1379 от 21.12.2021г. по в. гр. д.№3999/2020г. решението на първоинстанционния съд, с което предявените искове са отхвърлени, е потвърдено като е прието, че така констатираното противоречие е наведено като възражение в късен момент от развитието на производството, като същото има за цел не да докаже в условията на пълно и главно доказване ищцовата теза, а да опровергае доказаността на тезата на ответника, имащ доказателствена тежест в процеса на установи автентичността на завещанието. Поради това е прието, че разискването му е извън рамките на доказването с оглед установените от ГПК процесуални преклузии за заявяване на възражения и очертаване предмета на спора. Прието е, че формалните изисквания на чл. 25 ЗН са спазени – доказано е, че завещателката саморъчно е изписала текста на завещанието, че го е подписала и датирала, а фактът, че в завещанието е посочен документ, чиято дата следва датата, поставена в завещанието, означава само, че завещанието следхожда момента на съставяне на експертното заключение или, че завещанието е антидатирано.
По реда на чл. 293, ал. 3 ГПК това въззивно решение е отменено от ВКС с решение №50061 от 27.06.2023г., постановено по гр. д.№2875/2022г. от състав на ІІ г. о. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд с указания на страните да бъде дадена възможност да изразят становищата си относно обстоятелството, че представен по делото документ (частно експертно заключение), чиято дата следва тази, вписана като дата на съставяне на завещанието, е посочен в текста на завещателния акт (включително изложеното от страните в становищата им пред ВКС при първото разглеждане на делото, които съдържат фактически твърдения и следва да бъдат въведени в процеса с възможност насрещната страна да се запознае с тях и да изрази становище) и с възможност за двете спорещи страни да ангажират доказателства.
След връщане на делото за ново разглеждане на ответника по иска са дадени указания, че следва да докаже, че завещателното разпореждане е направено на 08.10.2008г. и че същото материализира истинската и последна воля на завещателя, както и на какво се дължи противоречието с посоченото в завещанието частно експертно заключение само с номер, но извършено на 15.10.2008г., като изрази становището си писмено.
В становище с вх.№18789/15.08.2023г. Д. Р. К. е изложила конкретни факти, касаещи изготвянето на завещанието, предаването му за съхранение на нотариуса, както и причината, поради която частната съдебнопсихиатрична експертна консултация е посочена като номер в завещанието, но изготвена и представена след неговото съставяне. Представила е писмени доказателства и е поискала нотариусът, на когото е било предадено за съхранение завещанието и от когото е узнала за посочените в становището факти, да бъде разпитан като свидетел по делото.
В писмен отговор с вх.№21198/26.09.2023г. Н. П. Б. чрез законния си представител Д. П. С., е оспорила както датата на съставяне на саморъчното завещание (08.10.2008г.), така и датата на съставяне на съдебно-психиатричната консултация и е поискала третото, неучастващо в процеса лице Медицински център „Лора“ да бъде задължено да представи посочените в отговора доказателства.
С определение №2441 от 04.10.2023г. доказателствените искания на Н. П. Б. са отхвърлени, като е прието, че не намират своето основание в чл. 192 ГПК, както и защото са направени в противоречие с чл. 266, ал. 1 ГПК.
С протоколно определение от 16.02.2024г. въззивният съд е отхвърлил и искането на Д. Р. К. за разпит на нотариуса, който е приел саморъчното завещание за съхранение, като е изложил съображения, че искането е неотносимо и неоснователно, а показанията на нотариуса е намерил за неотносими към предмета на делото по съображения, че той може да е приел да пази завещание, но това се извършва по съответна процедура, за която се съставят съответни документи.
От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че с нотариално завещание, извършено с нотариален акт № 1, т. I, рег. № 179, д. № 1 от 10.12.2004г., Я. Ф. Б. е завещала на сина си П. Г. Б., 1/6 ид. ч. от магазин в [населено място], [улица]и 1/12 ид. ч. от една магазия, в [населено място], [улица], а впоследствие, Я. Ф. Б., със саморъчно завещание, на което е отбелязана датата 08.10.2008г. е отменила нотариалното завещание и се е разпоредила със същите ид. ч. от правото на собственост върху имотите, посочени в нотариалното завещание, в полза на нейната внучка Д. Р. К.. Констатирано е, че във финалната част на саморъчното завещание, завещателката изрично е посочила отмяната на предходното завещание и е записала „представям на нотариус Б. Н. № (не се чете) съдебнопсихиатрична експертна консултация № 67/2008г., с оглед установяване на моята дееспособност, в деня на написване и представяне пред нотариуса на настоящото саморъчно завещание.“ Посочено е, че в съдебнопсихиатрична експертна консултация № 67/2008г. е записано „Подписаните Д-р В. Х. М. - специалист по психиатрия и неврология и Д-р Т. А. А. - специалист по съдебна медицина, двамата в списъка на вещите лица на СГС, днес 15.10.2008г. в 13.00 часа, по нейно желание прегледахме Я. Ф. Б. на 76 г., живуща и т. н.“
Взето е предвид, че в първата инстанция са приети заключенията на графическа експертиза, от което е установено, че ръкописните текстове в процесното завещание с дата 08.10.2008г. са написани Я. Ф. Б. и подписът за „Завещател“ е положен от Я. Ф. Б., както и медицинска експертиза, от която е установено, че заболяванията на Я. Ф. Б. не са довели до двигателен дефицит на крайниците, които да са били пречка саморъчно да напише завещанието и да положи подписа.
Констатирано е, че саморъчното завещание с молба и протокол е било предадено от завещателката на нотариус Б. Н. като в молбата за предаване на завещанието за съхранение и в протокола, съставен от нотариуса, е посочена дата 08.10.2008г., но отсъства регистрационния номер на молбата, който нотариусът е бил длъжен да даде, съобразно водените от него книги и регистри. Взето е предвид, че с молба от 16.10.2008г., без рег. номер, е предала на нотариуса съдебнопсихиатрична експертна консултация № 67/2008г., както и че Я. Ф. Б. е починала на 20.01.2016г. и на 02.02.2016г. е обявено саморъчното завещание с протокол.
Изложени са съображения, че съгласно чл. 42, б. „б“ ЗН, завещателното разпореждане е нищожно, когато при съставянето на завещанието не са спазени разпоредбите на чл. 25 ЗН, който визира формата на саморъчното завещание, което трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него като подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания. Съгласно алинея 2, завещанието може да бъде предадено за пазене на нотариуса в затворен плик. В този случай нотариусът съставя протокол върху самия плик. Протоколът се подписва от лицето, което е представило завещанието, и от нотариуса и се завежда в специален регистър.
Прието е, че в конкретния случай завещанието е написано саморъчно и подписано от завещателката Я. Ф. Б., но посочената в него дата не е действителната, защото в писмения текст на завещателното разпореждане е посочено, че се прилага съдебнопсихиатрична експертна консултация № 67/2008г., а в писмения текст на тази консултация изрично са посочени датата и часът на нейното извършване - 15.10.2008г. в 13.00 часа, както и че тази консултация е извършена по едно и също време от двамата доктори.
Съобразено е, че Протоколът за предаденото саморъчно завещание за пазене от нотариуса не е съставен върху самия плик, както и че завещателката на 16.10.2008г. е предала на нотариуса Съдебнопсихиатрична експертна констатация № 67/2008г. като няма данни на 16.10.2008г. този плик да е бил разпечатен за поставяне на консултация в плика и пак да е запечатен, което действие да е потвърдено с подписите на предалия и приелия завещанието. Прието е, че посочените в чл. 25, ал. 1 ЗН реквизити на саморъчното завещание са задължителни и отсъствието на който и да било от тях прави завещанието нищожно. Изложени са мотиви, че нормата е материалноправна и императивна, което задължава въззивния съд при проверката на първоинстанционното решение да я приложи, следейки за всички реквизити, дори липсата на някой от реквизитите, да не е посочена като основание за въззивно обжалване. Посочено е, че в случая това основание е въведено след отговора на исковата молба в първата инстанция и след това във въззивната жалба. Прието е, че изискването на закона за датиране на саморъчното завещание е изпълнено, ако завещателят е посочил деня, месеца и годината на съставянето на завещанието, но когато в саморъчното завещание е посочена една дата, а то в действителност е съставено на друга дата, актът е нищожен. Изложени са съображения, че тази хипотезата се приравнява на липса на дата, защото законът изисква да е поставена датата на съставяне на завещанието и такава не е нито по-ранна дата, когато няма изразена воля, нито отбелязана по-късна дата, която на практика следва вече изразено, но невалидно волеизявление.
Взето е предвид, че в случая, в саморъчното завещание е посочена датата 08.10.2008г., която по време предхожда съдебнопсихиатричната експертна консултация № 67/2008г. от 15.10.2008г., описана в текста на завещанието. Прието е, че от текста на завещанието не може да установи по положителен начин, че завещанието е съставено на 08.10.2008г., поради което следва да се приеме, че завещанието няма дата.
Формиран е решаващ правен извод, че е нарушено е императивното изискване на чл. 25, ал. 1 ЗН, чиято последица е признаване на саморъчното завещание за нищожно на основание чл. 42, б. „б“ ЗН, поради което предявения иск е основателен.
Така постановеното въззивно решение е валидно и процесуално допустимо, но постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила (чл. 294 ГПК).
Последователно и непротиворечиво ВКС приема в своята практика, че указанията по приложението на закона (както на материалния, така и на процесуалния), дадени от ВКС в отменително решение, са задължителни за въззивния съд. Такъв е смисълът както на разпоредбата на чл. 218з, ал. 1, изр. 2 от отменения ГПК, така и на разпоредбата на чл. 294, ал. 1, изр. 2 от действащия ГПК. Не е допустимо при новото разглеждане въззивният съд, на когото делото е върнато за ново разглеждане от касационната инстанция, да не се съобрази с дадените от последната указания за тълкуването както на материалния, така и на процесуалния закон (решение №253 от 06.04.2010г. по гр. д.№4122/2008г. на ІV г. о. на ВКС). Това процесуално изискване е императивно, поради което липсва процесуална възможност, независимо от евентуалното несъгласие с указанията на касационната инстанция, въззивната инстанция да даде различно от указаното й тълкуване на закона (решение №217 от 03.07.2012г. по гр. д.№579/2011г. на ІV г. о. на ВКС). Указанията по прилагането и тълкуването на процесуалния закон посочват на въззивния съд, кои процесуални действия на съда и на страните са извършени надлежно, както и кои процесуални действия той е длъжен да извърши или да повтори, и кои процесуални действия той не може да извърши (решение №164 от 01.07.2013г. по гр. д.№1238/2012г. на ІІІ г. о. на ВКС). Задължителните указания на ВКС се отнасят и до изразеното в отменителното решение по чл. 290 ГПК становище относно материалноправен или процесуалноправен въпрос, произнасянето по който във въззивното решение покрива някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 или 3 ГПК, и е довело до допускане на касационното обжалване (решение №86 от 08.02.2024г. по гр. д.№1300/2023г. на ІІІ г. о. на ВКС).
В нарушение на установеното в чл. 294, ал. 1, изречение второ ГПК правило въззивният съд при повторното разглеждане на делото, макар да е дал на ответника по иска указания да уточни на какво се дължи противоречието с посоченото в завещанието частно експертно заключение само с номер, но извършено на 15.10.2008г., както и да ангажира доказателства, че завещателното разпореждане е направено на 08.10.2008г., след направеното от ответника по иска уточнение и след изразеното от ищцата становище, не е допуснал поисканите от страните доказателства, т. е. не е изпълнил дадените от ВКС в отменителното решение указания в тяхната цялост.
Както вече беше посочено, в решение №50061 от 27.06.2023г., постановено по гр. д.№2875/2022г. от състав на ІІ г. о. на ВКС, са дадени указания на страните да бъде дадена възможност да изразят становищата си относно обстоятелството, че представен по делото документ (частно експертно заключение), чиято дата следва тази, вписана като дата на съставяне на завещанието, е посочен в текста на завещателния акт, както и възможност да ангажират доказателства в подкрепа на становищата си. В нарушение на изискванията на процесуалния закон въззивният съд е отхвърлил направените от страните доказателствени искания, с което е лишил страните от възможността да докажат твърденията си, съдържащи се в становищата по спорния въпрос. Допуснатото от въззивния съд нарушение на съдопроизводствените правила е съществено, тъй като без да бъдат събрани поисканите от страните доказателства, вкл. нотариалното дело в неговата цялост, спорът по отношение на действителността на саморъчното завещание, изготвено от Я. Ф. Б., е останал неизяснен от фактическа страна. Обжалваното решение следва да бъде отменено и тъй като основанието за отмяна налага извършването на съдопроизводствени действия по събиране на доказателства, след отмяната на решението следва да бъде даден ход по същество пред ВКС по реда на чл. 295, ал. 2 ГПК.
По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение №496, постановено на 25.04.2024г. от Софийския апелативен съд по в. гр. д.№1805/2023г.
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
ПРИЕМА представеното с касационната жалба копие от нотариално дело №11, том І, вписано в Общия регистър под №5929/08.10.2008г., съдържащо: молба от Я. Ф. Б. с дата 08.10.2008г., с която е представено за съхранение саморъчно завещание; протокол за съхранение на саморъчно завещание с дата 08.10.2008г.; молба от Я. Ф. Б. с дата 16.10.2008г., с която съдебнопсихиатрична експертна консултация с амбулаторен номер 67/2008г. е представена за прилагане към саморъчно завещание №11, том І, вписано в Общия регистър под №5929 на 08.10.2008г.; съдебнопсихиатрична експертна консултация с амб.№67/2008г.; уведомление от Б. Н.-нотариус до съдията по вписванията за постъпилото саморъчно завещание; молба от Д. Р. К. за обявяване на завещанието и вписване с дата 02.02.2016г.; препис-извлечение от акт за смърт, издаден на 24.01.2016г.; удостоверение за наследници изх.№358/27.01.2016г.; удостоверение за наследници изх.№1400 19832/27.04.2016г.; протокол за обявяване на саморъчно завещание от 02.02.2016г.; уведомление вх.№66/03.02.2016г.; удостоверение изх.№1619975(1)/14.09.2016г.; искане от адв.Л. М. Г. с дата 10.10.2016г.; писмо изх.№16П9976(2)/11.10.2016г. на [община]; молба вх.№34571/24.10.2016г.; уведомително писмо №590В/04.11.2016г. с приложено саморъчно завещание, вписано в Служба по вписванията-гр.Пловдив под №46, том 16/24.10.2016г.; молба от нотариус Б. Н. до съдията по вписванията с дата 21.04.2016г.; декларация от Д. Р. К.; платежно нареждане №03104Д-АВ-9273/21.10.2016г. за плащане на такса за вписване на обявено саморъчно завещание.
ДОПУСКА до разпит като свидетел нотариус Б. М. Н. с адрес [населено място], [улица], ет.1, над партер, за установяване на фактите и обстоятелствата, свързани с депозирането за съхранение на саморъчното завещание, съставено от Я. Ф. Б. и носещо дата 08.10.2008г., както и с представената на 16.10.2008г. по нотариалното дело съдебнопсихиатрична експертна консултация №67/2008г. и извършените от нотариус Б. преди и след депозиране на саморъчното завещание действия.
Определя депозит в размер на 300 лв. за възнаграждение на допуснатия свидетел.
Свидетелят да бъде призован след представяне на доказателства за внесения депозит.
Дава възможност на страните в едноседмичен срок от съобщението да посочат с писмена молба и други доказателства, относими към съставянето на саморъчното завещание, оставянето му за съхранение, изготвянето и датирането на съдебно съдебнопсихиатрична експертна консултация №67/2008г.
Насрочва делото за 18.09.2025г. - 9.00 часа, за която дата да се призоват страните.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: