Образувано е по касационната жалба на Н.С от [населено място] срещу решение № 1810/22. 10. 2018 г. по адм. д. № 120/18 г. на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата на лицето против Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ №16829-1/13. 11. 2017г., издаден от орган по приходите - младши експерт КРДС при О. П, потвърден с Решение № 94Н-468-2/12. 12. 2017г. на директора на Дирекция „Приходи, местни данъци и такси” в О. П, с който на жалбоподателката за 2017г., са установени задължения за такса битови отпадъци и данък върху недвижимите имоти в размер на 522, 82лв. за ДНИ и 401, 71лв. за ТБО, както и са начислени съответните лихви за просрочие.

Касаторът излага доводи за неправилност на съдебния акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът неправилно е приел за установено, че размера на задълженията е правилно определен. Счита, че в нарушение на съдопроизводствените правила не му е допусната повторна или допълнителна експертиза. В заключение, моли Върховен административен съд да отмени обжалваното решение и претендира присъждане на разноски.

Ответната страна - директорът на Дирекция " Приходи, местни данъци и такси" в община П., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в 14-дневния срок и от надлежна страна, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Н.С срещу АУЗД № 16829-1/13. 11. 2017г., издаден от орган по приходите - младши експерт КРДС при О. П, потвърден с Решение № 94Н-468-2/12. 12. 2017 г. на директора на Дирекция „Приходи, местни данъци и такси” в О. П. За да постанови...