Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Д.К и от Сдружение „Българска асоциация биопродукти“, приподписана от адвокат М.Д, срещу неблагоприятните за страните части на решение № 1264/27. 02. 2019 г. постановено по адм. дело № 4407/2018 г. на Административен съд-София град. С последното, по жалбата на Сдружение „Българска асоциация биопродукти“ е отменено уведомително писмо за плащане № 148/27. 04. 2016 г., изх.№ 01-1500/81/03. 05. 2016 г. в частта, с която е отказано изцяло или частично заявеното от БАБ подпомагане по т. 1. 2.1 /биологични продукти/ в частта на издадените 17 броя подфактури към фактура № 1000000002/03. 11. 2015 г., издадени преди 03. 11. 2015 г., както и по отношение на 28 подфактури към същата фактура, за които са представени сертификати за биологично производство и жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, е отхвърлена в останалата й част, с която е отказано изцяло или одобрено частично заявеното от БАБ подпомагане по т. 2. 2, както и хонорари на изпълнителната организация, общи разходи на контрагента и преписката е върната на заместник изпълнителния директор на ДФЗ за произнасяне по заявка за плащане № 211013290116 на БАБ, съобразно дадените указания.

В касационната жалба на заместник изпълнителния директор на ДФЗ са релевирани оплаквания за неправилност на решението в отменителната му част като необосновано и издадено в противоречие с материалния закон, по които се претендира отмяната му в тази част, както и да бъде отхвърлена изцяло жалбата, по която е образувано делото пред АССГ, ведно с присъждане на разноски.

Касационната жалба на Сдружение „Българска асоциация биопродукти“ е подадена срещу решението в частта, в която жалбата е отхвърлена, с твърдения за неговата неправилност, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие на материалния закон и необоснованост. Претендира се отмяната му, уважаване на жалбата и в тази част, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции.

В представено писмено становище, процесуалният представител на Сдружение „Българска асоциация биопродукти“ оспорва касационната жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на ДФЗ.

Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, четвърто отделение приема касационните жалби за допустими, като подадени от легитимирани лица, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледани по същество - за неоснователни, по следните съображения:

Производството пред административния съд е проведено при условията на повторност по смисъла на чл. 226 АПК. Образувано е след постановяване на решение № 4960/18. 04. 2018 г. по адм. дело № 3276/2017 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което е отменено като неправилно решение № 7441/28. 11. 2016 г. по адм. дело № 5470/2016 г. на АССГ, за обявяване на нищожността на уведомително писмо за плащане изх.№ 148/27. 04. 2016 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ в частта, с която е отказано изцяло или одобрено частично заявеното от БАБ подпомагане.

Установено по делото е, че между ДФЗ и Сдружение „Българска асоциация биопродукти“ е сключен договор за финансово подпомагане № 13/17. 09. 15 г /с референтен номер ЕФГЗ: 05 02 10 01-3800 539/, на осн. Регламент /ЕО/ № 3/2008 г на Съвета относно действията за информиране и насърчаване, свързани със селскостопанските продукти на вътрешния пазар и в трети страни и Регламент /ЕО/ № 501/2008 г на Комисията относно начините на прилагане на Регламент /ЕО/ № 3/2008 г на Съвета. Съгласно чл. 1, т. 1 от договора БАБ се задължава да изпълнява действията, чийто предмет е „Отиди, вземи, хапни биологично“, такива, каквито са определени в предложението му, подадено в МЗХ с писмо вх.№ АО-1855/29. 09. 14 г, допълнено с вх.№ 15-431/30. 10. 14 г, с вх.№ 15-431/03. 11. 14 г и с вх.№ 15-464/19. 11. 14 г. /неразделна част от договора, Приложение № 1/.Съгласно чл. 1, т. 3 от договора, БАБ има право на авансово плащане в размер на 30% от стойността на годишната финансова помощ на Общността, както и от тази на съответната държава посочени в чл. 13 параграфи 2 и 3 от Регламент /ЕО/ № 3/2008 г на Съвета, след подадена заявка за авансово плащане в срок до 30 календарни дни след подписване на договора, а при многогодишни програми – до 30 дни след началото на всеки период от 12 месеца. Съгласно чл. 2, т. 2 от договора, срокът за изпълнението му е разделен на три фази, всяка от които е с продължителност от 12 месеца. Във връзка с изпълнение на договора от БАБ е подадена заявка за междинно плащане № 211013290116/29. 01. 2016 г., като след извършени проверки и разменена кореспонденция на основание чл. 22 от Наредба за условията и реда на избор, изпълнение и контрол на промоционални програми за земеделски и хранителни продукти, е издадено уведомително писмо за плащане № 148/27. 04. 2016 г., с което не са одобрени изцяло разходи по 1. 2.1 /биологични продукти – 70 408, 80 лв/; по 2. 2. /участие в търговски изложения/панаири – Nordic Organic food – 166 243 лв./ и Biofagh – 68 453 лв./, както и частично разходи за хонорари на изпълнителната организация в размер на 49 719, 37 лв. и общи разходи на контрагента в размер на 13 011, 76 лв.

При първоначалното разглеждане на делото съдът е приел, че административният акт е издаден от некомпетентен орган, както и при пълна липса на мотиви и фактически установявания за отказа за изплащане на заявените от сдружението разходи. Срещу решението е подадена касационна жалба от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, по която е образувано адм. дело № 3276/2017 г. на ВАС, четвърто отделение. С постановеното по него решение № 4960/18. 04. 2018 г. касационната инстанция върнала делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ, приемайки, че административният съд в нарушение на чл. 171, ал. 4 АПК не е указал на изпълнителния директор на ДФЗ да представи доказателство относно компетентността на органа, издал акта и възлагане на правомощия на заместник изпълнителния директор. Доколкото в касационното производство са представени необходимите документи, ВАС е посочил, че АССГ неправилно е прогласил нищожност като не е съобразил изричното оправомощаване на зам. изпълнителния директор на ДФЗ за подписване на уведомителното писмо. По отношение на изложеното от АССГ, че актът е немотивиран, тричленният състав на ВАС е посочил, че съдът не е съобразил ТР № 16/1975 г. на ВАС и не е обсъдил представените съпътстващи документи, съставени в производството по издаване на акта.

След връщане на делото за ново разглеждане и в изпълнение на дадените от ВАС указания, административният съд е обсъдил събраните доказателства, назначил е и е изслушал съдебно-счетоводна експертиза, като е отменил уведомителното писмо в частта, с която са отказани разходи по т. 1. 2.1 и отхвърлил жалбата в останалата й част. Приел, че изводът на органа е обоснован по отношение на представените 20 броя подфактури към фактура № 1000000002/03. 11. 2015 г., тъй като са издадени след нея, а по отношение на останалите 17 броя фактури счел, че разходът е допустим. Посочил е, че в рамките на производството е станало ясно кои от представените подфактури съдържат продукти, които не са обект на промоционалната програма, за коя част от закупените продукти не са представени сертификати за биологично производство, както и кои продукти не се съдържат в представените сертификати, като за останалите фактури е счел, че разходът е допустим и заявката за плащане в тази част следва да бъде уважена. По отношение на отказаните разходи за участие в изложението в Малмьо, Швеция, АССГ е приел за доказано неспазване на изискванията на чл. 1, § 2 от Регламент № 3/2008 г. и чл. 4, ал. 5, тире 1 от сключения между ДФЗ и БАБ договор, съгласно който БАБ е длъжна да не насочва действията в зависимост от търговските марки и да не насърчава наименования на фирми. За търговското изложение в гр. Н., Германия, съдът е посочил, че БАБ не е изпълнила изискванията по договор, тъй като не е представила предварителен график за второто тримесечие на действието на договора, като изложението се е провело през февруари 2016 г. Постановеното решение е правилно.

По касационната жалба на заместник изпълнителния директор:

Сдружение „Българска асоциация биопродукти“ е подало заявка за плащане за първото тримесечие на първа фаза, като в т. 1. 2.1 е заявило разходи за биологични продукти на стойност 70 480, 80 лв. С процесното уведомително писмо административният орган е отказал изцяло изплащане на заявената сума като е посочил, че част от представените подфактури към фактура № 1000000002/03. 11. 2015 г. са издадени след основната фактура; част от представените към нея подфактури съдържат продукти, които не са обект на промоционалната програма, както и че за част от закупените продукти не са представени сертификати за биологично производство, а тези които са представени не съдържат фактурирани продукти. Посочено е още, че последният разход ще бъде проследен при плащане на остатък. АССГ правилно е отхвърлил жалбата в частта относно 20 броя подфактури, които са издадени след основната и е отменил писмото за останалите 17 подфактури, които са издадени преди нея като е посочил, че в рамките на производството е станало ясно кои продукти не са обект на промоционалната програма, както и за коя част от артикулите не са представени сертификати за биологично производство. От представените по делото доказателства е видно, че във фактурите има включени продукти, които отговарят на одобрената промоционална програма и за тях има представени сертификати, но въпреки това, органът изцяло е отказал да възстанови разходите за тях. Такива са например издадените подфактури от „Б. Б“ ЕООД; ЗП Н.П; „О. Г“ АД; ЗП А.М; „Т. И“ ЕООД и др. В докладна записка вх.№ 03-0416/2102/09. 06. 2016 г. на директор Дирекция „Селскостопански пазарни механизми“ /изготвена във връзка с подадена жалба от БАБ срещу уведомителното писмо/ са развити по-подробни мотиви за отказа, но същите не могат да се считат за мотиви към уведомителното писмо, тъй като докладната е изготвена след издаването му. Въпреки това обаче в нея е посочено, че в одобрената от Европейската комисия промоционална програма БАБ е описало, че продукти, обект на програмата са: 1. Органично отгледани пресни горски плодове, зеленчуци и ядки; 2. Органични преработени плодове и зеленчуци и 3. Органично вино. По делото е представена одобрената програма като в т. 4. 1 от нея е записано: 1. Биологично отгледани пресни плодове, зеленчуци и ядки; 2. Преработени биологични плодове и зеленчуци и 3. Биологично вино. Разликата между горски плодове и пресни плодове е значителна, поради което от изложените в процесното уведомително писмо не става ясно въз основа на какви критерии административният орган прави разграничение между едни и други продукти като включени или изключени от предмета на промоционалната програма. В тази връзка е неоснователно твърдението в касационната жалба, че решението на АССГ е неправилно, както и че съдът бил посочил, че органът трябва да възстанови разходите по всички 17 подфактури, издадени преди основната. В решението изрично е записано, че органът следва да се съобрази с продуктите, които са включени в промоционалната програма, както и тези, за които има сертификат за биологично производство. Касаторът е цитирал фактура № 3000000010/29. 10. 2015 г., издадена от „Д. Д“ ЕООД и е посочил, че доставката на био ябълков оцет касае продукт извън обхвата на програмата. Фактурата обаче съдържа и стойност за доставка на био ябълков сок, за който има и представен сертификат, но няма одобрено плащане. Като е отменил уведомителното писмо и е върнал преписката на органа за ново произнасяне, АССГ е постановил правилно решение в тази му част, което следва да бъде оставено в сила.

По жалбата на Сдружение „Българска асоциация биопродукти“:

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението на АССГ в частта му, в която съдът е отхвърлил жалбата на БАБ по отношение на направения разход за търговското изложение Nordic Organic food, проведено в периода 01-02. 11. 2015 г. в Малмьо, Швеция. На първо място като мотив за отказ от верифициране на разходите административният орган е посочил, че изложението не е включено в тримесечния график съгласно чл. 4, ал. 6 от договора, сключен между ДФЗ и БАБ. Цитираната разпоредба гласи, че изпълнителят информира националния компетентен орган за планираните действия, като за целта в срок от тридесет дни преди началото на всяко тримесечие, му изпраща предварителен календар. В случай, че настъпят промени в предварителния календар, той изпраща датите или периодите за изпълнение на действията, предвидени в програмата, най-малко 15 работни дни предварително, като липсата на предаване на такава информация води до непризнаване на разходите по въпросното действие. В изпълнение на договора, на 28. 09. 2015 г. БАБ е представила пред ДФЗ временен график за изпълнение на заложените в проекта дейности за първото тримесечие на първата фаза, в който изложението в Малмьо не фигурира. С писмо вх.№ 02-1500/133/06. 10. 2015 г. БАБ е уведомила ДФЗ за изпълнението на дейност: 2. Промоционални мерки; 2. 2. Участие в изложения и панаири, като е посочила, че ще участва на изложението в Малмьо, Швеция, което ще се проведе на 1-2 ноември 2015 г. С това уведомление настоящият състав счита, че сдружението е изпълнило задълженията си по договор, като е уведомило ДФЗ за промяна в графика на изпълнение на дейностите повече от определения минимален срок от 15 работни дни, поради което неправилно органът е посочил нарушение на чл. 4, ал. 6 от договора.

Втората причина за отказа от одобряване на разхода за изложението е, че при изпълнението му не са спазени изискванията на чл. 1, § 2 от Регламент 3/2008 на Съвета от 17 декември 2007 година относно действията за информиране и насърчаване, свързани със селскостопанските продукти на вътрешния пазар и в трети страни отм. , но действащ за програми одобрени преди 01. 12. 2015 г./ и чл. 4, ал. 5, тире 1 от договора. Разпоредбите предвиждат, че изпълнителят се задължава действията за информиране и насърчаване да не бъдат насочени към търговски марки, нито да поощряват потреблението на продукти въз основа на специфичния им произход. От представения снимков материал по преписката се установява, че БАБ не е изпълнила задължението си по договор и Регламент, тъй като на щанда се виждат продукти, насочващи към определени търговски марки, на които не е залепен одобрения по програмата етикет, което не се отрича от касатора. В касационната жалба даже е посочено, че „причините върху някои от изложените продукти да не е бил залепен одобрения етикет по програмата, са свързани с контактите на заинтересовани бизнес клиенти, които са изразявали желание да се запознаят с конкретните търговски марки на някои от изложените продукти.“. Неоснователно е и твърдението в касационната жалба, че по отношение на изложението в Малмьо ДФЗ при поискване на допълнителна информация е изложил различни мотиви за отказ от финансиране, а не заради излагането на търговски марки. В т. 4 от уведомително писмо № 132/17. 03. 2016 г. ДФЗ е посочил, че от представения снимков материал е видно, че по време на изложението са били изложени продукти, които не са включени в обхвата на промоционалната програма, както и продукти, насочващи към конкретни търговски марки, за което на сдружението е представен срок за представяне на документи и обяснения. В отговор БАБ е приложил обяснително писмо от страна на изпълняващата организация, която от своя страна се позовава на Регламент за изпълнение /ЕС/ № 2015/1831 на Комисията от 7 октомври 2015 година за определяне на правила за прилагане на Регламент /ЕС/ № 1144/2014 на Европейския парламент и на Съвета за мерките за информиране и насърчаване, свързани със селскостопанските продукти, прилагани на вътрешния пазар и в трети държави. Същият обаче се прилага от 1 декември 2015 г. по отношение на предложенията за програми, представени от 1 декември 2015 г. нататък и е неотносим към одобрената промоционална програма на БАБ. За сключения договор между ДФЗ и БАБ е приложим Регламент № 3/2008 г., като в чл. 1, § 2 от него е посочено, че действията на организациите не трябва да бъдат насочени към търговски марки, нито да поощряват потреблението на продукти въз основа на специфичния им произход. Правилно АССГ е отхвърлил жалбата на БАБ в тази й част, поради което решението следва да бъде оставено в сила.

Срещу останалата отхвърлителна част от решението не са релевирани конкретни оплаквания в касационната жалба, а при извършената служебна проверка от съда досежно правилното приложение на материалния закон, съдът не установи нарушения. При липсата на касационни основания, решението на АССГ следва да бъде оставено в сила и в тази част.

С оглед изхода от спора и неоснователността на касационните жалби, разноски не се присъждат с настоящото решение.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1264/27. 02. 2019 г., постановено по адм. дело № 4407/2018 г. на Административен съд-София град. Решението е окончателно.