Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).
Образувано е по касационна жалба на „Н. П“ ЕООД, чрез адв. Т.Т, против решение № 5475 от 05. 09. 2019 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 9335 по описа за 2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 29002915006534-091-001 от 06. 02. 2017 г. в частта, с която са установени задължения по Закон за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) за периода м. 12. 2009 г. - м. 12. 2012 г., задължения по ЗКПО (ЗАКОН ЗА КОРП. П. О) (ЗКПО) за 2009 г. и установения данъчен финансов резултат за периода 2010 г. - 2014 г., във връзка с корекции по чл. 26, т. 2 от ЗКПО, за данък удържан при източника при изплатени доходи на чуждестранни лица по чл. 195 от ЗКПО за периодите: м. 01-03. 2010 г., м. 10-12. 2010 г., м. 7-09. 2011 г. и м. 04-06. 2012 г., потвърден с решение № 1017 от 28. 06. 2017 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - София при ЦУ на НАП в тази част.
В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, поради противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че съдът е извършил неправилна преценка на доказателствата по отношение на отказаното право на данъчен кредит във връзка с издадените фактури от „П. Х“ АД и „Ф. К“ АД. Счита, че съдът не е съобразил точки 37-42 от решението на СЕС по дело С-463/14 „А. Л. И Къмпани” ООД, като твърди, че извършените плащания са във връзка с извършените от доставчиците абонаментни услуги. В тази връзка се позовава на...