Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Г.К от [населено място], чрез пълномощника му адв.. И срещу решение № 191/30. 04. 2019г., постановено по адм. дело № 909 от 2018 г., по описа на Административен съд – В. Т, с което е отхвърлена жалбата му против Уведомително писмо с изх. № 02-040-6500/4011 от 12. 11. 2018г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 ’’Биологично земеделие’’ от Програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2014 -2020 г. за кампания 2016 г., издадено от заместник – изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) ’’Земеделие’’ (ДФЗ) за отказ за заплащане на финансова помощ. Със същото решение жалбоподателят е осъден да заплати на ДФЗ разноски по делото, в размер на 100 лв.

В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение, с доводи за нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска отмяна на съдебния акт.

Ответникът – заместник изпълнителният директор на ДФЗ не взема становище по жалбата.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателства по делото, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

За да постанови обжалвания правен резултат административният съд приема, че оспореното пред него уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 ’’Биологично земеделие’’ от ПРСР 2014 -2020 г. за кампания 2016 г., с изх. № 02-040-6500/4011 от 12. 11. 2018г.,...