Производството е по реда на чл. 237 и следващите от АПК.

Образувано е по искане на Г.Г, от [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 118 /27. 02. 2020 г. постановено по адм. дело № 56/2020 г. на Административен съд-Монтана, с което е отхвърлена жалбата на Георгиев против заповед № ЗСП/Д-М/5536/25. 11. 2019г. на директора на Д”СП”-Монтана, потвърдена с решение № 12-РД06/0004/10. 01. 2020 г. на директора на РД”СП”-Монтана.

Посоченото в молбата за отмяна основание е по чл. 303, т. 1, т2 и т. 4 от ГПК. Молителят твърди, че са налице нови писмени доказателства, които не са му били известни при решаване на делото, и с които не е могъл да се снабди своевременно; че е налице престъпно действие на представител на ДСП при изчисляване на диференцирания минимален доход по чл. 2, ал. 5, т. 5 от Наредба № РД 07-05/2008 г., а не по чл. 2, ал. 5, т. 9 от Наредбата; че между страните за същото искане и на същото основание са постановени преди него други две решения на Административен съд-Монтана, които му противоречат - решение № 203/05. 04. 2018 г. по адм. дело № 13/2018 г. и решение № 447/25. 09. 2019 г. по адм. дело № 380/2019 г. на Административен съд-Монтана. Иска се отмяна на атакуваното решение и връща на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Ответникът - директорът на Дирекция „Социално подпомагане”-Монтана, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по направеното искане.

Искането за отмяна е направено в сроковете по чл. 240 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно.

От данните по делото се установява, че с решение № 118 /27. 02. 2020 г. постановено по адм. дело № 56/2020 г. На Административен съд-Монтана е отхвърлена жалбата на Г.Г против заповед № ЗСП/Д М/5536/25. 11. 2019г. на директора на Д”СП”-Монтана, с която е отказана целева помощ за отопление, за отоплителен сезон 2017-2018 г. на основание чл. 13, ал. 2 от ЗСП, чл. 4, ал. 4 и чл. 3, ал. 3 от Наредба № РД 07-05/2008 г. и заповед № РД 01-540 от 24. 07. 2017 г. на министъра на труда и социалната политика, по заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-М/5536 от 31. 10. 2017г. и социален доклад с мотиви: не отговаря на условията на чл. 2 от Наредба № РД 07-05/2008г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление/Наредбата/ във връзка с §1 от ДР на Наредбата и §1, ал. 2 от ДР на ППЗСП.Зедта е потвърдена с решение № 12-РД06/0004/10. 01. 2020 г. на директора на РД”СП”-Монтана. Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 13, ал. 6 от ЗСП и е влязло в сила на 27. 02. 2020 г.

Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 АПК. В настоящия случай молителят не е посочил нито едно от визираните в чл. 239 от АПК основания, а се е позовал на визирани в чл. чл. 303, т. 1, т2 и т. 4 от ГПК хипотези. Въпреки това, с оглед формулировката на отделните хипотези от страна на Георгиев настоящият състав на ВАС следва да разгледа исканията на основание чл. 239, т. 1, т. 2 и т. 4 от АПК.

Съгласно чл. 239, т. 1 АПК решението (определението) подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираното основание в случая не е налице, тъй като в искането на отмяна не се сочат нови обстоятелства и не се представят доказателства.

Нормата на чл. 239, т. 2 АПК регламентира отмяна на влязло в сила решение (определение), когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда във връзка с решаването на делото. В случая молителят се позовава на престъпно действие на представител на Д”СП”-Монтана във връзка с изчисляване на диференцирания минимален доход, като твърди, че се касае за приложение разпоредбата на чл. 2, ал. 5, т. 5 от Наредбата, а не както е приел административния орган - по чл. 2, ал. 5, т. 9. Към искането за отмяна не са приложени доказателства, установяващи наличието на хипотезите на цитираната правна норма.

Не са налице и предпоставките по чл. 239, т. 4 от АПК. Цитираната от молителя разпоредба, на която основава искането си гласи, че съдебният акт подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение (определение), което противоречи на решението (определението), чиято отмяна се иска. Представените в тази насока доказателства - преписи от влезли в сила съдебни решения не обосновават твърденията на Георгиев.

С решение № 203/05. 04. 2018 г. по адм. дело № 13/2018 г. на Административен съд-Монтана, е отменена заповед № ЗСП/Д М/5536/21. 11. 2017г. на директора на Д”СП”-Монтана, с която е отказана целева помощ за отопление, за отоплителен сезон 2017-2018 г., по заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-М/5536 от 31. 10. 2017г., и делото е изпратено като преписка на директора на Д”СП”-Монтана за нова преценка правото на Г.Г за отпускане на целева помощ за отопление. С решение № 447/25. 09. 2019 г. по адм. дело № 380/2019 г. на Административен съд-Монтана е отменена заповед № ЗСП/Д М/5536/27. 06. 2019г. на директора на Д”СП”-Монтана, с която е отказана целева помощ за отопление, за отоплителен сезон 2017-2018 г., по заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-М/5536 от 31. 10. 2017г., и делото е изпратено като преписка на директора на Д”СП”-Монтана за нова преценка правото на Г.Г за отпускане на целева помощ за отопление.

В случая не се касае за две влезли в сила съдебни решения, постановени между същите страни, за същото искане и на същото основание, които да противоречат на решение № 118 /27. 02. 2020 г. по адм. дело № 56/2020 г. на Административен съд-Монтана. Касае за съдебни решения във връзка с обжалване на различни административни актове. Поради това и не са налице предпоставките за отмяна по чл. 239, т. 4 от АПК.

С оглед горното искането за отмяна на посочените в чл. 239, т. 1, т. 2 и т. 4 от АПК основания е неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено.

По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 243, ал. 1, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, РЕШИ:

О. Б. У. молбата на Г.Г, от [населено място], за отмяна по реда на чл. 239, т. 1, т. 2 и т. 4 от АПК на влязло в сила решение № 118 /27. 02. 2020 г. постановено по адм. дело № 56/2020 г. на Административен съд-Монтана. Решението не подлежи на обжалване.