Страница 9 от 9О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1385
гр. София, 07.05.2025 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
разгледа докладваното от съдия Костадинова ч. т.д. № 2021/2024 г. и установи следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
„МЕХТРАНСКОМЕРС“ ООД, „ЕКСО ДИЗАЙН“ ЕООД и „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗЗД РЕХАБИЛИТАЦИЯ - ТУЗЛАТА“ ЕООД обжалват Определение № 128/20.02.2024 г. по в. т.д. № 13/2024 г. на АС–Варна, с което е потвърдено Определение № 260094/03.05.2023 г. по т. д. № 86/2020 г. на ОС-Добрич за прекратяване на производството по делото.
Частните касатори „МЕХТРАНСКОМЕРС“ ООД и „ЕКСО ДИЗАЙН“ ЕООД го обжалват в частта за прекратяване на делото по предявените от тях срещу „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗЗД РЕХАБИЛИТАЦИЯ - ТУЗЛАТА“ ЕООД и Министерство на здравеопазването като процесуален субституент на държавата искове за установяване нищожност на непарична вноска на право на собственост върху актуван с АДС № 608/12.07.1991г. на ОбНС – Балчик недвижим имот, със стойността на която е увеличен капиталът на ответното дружество (чл. 26, ал. 1, пр. 1 и ал. 2, пр. 1, 2 и 3 ЗЗД), и за установяване недопустимост на вписването или вписване на несъществуващо обстоятелство във връзка с апорта (чл. 29, ал. 1, пр. 2 и 3 ЗТРРЮЛНЦ). Жалбоподателите считат за неправилен извода на съда, че валидността на апорта е установена със сила на пресъдено нещо, формирана от влязлото в сила решение по предявен от „МЕХТРАНСКОМЕРС“ АД (универсален праводател на „МЕХТРАНСКОМЕРС“ ООД) отрицателен установителен иск за собственост. В тази връзка сочат, че между предявените в настоящото производство искове и вещния иск няма нито субективен, нито обективен идентитет, като предмет на предходното дело е била само част от имота, но двата иска не се отнасят като частичен към иск за цялото. Допълват, че отрицателният вещен иск се е основавал на твърдение за ограничен предметен обхват на апорта (че процесната част е извън предмета на непаричната вноска), а не на неговата нищожност, която освен това не е била видна от събраните в предходното дело доказателства, нито съдът е бил длъжен да се произнася по нея, включително с оглед по-късно постановеното Тълкувателно решение № 1/2020 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС. Жалбоподателите сочат още, че няма процесуална пречка за разглеждане и на исковете по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, доколкото вписването на апорта също не е било предмет на изследване в производството по вещния иск. Допускането на касационно обжалване се обосновава с очевидна неправилност на определението в обжалваната част (чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК), както и с въпроси, които според частните касатори са решени в противоречие с практиката на ВКС (чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК) или чиито отговори те намират за значими за точното прилагане на закона и за развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК).
В отговор на жалбите „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗЗД РЕХАБИЛИТАЦИЯ - ТУЗЛАТА“ ЕООД заявява, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, тъй като поставените въпроси нямат характер на обуславящи, а определението в тази обжалвана част е постановено в съответствие с практиката на ВКС, вкл. с цитираната от жалбоподателите. Изразява се и становище за неоснователност на жалбите по същество.
Подаден е отговор и от Министерство на здравеопазването, в който е изразено становище за правилност на обжалвания акт.
От своя страна „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗЗД РЕХАБИЛИТАЦИЯ - ТУЗЛАТА“ ЕООД обжалва определението в частта а прекратяване на производството по предявените от него инцидентни отрицателни установителни искове за собственост на имоти, включени в апортирания. Жалбоподателят поддържа, че в нарушение на процесуалните правила въззивният съд е препратил към първоинстанционния акт, макар той да не съдържа мотиви относно прекратяване на производството в тази част. Оспорва и решаващия му извод, че е налице идентичност между предявените в по-рано заведено производство облигационни искове за нищожност на договорите за продажба на същите имоти и процесните вещни установителни искове. Като основание за допускане на касационно обжалване частният касатор поставя въпроси, които счита, че са решени в противоречие с практиката на ВКС (чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК).
Отговор по тази жалба е постъпил от „ЕКСО ДИЗАЙН“ ЕООД. В него се сочи, че поставените въпроси касаят правилността на определението. Аргументирано е и становище за неоснователност на жалбата по същество.
Частните касационни жалби са подадени в срок от легитимирани страни срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК съдебен акт. Следователно са допустими.
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от „МЕХТРАНСКОМЕРС“ ООД и „ЕКСО ДИЗАЙН“ ЕООД срещу „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗЗД РЕХАБИЛИТАЦИЯ - ТУЗЛАТА“ ЕООД и Министерство на здравеопазването като процесуален субституент на държавата искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и ал. 2, пр. 1, 2 и 3 ЗЗД за установяване нищожност на непарична вноска на право на собственост върху недвижим имот, със стойността на която е увеличен капиталът на ответното дружество съгласно вписване от 12.02.2001 г., и с правно основание чл. 29, ал. 1, пр. 2 и 3 ЗТРРЮЛНЦ за установяване недопустимост на вписването или вписване на несъществуващо обстоятелство относно същия апорт.
Първоначално претенциите са били предявени като инцидентни в производство, образувано по искове на „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗЗД РЕХАБИЛИТАЦИЯ - ТУЗЛАТА“ ЕООД срещу държавата, „МЕХТРАНСКОМЕРС“ ООД, „ЕКСО ДИЗАЙН“ ЕООД и трети за настоящото производство лица за установяване нищожност поради противоречие със закона (чл. 84-86 ППЗДС вр. с чл. 44 ЗДС в актуалните към датата на сделките редакции, съответно чл. 200 ЗУТ) на сключените от държавата като продавач и „МЕХТРАНСКОМЕРС“ АД като купувач договори за продажба на пет недвижими имота, част от апортирания терен, и на сключения между „ЕКСО ДИЗАЙН“ като продавач и трето лице като купувач последващ договор за продажба един от имотите.
Настоящите искове са предявени при следните фактически и правни твърдения: с горепосочените пет договора, сключени с държавата, „МЕХТРАНСКОМЕРС“ АД, преобразувано впоследствие в „МЕХТРАНСКОМЕРС“ ООД, придобива право на собственост върху поземлени имоти в [населено място], м. „Тузлата“, които чрез последващи сделки стават собственост на „ЕКСО ДИЗАЙН“ ЕООД; от своя страна „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗЗД РЕХАБИЛИТАЦИЯ - ТУЗЛАТА“ ЕООД претендира, че по силата на апорт е собственик на имот с площ от 186 000 кв. м., актуван с АДС № 608/1991 г. на ОбНС-Балчик, в който попадат имотите, придобити от „МЕХТРАНСКОМЕРС“ АД чрез сключените с държавата договори; апортът е нищожен, тъй като са нарушени редица (подробно посочени) законови изисквания за извършването му, липсва волеизявление от компетентен орган и надлежна индивидуализация на апортирания имот; нищожността му е довела до вписване на несъществуващо обстоятелство, а самото вписване е и недопустимо освен по причините за нищожност на апорта, също и тъй като искането е заявено от лице без представителна власт.
От своя страна ответникът „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗЗД РЕХАБИЛИТАЦИЯ - ТУЗЛАТА“ ЕООД е предявил инцидентни установителни искове срещу първоначалните ищци за установяване, че поради нищожност на сделките „МЕХТРАНСКОМЕРС“ АД не е придобило правото на собственост върху имотите, представляващи част от апортирания имот, а поради липса на права у първоначалния приобритател собствеността не е придобита и от последващия - „ЕКСО ДИЗАЙН“ ЕООД.
Първоинстанционният съд е прекратил изцяло производството по делото поради недопустимост. По отношение на първоначалните искове той се е позовал на обстоятелството, че с влязло в сила решение по гр. д. № 248/2006 г. на РС-Балчик е отхвърлен по-рано предявеният от „МЕХТРАНСКОМЕРС“ АД срещу „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗЗД РЕХАБИЛИТАЦИЯ - ТУЗЛАТА“ ЕООД отрицателен установителен иск за собственост на 4 017 кв. м., съставляващи част от поземлен имот с идентификатор 02508.62.14 по кадастралната карта на [населено място], м. „Тузлата“, и прилежащи към застроени в същия поземлен имот бунгала - собственост на „МЕХТРАНСКОМЕРС“ АД. Според мотивите на решението „МЕХТРАНСКОМЕРС“ АД е обосновало правния си интерес с твърдението, че като собственик на бунгалата е лишен от възможността да придобие правото на собственост върху прилежащия им терен поради апортирането му в капитала на „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗЗД РЕХАБИЛИТАЦИЯ - ТУЗЛАТА“ ЕООД, което обаче е извършено незаконосъобразно, тъй като спорните терени никога не са били предоставяни за стопанисване и управление на СКК “Тузлата“ и не са били част от активите му, а представляват земеделска земя, застроена от селскостопански организации по смисъла на § 12 ЗСПЗЗ в периода 1957 г. - 1971 г.
С решението, с което отрицателният вещен иск е уважен, е прието, че не са налице наведените от ищеца пороци при извършване на апорта, но липсват изрични мотиви за валидността му. Въпреки това първоинстанционният съд в настоящото дело е счел, че решението е формирало сила на пресъдено нещо относно валидното извършване на непаричната вноска, която е правопораждащият правото на ответника „МЕТРАНСКОМЕРС“ АД факт, както и че тази сила се разпростира субективно спрямо универсалния („МЕХТРАНСКОМЕРС“ ООД) и спрямо частния („ЕКСО ДИЗАЙН“ ЕООД) правоприемник на ответника – ищци в настоящия процес, а обективно - относно апорта на целия имот (независимо че предмет на отрицателния иск са части от него), тъй като придобиването и на частите, и на целия имот, е основано на общ факт.
За да потвърди прекратителния акт, въззивният съд е отчел, че в исковата молба, с която е предявен отрицателният установителен иск от „МЕХТРАНСКОМЕРС“ АД срещу „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗЗД РЕХАБИЛИТАЦИЯ - ТУЗЛАТА“ ЕООД, са се съдържали твърдения относно незаконосъобраността на процесния апорт, а в решението по този иск са изложени мотиви, че апортът съставлява годно придобивно основание за ответника относно спорната част от апортирания имот. При това съображение са споделени трите извода на първоинстанционния съд: 1) че с отхвърляне на отрицателния иск е формирана сила на пресъдено нещо относно валидността на апорта като правопораждащо за ответника основание за спорното право (с аргумент от т. 2б на ТР № 4/14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС), 2) че тази сила се разпростира не само върху частта от имота, предмет на отрицателния иск, но за целия апорт, доколкото правопораждащият акт е един и същ, и 3) че това съставлява абсолютна процесуална пречка за предявяване на нови искове с предмет нищожността срещу ищците като правоприемници на страната, спрямо която силата на пресъдено нещо е формирана. Наред с това въззивният съд е аргументирал недопустимост на производството по инцидентните искове, предявени за установяване, че първоначалните ищци не са придобили собствеността върху имотите, предмет на сключените между държавата и „МЕХТРАНСКОМЕРС“ АД сделки, като е посочил, че такива претенции вече са предявени по първоначално образуваното дело по исковете на „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗЗД РЕХАБИЛИТАЦИЯ - ТУЗЛАТА“ ЕООД за нищожност на сделките (чл. 126, ал. 1 ГПК).
По жалбите на „МЕХТРАНСКОМЕРС“ ООД и „ЕКСО ДИЗАЙН“ ЕООД:
„МЕХТРАНСКОМЕРС“ ООД обосновава допускането на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК със следните въпроси:
1. Какви са обективните предели на силата на пресъдено нещо, налице ли е формирана сила на пресъдено нещо по един спор и има ли идентичност между две дела, ако същите почиват на различни основания, в това число и нововъзникнали такива?
2. Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на съдебния си акт да разгледа и обсъди всички допустими и относими към спорния предмет доводи и възражения на страните, както и да основе решението си на фактите, установени от събраните по делото доказателства?
3. При предявени два иска длъжен ли е съдът да мотивира недопустимостта на всеки от тях?
Относно касационното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК са поставени следните въпроси:
4. Дали силата на пресъдено нещо на отхвърления отрицателен установителен иск за собственост на част от ПИ с ид. № 02508.62.14 по КК на [населено място], представляващ прилежаща част на собствените на „МЕХТРАНСКОМЕРС“ АД сгради с ид. № 02508.62.14.1; 02508.62.14.13; 02508.62.14.14 общо 4 017 кв. м., с твърдение, че същите не са част от апорта, преклудира предявяването на инцидентен установителен иск за установяване нищожност на апорта по чл. 26 ЗЗД, както и установяване недопустимост или несъществуване на вписаното увеличаване на капитала на „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗЗД РЕХАБИЛИТАЦИЯ - ТУЗЛАТА“ ЕООД, изменението на дружествения договор относно капитала на това дружество и разпределението му в дялове?
5. Следва ли допустимостта на предявения инцидентен установителен иск да бъде разгледана през призмата на обстоятелството, че същият е депозиран в срока за отговор на искова молба от „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗЗД РЕХАБИЛИТАЦИЯ - ТУЗЛАТА“ ЕООД за обявяване на нищожност на договорите от 2007 г., по силата на които ищецът придобива от държавата поземлени имоти - общо 6 492 кв. м.?
6. Допустимо ли е възражение срещу присъдения с прекратителното определение минимален адвокатски хонорар за насрещната страна, обосновано с постановеното след датата на определението и сроковете за обжалването му решение по дело С-438/22 на СЕС?
Жалбоподателят „ЕКСО ДИЗАЙН“ ЕООД поставя идентични въпроси относно основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а по поддържаното от него основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК сочи следния въпрос: Разпростира ли се силата на пресъдено нещо върху наличието или липсата на нищожност на деривативна сделка с предмет недвижим имот от съдебно решение, постановено преди 14.03.2016 г. по отрицателен установителен иск за собственост за част от същия имот между същите страни и техните правоприемници, когато по това дело съдът не е установявал пороци, произтичащи пряко от съдържанието и формата на същата сделка, не са навеждани твърдения за нейната нищожност и в мотивите на решението липсва произнасяне по такъв преюдициален въпрос по смисъла на т. 26 от Тълкувателно решение № 4/2014 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, с оглед на постановките на мотивите по Тълкувателно решение № 1/2020г. по тълк. д. № 1/2020 на ОСГТК?
И двамата жалбоподатели се позовават и на очевидна неправилност поради нарушение на разпоредбата на чл. 298, ал. 1 ГПК.
Поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК изискват като общ селективен критерий да е поставен правен въпрос, който съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС трябва да е включен в предмета на спора (без да е необходимо да е обхванат от силата на пресъдено нещо), да е обуславящ за решаването му, да кореспондира с въведените от касатора касационни доводи по чл. 281 ГПК и отговорът му да не произтича от конкретните събрани по делото доказателства, а да може да бъде даден абстрактно, независимо от конкретиката на делото.
Първата част на въпрос № 1 има изцяло теоретичен характер и сама по себе си не може да бъде свързана с конкретния спор, поради което не удовлетворява общия селективен критерий. Във втората си част въпросът изхожда от разбирането на жалбоподателите, че основанието на предявения от „МЕХТРАНСКОМЕРС“ АД отрицателен вещен иск е различно от основанието на процесните искове, тъй като този иск е бил предявен само по отношение на част от терена и при твърдението, че спорната част не е включена в апорта. От данните по делото обаче се установява, че апортът е бил заявеното от ответника в производството по вещния иск придобивно основание, а доколкото съгласно мотивите към т. 2б на Тълкувателно решение № 4/2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС основанието на отрицателния иск е „неосъществяване на юридическите факти, от които според ответника е възникнало правото му“, то основанието на иска по гр. д. № 248/2006 г. е било непридобиването от ответника на собствеността въз основа на апорта. Ето защо решението, с което е отхвърлен отрицателният иск, се ползва със сила на пресъдено нещо относно валидното осъществяване на заявеното придобивно основание – апорт, независимо дали съдът е изложил конкретни мотиви за валидността и дали те са законосъобразни (правилността на акта не може да предпоставя обема на формираната от него сила на пресъдено нещо), както и независимо дали е предявен инцидентен иск за валидността (тя не е преюдициален за отрицателния иск въпрос, а касае самото спорно право).
Последващото придобиване на собствеността върху други включени в апортирания имот земеделски земи, на което се позовават жалбоподателите, би могло да има характер на нововъзникнало обстоятелство, но като основание за предявяване на нов вещен иск (ако придобиването е резултат от последващ оригинерен способ), а не на иск за нищожност на вече установеното чрез отхвърляне на установителния иск придобивно основание на ответника.
По изложените съображения, макар втората част на първия въпрос да удовлетворява общия селективен критерий, не е изпълнен допълнителният – за решаване на въпроса в противоречие с практиката на ВКС, включително със сочената от частните касатори, тъй като е съобразена формираната сила на пресъдено нещо по отрицателния установителен иск за собственост съгласно мотивите към т. 2б от ТР № 4/14.03.2016 г. по тълк. дело № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС. При това съдът е разпрострял силата на пресъдено нещо за цялата атакувана сделка, като е отчел спецификите на казуса, при който е налице отхвърляне на отрицателен иск за една част от предмета на спорния апорт, но липсват твърдения за пороци, водещи до нищожност на апорта само относно другата част от имота (извън спорната по предходното дело).
Вторият въпрос се отнася до касационния довод за неизчерпателно мотивиране на определението за прекратяване на производството в частта по исковете за нищожност на апорта. В процесния случай – при наличие на формирана сила на пресъдено нещо по предходен спор, с която съдът е длъжен да се съобрази, решаването на този въпрос в противоречие с практиката на ВКС би означавало въззивният съд да е отказал коментар на доводите на страната срещу приложението на разпоредбата на чл. 299, ал. 1 ГПК. Извън въведените с първия въпрос възражения обаче (че се касае за искове с различно правно основание и предявени при нововъзникнали обстоятелства), чиято несъстоятелност бе обсъдена по-горе, касаторите не са въвели други доводи в оборване приложението на чл. 299 ГПК, които съдът да не е разгледал, а несъгласието им с въведените и обсъдените не може само по себе си да е основание за допускане на касационно обжалване.
Третият въпрос касае касационния довод за липса на каквито и да е мотиви относно прекратяването на производството по исковете с правно основание чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, каквито въззивният съд действително не е изложил. Тези искове обаче, според твърденията, при които са предявени, се основават на позитивен резултат по исковете с правно основание чл. 26 ЗЗД, тъй като валидното осъществяване на апорта е част от техния предмет (т. 3 от Тълкувателно решение № 1/06.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г. на ОСТК на ВКС). Поради това липсата на мотиви, макар да е в противоречие с константната практика на ВКС относно задълженията на съда при постановяване на актовете му, в случая не се явява обуславяща за изхода от спора – излагането на мотиви би преповторило аргументацията по исковете за нищожност на апорта.
Четвъртият и петият въпрос са фактологични и не позволяват общовалиден отговор по приложението на правна норма или правен принцип, с който да се съдейства за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Техните отговори предполагат преценка на правилността на обжалвания акт, а това изключва абстрактния им характер, какъвто те следва да имат, за да бъдат правни по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Шестият въпрос касае отговорността за разноски за адвокат, възложена с първоинстанционния, а не с въззивния акт. Срещу първоинстанционното определение в тази част обаче не е било упражнено правото по чл. 248 ГПК, съответно въззивният съд не е бил овластен, нито е ревизирал присъдените от първоинстанционния съд разноски. Поради това, ако касационният съд ги измени поради отчитане на направеното едва в настоящото производство възражение за прекомерност, актът му би бил контролен не спрямо въззивния, а спрямо първоинстанционния съд, което е недопустимо. Ето защо и доколкото формулираният въпрос не се отнася до касационен довод относно обжалвания в настоящото производство акт, той не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационно обжалване.
По съображенията, изложени във връзка с първия и третия въпрос, не може да се приеме, че е налице и очевидна неправилност като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.
Формулираният от „ЕКСО ДИЗАЙН“ ЕООД по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се свежда до това дали уважаването на отрицателен установителен вещен иск преди приемане Тълкувателно решение № 1/2020г. по тълк. д. № 1/2020 на ОСГТК формира сила на пресъдено нещо за валидността на придобивното основание на ответника, ако не е изпълнено задължението на съда за служебна проверка на тази валидност, съответно не са изчерпани от страните онези основания за нищожност, които не подлежат на служебно установяване. Дадените разяснения по тълкуването на закона не са източник на служебното задължение за проверка на валидността на сделките, което е съществувало и преди постановяване на цитираното тълкувателно решение. Неизпълнението на това задължение може да доведе до неправилност на акта, която обаче не влияе върху формирането на силата на пресъдено нещо, и поради това въпросът няма характер на обуславящ за процесния спор. Отделно от това за него касаторът не е обосновал и значимост на отговора му относно точното прилагане на закона, съответно за развитие на правото.
По жалбата на „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗЗД РЕХАБИЛИТАЦИЯ - ТУЗЛАТА“ ЕООД:
Поддържа се основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, обосновано със следните въпроси:
1. Предвидената в чл. 272 ГПК възможност за препращане към мотивите на първата инстанция в случаите, когато потвърждава нейния акт, освобождава ли въззивния съд от задължението по чл. 236, ал. 2 ГПК за излагане на собствени мотиви? Допустимо ли е въззивният съд да прилага разпоредбата на чл. 272 ГПК по правен въпрос, по който първоинстанционния съдебен акт не съдържа мотиви?
2. Основателен ли е отводът за висящ правен спор по чл. 126, ал. 1 ГПК при липса на пълен субективен и обективен идентитет между делата?
Първият въпрос се отнася до приложението на чл. 272 ГПК, но въззивният съд няма позоваване на тази разпоредба и макар да е посочил, че споделя извода на първоинстанционния съд (вероятно насочвайки към крайния извод за прекратяване), сам е приел наличие на тъждественост на спора по т. д. № 86/2020 г. на ОС-Добрич и този по гр. д. № 3814/2019 г. на РС-Добрич. Поради това въпросът няма характер на обуславящ.
Такъв не е и вторият въпрос, доколкото допустимостта на предявените инцидентни установителни искове е обусловена и от друга предпоставка (извън приетата за осъществена от въззивния съд), а именно - от правния интерес. В случая самият касатор обосновава интереса си от инцидентните искове с необходимостта от оборване на материалноправната легитимация на ищците в същото производство. За последното обаче така или иначе е формиран извод за прекратяване и поради това отговорът на поставения въпрос, дори даден в съответствие с тезата на касатора, не би бил достатъчен за промяна на правния резултат.
По тази причина никой от формулираните от касатора въпроси не удовлетворява изискването за правен по смисъла на т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС и не следва да бъде допускано касационно обжалване на определението и в частта относно производството по инцидентните искове.
С оглед изхода от спора на „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗЗД РЕХАБИЛИТАЦИЯ - ТУЗЛАТА“ ЕООД следва да бъдат присъдени разноски за защита срещу частните касационни жалби на ищците в размер от 5 000 лв. (за един адвокат), която сума не се явява прекомерна с оглед спецификите на касационното производство (с отговора на частните жалби е представена защита по всяка от фазите му), материалния интерес по оценяемия иск и сложността на спора, произтичаща както от обективното съединение на искове, така и от необходимостта да бъде извършена преценка на основанието, развитието и правното значение на предходно водени производства.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 128/20.02.2024 г. по в. т.д. № 13/2024 г. на АС–Варна.
ОСЪЖДА „МЕХТРАНСКОМЕРС“ ООД, ЕИК[ЕИК], и „ЕКСО ДИЗАЙН“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], да заплатят на „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗЗД РЕХАБИЛИТАЦИЯ - ТУЗЛАТА“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], сумата от 5 000 лв. – разноски за адвокат в частното касационно производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.