Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Фондация „Д. А седалище и адрес гр. П., ул. „4-ти януари“ №38, вх. В, ет. 2, ап. 3 срещу Решение №158 от 17. 01. 2020 г. на Административен съд, гр. П., постановено по административно дело №1639/2019 г.
С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на фондацията срещу решение от 15. 05. 2019 г. на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2014 -2020“ за верификация по постъпило искане за окончателно плащане, в частта, с която се отказва верификация на разходи в размер от 20 785, 31 лв.
Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Счита, че съдът не е обсъдил всички представени пред него писмени доказателства, а те водят до различни, както фактически, така и правни изводи. Излага подробно фактите по делото, анализира ги и счита за неправилен извода на съда за законосъобразност на оспорения акт. В анализа си се позовава на практика на Съда на Европейския съюз (СЕС), като сочи че първоинстанционният съд не е съобразил понятията за „работник“ по смисъла на чл. 45 от ДФЕС (Договора за фунцкиониране на Европейския съюз) (ДФЕС) и на Директива 2003/88 ЕО относно работното време, които са приложими и обосноват различен правен извод.
Моли съда да отмени обжалваното решение, както и административния акт и да се присъдят сторените в производството разноски в две инстанции. Представлява от адв. Ж.Н.
Ответникът по касационната жалба – РУО на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2014 -2020“, счита същата за неоснователна.
В отговор си излага подробно фактите по делото, анализира ги и счита за правилен извода на съда за законосъобразност на оспорения акт.
Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените...