Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ срещу решение № 589 от 25. 11. 2019 г. по адм. дело № 464/2019 г. на Административен съд – Монтана.

С обжалваното решение Административен съд – Монтана е отменил уведомително писмо изх. № 01-6500/9267 от 25. 07. 2019 г. за прекратяване на екологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от програма за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. за кампания 2016 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“, с което на основание чл. 21 от Регламент /ЕС/65 на Комисията от 27. 11. 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент /ЕО/ 1698/2005 г., на основание чл. 18, ал. 3, т. 4 и чл. 67, ал. 1 от Наредба № 11 от 06. 04. 2009 г. е отказана финансова помощ и е прекратен агроекологичен ангажимент по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност“ на Л.С.

Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи, че съдът неправилно е приел, че агроекологичният ангажимент незаконосъобразно е прекратен на основание чл. 18, ал. 3, т. 4 от Наредба № 11 от 06. 04. 2009 г. във връзка със задължението на земеделските стопани по чл. 7, ал. 2 от наредбата да подаде заявление за плащане за кампания 2016 г., а е следвало да се приложи разпоредбата на чл. 18, ал. 6 - поради наличие на форсмажорни обстоятелства. Твърди, че противно на приетото от съда по отношение на жалбоподателката (сега ответник по касация) такива обстоятелства не са били налице и органът правилно е подвел фактическите обстоятелства към...