Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на Регионална инспекция по околна среда и водите - Монтана против решение № 592 от 25. 11. 2019 г. по адм. дело № 502/2019 г. на Административен съд – Монтана. В нея са развити оплаквания за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът по касационната жалба - Комисията за защита на личните данни, чрез процесуалния си представител, изразява становище, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му.

Ответникът – И.Н, не е изразила становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд - Монтана е отхвърлил жалбата на Регионална инспекция по околна среда и водите - Монтана против решение № ППН-01-993/2018/11. 09. 2019 г. на Комисията за защита на личните данни.

С оспореното пред първоинстанционния съд решение № ППН-01-993/2018/11. 09. 2019 г. на Комисията за защита на личните данни е обявена жалба с рег. № ППН-01-993 от 06. 12. 2018 г., подадена от И.Н срещу Регионална инспекция по околна среда и водите - Монтана за основателна и е наложена на администратора Регионална инспекция по околна среда и водите - Монтана, административно наказание, на основание чл. 58, § 2, б. "и" вр. с чл. 83, § 5, б. "а" от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27. 04. 2016 г. относно защита на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно движение на такива данни...