Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) /ЗОДОВ/.
Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите чрез юрисконсулт Д.А против решение № 128 от 08. 01. 2020 г., по адм. д. № 10302/2019 г. по описа на Административен съд - София-град, с което Национална агенция за приходите е осъдена да заплати на „Коколина“ ООД обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 500 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за защита по КНАХД № 2535/2019 г. по описа на Административен съд - София–град.
Касаторът - Национална агенция за приходите твърди, че решението е неправилно и необосновано. Поради това касаторът иска отмяната на обжалваното решение, като постановено в противоречие с чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон.
Ответната страна – „Коколина“ ООД, редовно призовано, се представлява от адвокат Сираков. Оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила решението. Представя писмено становище и претендира за заплащане на разноски.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
От доказателствата по делото се установява, че в производството пред съда дружеството е представлявано от адвокат. Видно от мотивите на Тълкувателно решение № 1/15. 03. 2017 г., постановено по т. д. № 2/2016 г. на ОСС на I и II колегии на ВАС, разходите по ангажиране на адвокатска защита в производството по обжалване на наказателно постановление във всичките му фази, се явява имуществена вреда за адресата на НП и съставлява пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление.
Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния...