Образувано е по касационна жалба на „Частна професионална гимназия по управление на туризма „К. Ф“ – гр. В.“ ЕООД срещу Решение № 1580/30. 01. 2020 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на VII отделение, по адм. дело № 6672/2019 г., с което е отхвърлена жалбата на гимназията против Заповед № РД-14-3/23. 01. 2019 г. на министъра на образованието и науката за заличаването й от Регистъра на институциите в системата на предучилищното и училищното образование.
Ответникът - министърът на образованието и науката, е на становище за неоснователност на жалбата.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението. Касационната жалба е допустима, но неоснователна.
1. Заличаването на гимназията от Регистъра е разпоредено на правното основание по чл. 340, ал. 1 ЗПУО – системно неспазване на изискванията на закона и на нормативните актове по прилагането му. В мотивната част на заповедта са описани обобщено три категории нарушения: а) непровеждане на образователен процес на адреса, който е вписан в Регистъра, в нарушение на чл. 338, ал. 3 ЗПУО; б) несъгласуване на Списък – образец № 1 за учебната 2018/2019 г. поради несъответствие с изискванията на чл. 14, ал. 2 от Наредба № 8/11. 08. 2016 г. за информацията и документите за системата на предучилищното и училищното образование, както и на чл. 7, ал. 2 и 14 от Наредба № 5/30. 11. 2015 г. за общообразователната подготовка; в) нарушения на изискванията на Наредба № 8/11. 08. 2016 г. в задължителната училищна документация. Фактите и обстоятелствата по възприетите за неспазени изисквания на законодателството и връзката им с отделните разпоредби са обективирани в два протокола, изготвени в хода на производството, на които се съдържа изрично позоваване в заповедта и чието правно значение е на съпътстващи актове, допълващи и обосноваващи фактическите съображения за издаване на крайния административен акт.
2. Доводът на касатора, че мотивите на първоинстанционния съд не са основани на обстоятелствено и подробно изследване на обективната фактическа ситуация, не може да бъде споделен.
а. Конкретни пороци в процесуалната дейност на съда, вкл. при оценката на доказателствата, относими към съдопроизводствените правила, касаторът не е аргументирал, а несъгласието му с позицията на съда не представлява касационно основание. Фактическите изводи към решението съответстват на доказателствените източници, а истинността им не е компрометирана от нарушение на правилата на логическото мислене, в което би намерила израз необосноваността на съдебния акт.
б. Доколкото не е допуснато съдопроизводствено нарушение при фактическите установявания на първата инстанция и по силата на чл. 220 АПК, спрямо тях следва да се преценява и прилагането на материалния закон от тричленния състав на ВАС.
3. Основният спорен по делото въпрос, на чието разрешаване акцентира и жалбоподателят, е свързан със съдържанието на понятието за „системно“ неспазване на изискванията на ЗПУО и на актовете по прилагането му.
а. Понятието не е изрично дефинирано в ЗПУО. С оглед липсата на специални критерии в закона, определящи квалификацията по 340, ал. 1 ЗПУО, както и на препратка към друг нормативен акт, смисълът на понятието трябва да бъде изведен от общоупотребимия език – по аргумент и от чл. 36, ал. 1 от Указ № 883 от 24. 04. 1974 г. за прилагане на ЗНА (ЗАКОН ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ).
Системността предполага определена степен на последователност, постоянност, установеност. В контекста на основанието по чл. 340, ал. 1 ЗПУО, значението на понятието би следвало да се изясни чрез връзката му с обявеното от Закон за неправомерно поведение, в частност – неспазването на нормативно установени изисквания, и да се даде отговор кога то придобива качеството на „системно“.
б. Правилно в мотивите към обжалваното решение съдът се е позовал принципно на достиженията на теорията и съдебната практика, приемайки като необходими критерии за системно извършване осъществяването на няколко деяния при най-малко три прояви и между тях да има дадена връзка на устойчивост и трайност.
Всъщност обективният и квалифициращ признак, придаващ „системност“, е повтаряемостта на поведението, която по хипотеза налага проявите да са повече от две, в отлика от повторността.
4. Чл. 340, ал. 1 ЗПУО не обуславя системният характер на неизпълнението от вида на нарушените правила и/или тяхната тежест в областта на регулираната материя. Нормата е относително определена и за прилагането й е нужна преценка.
а. Несъмнено гимназията не е провеждала обучение на вписания адрес по чл. 331, ал. 2, т. 8 ЗПУО, а на административния си адрес в противоречие с дължимото по чл. 338, ал. 3 ЗПУО. Разпоредбата по същество инкорпорира забрана за осъществяване на образователен процес чрез допускането преместването на учениците да се извърши след отразяване на промяната в Регистъра и издаването на удостоверение по ал. 2 на текста.
Извън значимостта на изискването, чието спазване е свързано с упражняването на ефективен контрол от министъра на образованието и науката върху дейността на институцията при реализирането на държавната политика и качеството на образователния процес, неизпълнението на задължението да се заяви промяната на адреса и фактическата дейност да следва утвърждаването й е констатирано при три отделни проверки, извършени в периода от м. юни до м. октомври 2018 г. Т.е. неправомерното поведение не е изолирано и не са предприети действия по изпълнението на задължението, а провеждането на учебния процес е продължавало на различен от разрешения адрес, което сочи именно на системност. Дори само на това основание е бил налице фактическият състав по чл. 340, ал. 1 ЗПУО. Неотносима към дължимостта да се заяви промяна на адреса е тезата за причини от обективен характер да се ползва сградата по регистрирания адрес.
б. В случая е констатирано неизпълнение и на други самостоятелни изисквания (съответно по т. 2 и т. 3 от мотивите на заповедта), което допълнително обосновава предпоставките на упражненото правомощие, ако се приеме, че критерият за системност включва в себе си осъществяването на повече от едно по вид нарушение на правилата на закона и на актовете по прилагането му.
в. Процедурата по чл. 340 ЗПУО не обвързва възникването на правните последици, предмет на разпоредителната част на заповедта, от даването на предварителни предписания до заинтересованата страна и определянето на срок за отстраняването им. Достатъчни за прилагането на мярката по ал. 1 са констатациите относно системното неспазване на изискванията, които подлежат на проверка заедно със заключителния акт в производството.
5. Неоснователно от фактическа страна е възражението на касатора за съществуването на доклад на началника на РУО – Варна вх. № 0510-180/16. 07. 2018 г., който не бил представен с преписката.
Позицията на страната е и противоречива – веднъж се твърди, че докладът бил цитиран в потвърдената от съда заповед, а втори път – в заповедта на министъра за извършване на проверка на гимназията. Позоваване на въпросния доклад няма в нито един от двата акта и по тази причина, дори и да съществуваше, той не би представлявал информационен източник за факти от предмета на доказване, респ. няма установена обективна връзка с фактическите основания на разпореденото заличаване от Регистъра.
6. Противно на разбирането на касатора, заповедта е издадена в административно, а не в административнонаказателно производство, и ЗАНН не е субсидиарно приложим. Затова доводите за нарушаване на правилата за констатиране на административни нарушения не намират опора в естеството на правния спор, вида на правоотношението, чието (не)законосъобразно развитие е предмет на съдебния контрол, и меродавната правна уредба.
7. Вън от обсъдените касационни оплаквания, настоящата инстанция споделя мотивите на тричленния състав, отнасящи се до надлежното образуване и протичане на административното производство, с които е даден отговор и на основните възражения в тази насока, възпроизведени по същество и в касационната жалба. Препратката към мотивите е допустима от чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК, а повторното им обсъждане не е необходимо.
Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение – чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.
Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на II колегия РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1580/30. 01. 2020 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на VII отделение, по адм. дело № 6672/2019 г.
Решението е окончателно.