Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 64, ал. 1 от ЗЗК (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА) (ЗЗК).

Образувано е по касационна жалба на "Г. Х. Б“ ООД, подадена срещу решение № 17654 от 23. 12. 2019 г.,постановено по адм. дело № 4068/2017 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение. С нея се обжалва решението с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 244 от 09. 03. 2017 г. на КЗК по преписка № КЗК-813/2016 г., с което е установено, че е извършено нарушение по чл. 36, ал. 4 от ЗЗК от страна на „Г. Х. Б” ООД, гр. С. и му е наложена имуществена санкция в размер на 2% от нетните приходи за продажби на дружеството за 2015 година, равняваща се на 134 920 лв. ведно с постановено прекратяване на нарушението. С жалбата се релевират доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при противоречие с материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържаните доводи могат да бъдат групирани в две групи: т. 1. нарушение на съдопроизводствените правила свързани с неправилно прилагане на чл. 142, ал. 2 от АПК – не вземането предвид на всички релевантни факти за законосъобразността на административния акт, настъпили към момента на постановяването му; т. 2. нарушение на материалния закон – чл. 100, ал. 1 от ЗЗК, като санкцията е определена на друга база, а не база оборота за предходната финансова година; т. 3 нарушение на разпоредбата чл. 36 от ЗЗК, като необосновано и незаконосъобразно е прието, че е осъществено нарушение на цитирания текст от ЗЗК. Развити са подробни съображения във връзка с твърдените нарушения на обжалваното съдебно решение. Иска се отмяна на същото и постановяване на ново, с което да бъде уважена жалбата срещу административния акт, алтернативно връщане на делото за ново разглеждане от друг състав или да се редуцира санкцията като се приеме, че нарушението е "леко" и извършено при смекчаващи обстоятелства.

Ответникът – Комисия за защита на конкуренцията, чрез процесуалния си представител юрк.. М, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Счита, че за дружеството не е налице правен интерес да оспорва размера на санкцията, тъй като за годината за която се сочи, че следва да се преценява налагането на санкцията оборите са по-големи и размера следва да е по-голям. Не оспорват факта, че санкцията е определена не въз основа на оборот за предходната година, защото към момента на постановяване на решението на КЗК не е изготвен заверен финансов отчет. Решението е постановено в началото на годината и съобразно приетата от КЗК методика, която дава възможност за определяне на санкцията за предходната година, както е в конкретния случай. Представена е и подробна писмена защита. Претендира и разноски.

Ответникът – „С. Б“ АД със седалище и адрес на управление в гр. С., чрез процесуалните си представители, адв.. Л и адв.. С, е представил писмено становище по касационната жалба, с което излага доводи за неоснователност. Същото становище се поддържа и в проведеното по делото открито съдебно заседание, където е поискано и присъждане на разноски.

Участвалият по делото прокурор дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че правните изводи на съда са правилни и са направени въз основа на събраните и обсъдени по делото доказателства, както и на правилно тълкуване и приложение на материалния закон. При постановяването му не били допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, като съдът се е съобразил с влязлото в сила решение № 11509/31. 10. 2016 г. постановено от петчленен състав на ВАС. В съответствие с разпоредбата на чл. 172а на АПК са изложени подробни мотиви, с които е даден отговор на всички спорни въпроси.

Върховният административен съд, петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон на основание чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е било образувано по жалба на „Г. Х. Б” ООД, гр. С. срещу решение № 244/09. 03. 2017 г., постановено по преписка № КЗК-813/2016 г. на КЗК, с което комисията е установила, че е извършено нарушение по чл. 36, ал. 4 от ЗЗК от страна на дружеството и му е наложила санкция в размер на 2% от нетните приходи за продажба на дружеството за 2015 г., равняващи се на 134 920 лв. С обжалваното в настоящото съдебно производство решение, Върховният административен съд е отхвърлил жалбата на "Г. Х. Б" ООД, срещу решение № 244/09. 03. 2017 г. по преписка № КЗК-813/2016 г. на КЗК. С решението си съдът е осъдил дружеството да заплати на КЗК разноски по делото в размер на 200 лева и да заплати на "С. Б" АД сумата от 3000 лв., представляваща направени по делото разноски.

За да постанови този резултат първоинстанционният съдебен състав на ВАС е приел, че обжалваното решение е издадено от компетентния за това орган, при изискуемия кворум на КЗК в пределите на правомощията на Комисията, като решението е обективирано в предвидената в чл. 62, ал. 1 от ЗЗК писмена форма и съдържа визираните в този текст реквизити.

Установено е, че производството пред КЗК, по което е постановено обжалваното пред настоящия състав решение № 244/09. 03. 2017 г. по преписка № КЗК-813/2016 г. на Комисия за защита на конкуренцията (КЗК), е образувано на основание и по повод влязлото в сила решение № 11509/31. 10. 2016 г. по адм. д. № 4136/2016 г., постановено от ВАС, петчленен състав, с което е оставено в сила решение № 685/21. 01. 2016 г. на ВАС, Четвърто отделение, по адм. д. № 16611/2013 г. в частта, с която се отменя решение № 1484/05. 11. 2013 г., постановено по преписка № КЗК-447/2013 г. на КЗК, в частта, с която не е установено нарушение по чл. 36, ал. 4 ЗЗК от страна на „Г. Х. Б” ООД, и се връща преписката на Комисията за постановяване на ново решение, при съобразяване с мотивите на съдебния акт. Съдът е приел, че в това производство е обвързан от установявания на ВАС в двете предходни съдебни производства: досежно "съответния пазар", който в разглеждания случай е пазарът по предоставяне на услугите по наземно обслужване на територията на Л. С; досежно обстоятелството, че "Г. Х. Б" ООД извършва дейност като наземен оператор по смисъла на чл. 48д от ЗГВ (ЗАКОН ЗА ГРАЖДАНСКОТО ВЪЗДУХОПЛАВАНЕ) на територията на Л. С от края на 2010 г., като притежава съответни лицензи за това; относно пазарния дял на "Г. Х. Б" ООД от общия обем обслужени полети на Л. С за периода от 2010 г. до 2012 г. Съобразил се е и с изводите на ВАС в Решение № 685 от 21. 01. 2016 г. по адм. д. № 16611/2013 г., възприети изцяло и потвърдени с Решение № 11509 от 31. 10. 2016 г. по адм. д. № 4136/2016 г. относно наличието на елемента "продажба на цени под себестойност" от фактическия състав на горепосочената норма. Влезлите в сила решения на ВАС са били задължителни и за КЗК в рамките на проведеното повторно производство пред нея и правилно са били съобразени, видно от мотивите на решение на комисията. Затова и обосновано КЗК е счела, че не следва да анализира доводите на „Г. Х. Б” ООД за неналичие на елемента "продажба на цени под себестойност" от фактическия състав на чл. 36, ал. 4 ЗЗК.Ето защо в настоящото производство съдът е приел, че е обвързан от следните установявания на ВАС в двете предходни съдебни производства: досежно "съответния пазар", който в разглеждания случай е пазарът по предоставяне на услугите по наземно обслужване на територията на Л. С; досежно обстоятелството, че "Г. Х. Б" ООД извършва дейност като наземен оператор по смисъла на чл. 48д от ЗГВ (ЗАКОН ЗА ГРАЖДАНСКОТО ВЪЗДУХОПЛАВАНЕ) на територията на Л. С от края на 2010 г., като притежава съответни лицензи за това; относно пазарния дял на "Г. Х. Б" ООД от общия обем обслужени полети на Л. С за периода от 2010 г. до 2012 г. и др.

Съдебния състав е приел, че е обвързан още и от изводите на ВАС в Решение № 685 от 21. 01. 2016 г. по адм. д. № 16611/2013 г., възприети изцяло и потвърдени с Решение № 11 509 от 31. 10. 2016 г. по адм. д. № 4136/2016 г. относно наличието на елемента "продажба на цени под себестойност" от фактическия състав на горепосочената норма. Влезлите в сила решения на ВАС са били задължителни и за КЗК в рамките на проведеното повторно производство пред нея. Това обстоятелство законосъобразно е съобразено от КЗК видно и от мотивите на обжалваното решение, в които е посочено следното: В хода на съдебното производство са назначени две счетоводно-икономически експертизи – основна и допълнителна, които са приети от съда. Съгласно заключението на вещото лице, предлаганите от „Г. Х. Б” ООД цени /елемент от фактическия състав/ на услугите по наземно обслужване не покриват разходите за производство и реализацията му, поради което съдът приема, че този елемент от състава на нарушението по чл. 36, ал. 4 ЗЗК е реализиран и решение № 1484/05. 11. 2013 г. на КЗК в тази му част, като постановено в противоречие с материалноправни разпоредби следва да бъде отменено и преписката да бъде върната на КЗК, която при съобразяване с мотивите на решението на съда, да разгледа и останалите елементи на фактическия състав на нарушението". Преобладаващата част от поддържаните твърдения от жалбоподателя са аналогични на тези възражения и по същество са насочени към опровергаване извода за осъществени продажби на цени, по-ниски от разходите за производството и реализацията им. Този съставомерен елемент е установен с влезли в сила решения на съда и не подлежи на преразглеждане. Спорът е дали цените през 2010 г. – 2013 г. на дружеството са под себестойност, а не какви са като стойност, но точно този факт е установен от извършената в рамките на предходното съдебно производство съдебно-икономическа експертиза и обсъден в мотивите на влезлите в сила решения на Върховния административен съд. По отношение на въведения от жалбоподателя период 2016 г. е прието, че не следва изобщо да бъде обсъждан, тъй като процесният период е друг извън предмета на делото. Приел е за неотносими дори и към въпроса за себестойността на услугата обстоятелствата относно размера на регистрирания от дружеството капитал, полученото финансиране от съдружник, изготвения бизнес план, финансовите резултати и цените, на които дружеството предлага услугите си. Въпреки, че е поставил на разглеждане размера на цените през 2016 г., самият жалбоподател не обосновава как този размер се съотнася към процесния период що се отнася до твърденията, основани на размера на регистрирания от дружеството капитал. Установено е от съда в предходните съдебни производства и е съобразен факта, отчетен от експертното заключение, че източниците на финансиране на дадено дружество (собствен или привлечен капитал) нямат отношение към формирането на себестойността на определена услуга. Прието е, че обосновано КЗК е счела, че не следва да анализира доводите на „Г. Х. Б” ООД за неналичие на елемента "продажба на цени под себестойност" от фактическия състав на чл. 36, ал. 4 ЗЗК,тъй като преобладаващата част от поддържаните и в това проицзводство твърдения от жалбоподателя са били аналогични на тези възражения и по същество са насочени към опровергаване извода за осъществени продажби на цени, по-ниски от разходите за производството и реализацията им. Както се посочи, обаче, този съставомерен елемент е установен с влезли в сила решения на съда и не подлежи на преразглеждане. Именно затова и се явяват ирелевантни за правилното решаване на спора поставените въпроси към съдебно-икономическата експертиза на вещото лице В.П, доколкото същите целят пререшаване на вече решения спор досежно наличието на продажби на цени под себестойност.

Приета е за несъстоятелна тезата на жалбоподателя, че във влезлите в сила решения на ВАС се съдържало "предположение" за наличие на цени под себестойност, като съображения за това бяха изложени по-горе в мотивната част на настоящия съдебен акт. Прието е, че продажбата на услугите на цени под разходите за тяхното предоставяне е установено и от изслушаната в рамките на съдебното производство съдебно-икономическа експертиза. Счел е за неотносимо възражението на жалбоподателя, че има налице бизнес план, който се изпълнява стриктно, тъй като осъществяването на състава на нарушение не може да бъде поставяно в зависимост от наличието на предварително одобрен модел на пазарно поведение, залегнал в търговската стратегия на стопанските субекти.

В крайна сметка съдът намира, че е приел за установено по несъмнен начин наличието на елемента "продажба на цени под себестойност" от състава на нарушението по чл. 36, ал. 4 ЗЗК. Възприел е направения от Комисията извод в тази насока като обоснован и законосъобразен и затова го споделя. Приел е за обоснован и изводът, че са налице и другите два елемента - "значителни количества" и "продължителен период от време" от фактическия състав на нормата за което е изложил подробни съображения в мотивите си.

Анализирал е подробно разпоредбата на чл. 36, ал 4 от ЗЗК, като е приел, че вредоносният резултат не е елемент от фактическия състав на чл. 36, ал. 4 ЗЗК. предлагането на цени под разходите за производство и реализация за продължителен период от време оказва влияние върху търсенето на пазара и може да пренасочи клиентите към услугата, предлагана от „Г. Х. Б” ООД, като по този начин, в резултат на недобросъвестните действия на дружеството, конкуренцията на съответния пазар може да бъде изкривена. Отчитайки спецификите на последния, начина по който се сключват договорите за предоставяне на услугата наземно обслужване на Л. С, ограничения брой оператори, които предоставят процесната услуга, КЗК правилно е счела, че чрез продължителното предлагане на цени под себестойност, се създава ценово предимство на дружеството пред неговите конкуренти, което е от естество да му осигури спечелването на повече договори с авиопревозвачи, като по този начин се създава възможност за изкривяване условията на конкуренцията между операторите на този пазар. Счел е, че с предлагането на процесните услуги на цени под разходите за производство и реализация, поведението на дружеството е в разрез с правилата на лоялната конкуренция, осъществено е в нарушение на въведената със специалната норма на чл. 36, ал. 4 ЗЗК забрана и е в състояние да пренасочи потребителското търсене поради наличие на ценово предимство, с което да доведе до нелоялно привличане на клиенти.

По отношение твърденията за неправилно определена санкция съдът ги е приел за неоснователни. Счел е, че правилно КЗК се е позовала на т. 17. 2 от Методиката за определяне на санкции на КЗК след като не е налице отчет за приходите и разходите за цялата финансова година.

Нарушението е квалифицирано като "не особено тежко", поради липса на смекчаващи и утежняващи вината обстоятелства. С. М, "леки" са нарушенията, извършени еднократно или в условията на продължителност, но за кратък период от време, при които неблагоприятните правни последици водят до минимален негативен ефект върху конкуренцията, като краткият период от време и минималните негативни последици следва да са проявени кумулативно. Нарушението в разглеждания случай е извършено през достатъчно дълъг период от време, който следва да бъде определен като продължителен. Наред с това, нарушението на „Г. Х. Б” ООД е сред тези, свързани с предлагане на услуги по цени, по-ниски от разходите за тяхната реализация, и като такова може да окаже значителен негативен ефект върху условията на конкуренция на съответния пазар, затова съдът е счел, че размерът на санкцията е справедлив и законосъобразно определен. Приел е за несъстоятелна тезата на жалбоподателя, че във влезлите в сила решения на ВАС се съдържало "предположение" за наличие на цени под себестойност. Продажбата на услугите на цени под разходите за тяхното предоставяне е и допълнително потвърдено от изслушаната в рамките на настоящото производство съдебно-икономическа експертиза, съществени акценти от чието експертно заключение бяха пресъздадени по-горе. По тези съображения, а и поради ирелевантността му към изхода на спора ще следва да бъде обсъдено като неотносимо още едно възражение на жалбоподателя, а именно, че „Г. Х. Б” ООД има налице бизнес план, който се изпълнява стриктно. Следва да бъде споделено становището на КЗК, аргументирано в писмения отговор на гл. юрк.. М, че осъществяването на състава на нарушение не може да бъде поставяно в зависимост от наличието на предварително одобрен модел на пазарно поведение, залегнал в търговската стратегия на стопанските субекти. В обобщение на всичко гореизложено, съдът е намерил за установено по несъмнен начин наличието на елемента "продажба на цени под себестойност" от състава на нарушението по чл. 36, ал. 4 ЗЗК. Направеният от Комисията извод в тази насока е обоснован и законосъобразен и е споделен от тричленния състав на съда. Обоснован е и изводът, че са налице и другите два елемента - "значителни количества" и "продължителен период от време".

Предлагането на процесните услуги на цени под разходите за производство и реализация от дружеството е в разрез с правилата на лоялната конкуренция, осъществено е в нарушение на въведената със специалната норма на чл. 36, ал. 4 ЗЗК забрана и е в състояние да пренасочи потребителското търсене поради наличие на ценово предимство, с което да доведе до нелоялно привличане на клиенти. По отношение твърденията за неправилно определена санкция, същите са приети за неоснователни. Неоснователно жалбоподателят поддържал, че КЗК е допуснала нарушение, като е определила санкцията върху оборота за 2015 г., а не върху оборота за 2016 г., която е годината, предхождаща постановяването на обжалваното решение, а именно 2017 г. В мотивите на решението е посочено, че „Г. Х. Б” ООД не е представило изготвен Отчет за приходите и разходите за цялата финансова година /към 31. 12. 2016 г./, поради което и Комисията е съобразила последния годишен финансов отчет на дружеството към 31. 12. 2015 г., съгласно т. 17. 2. от Методиката за определяне на санкциите на КЗК.

Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания, които да налагат отмяната му.

На първо място основателно Върховният административен съд е посочил, че влязлото в сила съдебно Решение № 11509/31. 10. 2016 г. на петчленен състав на ВАС, с което е оставено в сила (частично) Решение № 685 от 21. 01. 2016 г. на тричленен състав на ВАС, с което е отменено решение на КЗК и преписката е върната за ново произнасяне на КЗК със задължителни указания, се явяват задължителни съгласно чл. 177, ал. 1 АПК и чл. 297 и сл. ГПК и с тях окончателно са решени въпросите: относно съответния пазар, относно извършваната от дружеството касационен жалбоподател дейност като наземен оператор по смисъла на чл. 48д от ЗГВ (ЗАКОН ЗА ГРАЖДАНСКОТО ВЪЗДУХОПЛАВАНЕ) на територията на Л. С и че за периода 2010 г. – 2012 г. е доказано, че в нарушение на чл. 36, ал. 4 ЗЗК е извършвало продажба на цени под себестойността на услугите. По тези въпроси спорът е разрешен с влязло в сила съдебно решение и не може да бъде пререшаван, предвид ограничението на чл. 299 ГПК приложим на осн. чл. 144 АПК. Освен това съгласно чл. 173, ал. 2 АПК указанията по тълкуването и прилагането на закона са задължителни при повторното разглеждане на преписката от КЗК. След като е определил предмета на спора, съдът е изложил собствени мотиви по всички съществени фактически и правни въпроси по делото. При правилно разпределение на доказателствената тежест, анализ и оценка на всички събрани доказателства, съдът е достигнал до правилни правни изводи за законосъобразност на оспореното решение на КЗК, които се споделят и от настоящата съдебна инстанция.

Неоснователни са твърденията за нарушение на съдопроизводствените правила, поради не изследване на релевантни факти, настъпили след постановяване на обжалвания административен акт - чл. 142, ал. 2 от АПК.

Законосъобразността на административния акт се преценява въз основа на фактическите основания за издаването му. Ако към момента на издаването му те са съществували, всякакви последващи факти са неотносими към нея, освен ако не променят с обратна сила вече възникналите правни последици: т. е. от значение за делото ще са само тези последващи факти, които променят съществувалото към този момент правно положение. В случая сочените от касатора факти не отговарят на изискванията на чл. 142, ал. 2 от АПК. Размерът на цените и печалбата през 2016 г., видно от мотивите на обжалваното съдебно решение са разглеждани и обсъждани подробно (стр. 4 абзац последен) от първоинстанционния съд и правилно е прието, че са неотносими към предмета на спора.

Правилни са и решаващите изводи на тричленния състав, че в случая се установява извършено от касационния жалбоподател нарушение на чл. 36, ал. 4 от ЗЗК.

Многократно в съдебните си решения, Върховния административен съд е подчертавал, че за да е осъществен състава на нарушението по чл. 36, ал. 4 ЗЗК, следва да е налице освен общото изискване, а именно отношения на конкуренция между страните в производството при осъществяваната от тях стопанска дейност и установяването на кумулативно визираните от законодателя факти, включени във фактическия състав на този текст. Нормата на чл. 36, ал. 4 ЗЗК въвежда забрана за продажби на вътрешния пазар на значителни количества стоки за продължително време на цени, по-ниски от разходите за производството и реализацията им, с цел нелоялно привличане на клиенти. Релевантно за приложението на чл. 36, ал. 4 ЗЗК е установяването на продажби на вътрешния пазар на "значителни количества стоки", това да е било осъществено за "продължително време" и продаваните стоки да са били на цени, по-ниски от разходите за производството и реализацията им. В случая, както правилно е приел тричленният състав, се установяват всички признаци от състава на това нарушение в тяхната кумулативност, тъй като предпоставките на нормата са кумулативно зададени. Съдът е изложил подробни съображения във връзка със становището на КЗК по отношение съставомерността на поведението на "Г. Х. Б" ООД с оглед извършено нарушение по чл. 36, ал. 4 ЗЗК. Изводите му са основани на събрани по делото доказателства и заключението на приетата съдебно-икономическа експертиза, които потвърждават установеното наличие от кумулативно предвидените предпоставки – предлагане на услугата на цена, която е по-ниска от разходите за реализацията. Обосновано е отбелязано, че констатациите на двете експертни заключения при разглеждане на административните дела във ВАС, които са възприети от съда относно това, че предлаганите от „Г. Х. Б“ ООД цени (елемент от фактическия състав на услугите по наземно обслужване) не покриват разходите за производството и реализацията им за периода 2010 г. – 2013 г., се потвърждават и от заключението на двете експертизи /основна - л. 75 и допълнителна - л. 140/, в които се сочи, че действителните разходи на услугите значително превишават договорените цени. Основателно са приети за неотносими твърденията относно правното значение на констатациите за регистрирана печалба през 2016 г. и 2018 г. с оглед на процесния период 2010 г. – 2012 г., както и за това, че предварително одобрен модел на пазарно поведение в търговската стратегия на правен субект не изключва осъществяването на състава на чл. 36, ал. 4 ЗЗК предвид относимите нормативни разпоредби. Освен това продажбите под себестойността не са свързани с източниците на финансиране. При съобразяване на броя на обслужените полети на няколко авиокомпании за периоди 2010 г. – 2012 г., характера и сроковете на договорите и уговорените цени, които не подлежат на промяна едностранно за срока на действието им, обосновано тричленния състав на съда е посочил, че са доказани и останалите елементи от състава на чл. 36, ал. 4 ЗЗК – „значителни количества“ и „продължително време“ и е доказано извършеното нарушение на забраната за извършени продажби на значителни количества за продължителни периоди от време на цени по-ниски от разходите за производство и реализация на услугите с цел нелоялно привличане на клиенти, което е в разрез с правилата на лоялната конкуренция и е в състояние да пренасочи потребителското търсене поради ценовите предимства, с което се създава възможност за нелоялно привличане на клиенти и изкривяване на условията за конкуренция м/у операторите на процесния пазар. Предвид това и доколкото сложният фактически състав на чл. 36, ал. 4 ЗЗК предполага кумулативното наличие на елементите му, правилно е прието за установено наличие на допуснато нарушение на посочената норма. Отделно чл. 36, ал. 4 ЗЗК предвижда в дългосрочен план дружеството да работи на загуба с цел да отнеме клиенти от конкурентите си, а печалбата да се осъществи на един по-късен етап, което предвид конкретно установените по делото данни досежно срока, до който касатора е осъществявал продажбите, в настоящия случай е налице.

Неприемливи са и възраженията на касатора относно допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 100, ал. 1 от ЗЗК. По същество възраженията са свързани с твърденията, че в нарушение на посочената законова разпоредба е използвана неточна година като база за определяне на санкцията. Неоснователни са оплакванията относно прилагането на чл. 17. 2 от Методиката с оглед на финансовия отчет за 2015 г., тъй като дружеството-жалбоподател не е изготвило и представило в КЗК финансов отчет за 2016 г. Противното разбиране, застъпвано в касационната жалба за отмяна на решението на КЗК поради неприложение на т. 17. 1 от Методиката, влиза в противоречие с основния правен принцип – никой да не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. В този смисъл са и решенията по адм. д. № 7644/2018 г. и адм. д. № 12051/2017 г. на петчленните състави на Върховния административен съд.

При съобразяване на чл. 100, ал. 1, т. 6 и ал. 5 ЗЗК и т. 17, т. 17. 2, т. 17а от Методиката за определяне на санкции по ЗЗК Върховния административен съд правилно е приел, че КЗК законосъобразно е квалифицирала нарушението като не особено тежко при съобразяване на т. 17. 2а от Методиката с оглед на продължителността за сравнително дълъг период от време 2010 г. – 2013 г., при което неблагоприятните правни последици водят до по-значителен негативен ефект върху конкуренцията, като не са установени смекчаващи обстоятелства по смисъла на т. 18 от Методиката. Предлагането на дадената услуга за период над една година на цена под себестойност правилно е счетена за предлагана в продължителен период, тъй като има риск да ограничи реалната конкуренция на пазара. Затова и определената имуществена санкция – 2% от размера на нетните продажби е в съответствие с тежестта и характера на нарушението.

По изложените съображения решението на Върховния административен съд като правилно следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора, направеното от процесуалния представител на КЗК искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и ще следва да присъди сумата от 200 лева.

Основателно е и искането на процесуалните представители на „С. Б“ АД за присъждане на направените по делото разноски и следва да бъде уважено. Същите са своевременно поискани. Процесуалният представител на касационния жалбоподател е направил възражение за прекомерност. Настоящият състав намира, че възражението е основателно, тъй като за касационното производство, с оглед обема на процесуална защита и фактическата сложност на делото, платения хонорар в размер на 6 423, 73 лв. е прекомерен. С оглед направеното възражение и след преценка на правната и фактическа сложност на делото, настоящият състав намира, че претендираните разноски следва да бъдат намалени на 3200 лв. В този размер следва да бъдат присъдени разноски по делото, направени от ответника "С. Б" АД по касационната жалба.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 17654 от 23. 12. 2019 г., постановено по адм. дело № 4068/2017 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение.

ОСЪЖДА „Г. Х. Б” ООД с ЕИК 201110890 със седалище и адрес на управление, гр. С., район Слатина, бул. "Брюксел" № 1 бл. Институт по въздушен транспорт, офис 118 да заплати на „С. Б“ АД с ЕИК 175123719, със адрес на управление гр. С., ул. "Шипка" № 36, ет. 3 разноски по делото за тази инстанция в размер на 3200 (три хиляди и двеста) лева, а на Комисията за защита на конкуренцията разноски в размер на 200 (двеста)лева.

Решението е окончателно.