Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” / ОДОП / – София при Централно управление на Национална агенция за приходите / ЦУ на НАП / против решение № 1118/19. 02. 2020 г. на Административен съд – София-град /АССГ/, постановено по адм. д. № 7791/2018 г., с което е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-22220217005333-091-001/16. 03. 2018 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ на НАП – София, в оспорената му част, потвърдена с решение № 804/11. 06. 2018 г. на директора на Дирекция ОДОП – София и в полза на „Гайс 2010“ ЕООД са присъдени разноски в размер на 5 300 лв.

В касационна жалба се твърди неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и трето АПК. Претендира се неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата против РА. Заявява се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и разноски за заплатената държавна такса.

Ответникът по касационната жалба – „Гайс 2010“ ЕООД, ЕИК 831559700 със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Х. Б“ № 51 - оспорва същата чрез пълномощника си адв.. Й. Иска да бъде оставено в сила решението на АССГ и да му бъдат присъдени разноски за касационната инстанция съобразно представения списък по чл. 80 ГПК.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, основателна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е бил РА № Р-22220217005333-091-001/16. 03. 2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с решение № 804/11. 06. 2018 г. на директора на Дирекция ОДОП – София, в частта му, в която са установени допълнителни задължения за корпоративен данък на основание чл. 15 и чл. 16 ЗКПО, както следва: за 2011 г. – 4 841. 07 лв.; за 2012 г. – 4 850. 83 лв.; за 2013 г. – 5 032. 17 лв.; за 2014 г. – 4 806. 29 лв.; за 2015 г. – 4 665. 56 лв.; за 2016 г. – 4 686. 98 лв. и съответните лихви.

Първоинстанционният съд правилно е приел, че оспорването е допустимо, както и че РА е издаден от компетентни органи по приходите. За да отмени същия като незаконосъобразен, съдът е приел, че според тройната съдебно-оценителна експертиза експертите не са успели да открият достатъчна и надеждна статистика по отношение на сделки с параметри като процесната. С оглед на това според него заключението е изготвено не на базата на пазарни цени, а на офертни и не съответства на изискванията на Наредба Н-9/2006 г.

Настоящата касационна инстанция преценява оспореното решение като валидно, допустимо, но неправилно. Установените по делото факти са следнитите:

Между „Гайс – групова практика за първична стоматологична помощ“ ООД /след 2010 г. – „Гайс 2010“ ЕООД/ като наемодател и „Гайс – дентален център за оказване на извънболнична специализирана дентална помощ“ ЕООД като наемател на 05. 01. 2009 г. е сключен договор, с който наемодателят отдава под наем на наемателя собствените си недвижими имоти – магазин А, магазин Б, търговски обект и склад, находящи се в гр. С. на ул. „Г. П“ № 9 срещу наемна месечна цена от 500 лв. Договорено е, че имотът ще се ползва за дентален център, като съгласно т. 4. 5. наемодателят се задължава да го предаде ремонтиран, в състояние годно за ползване като дентален център, а наемателят няма право да извършва в него трайни подобрения или реконструкции без съгласието на наемодателя. Не е спорно, че страните по договора за наем са свързани лица по смисъла на пар. 1, б. „д“ ДР ДОПК.

С разрешение № ДК-07-С-61/29. 03. 2011 г. на началник сектор София, РДНСК Югозападен район е разрешено ползването на строеж „Преустройство и промяна на предназначението на описаните по-горе имоти като дентален център. Възложител на строежа е „Гайс 2010“ ЕООД.

В хода на ревизионното производство е възложено изготвянето на експертиза, която да определи пазарна стойност на месечните наемни вноски на отдавания под наем дентален център за периода след датата на разрешението за ползване до 30. 06. 2017 г. Според тази експертиза пазарната месечна наемна цена за 2011 г. е в размер на 19 038. 29 лв.; за 2012 г. – 19 609. 43 лв., а за останалите периоди – 19 785. 92 лв. На основание чл. 15 и чл. 16, ал. 1 ЗКПО с РА е преобразуван ФР на ревизираното дружество за 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г. с неотчетените приходи от наем, представляващи разлика между договорения и пазарния такъв, и са установени допълнително задължения за корпоративен данък и лихви.

При обжалването на РА по административен ред жалбоподателят е представил експертна оценка, изготвена от Г.К – вещо лице по списъка на НАП № 352, възложена от него самия. Според тази експертиза пазарната стойност на месечните наемни вноски за недвижим имот – дентален център на ул. „Г. П“ № 9 за 2011 г. е в размер на 3 732. 95 лв. Директорът на Дирекция „ОДОП“ – София е приел, че представената от жалбоподателя експертиза е изготвена на базата на информация за реално сключени договори за наем между несвързани лица, изнесена на сайта на „М. – недвижими имоти“, при използване на метода на сравними неконтролирани цени, а не на базата на офертни цени като експертизата, приета в ревизионното производство, и е изменил РА като е установил по-ниски размери на дължимия корпоративен данък и лихви /посочени по-горе/.

Приетата в съдебното производство оценителна експертиза, изготвена от вещото лице Герджиков, определя пазарен месечен наем към датата на сключването на наемния договор – 05. 01. 2009 г. на имотите, такива, каквито са описани в договора, а именно - магазин А, магазин Б, търговски обект и склад, в размер на 3 667. 10 лв. като е използвал отново публикуваната на сайта на „М. – недвижими имоти“ статистика за наемни цени на имоти по реално сключени договори.

Според тройната оценителна експертиза пазарният месечен наем на обектите магазин А, магазин Б, търговски обект и склад към 05. 01. 2009 г. е в размер на 2 392. 15 лв. като вещите лице заявяват, че са ползвали аналози – сключени наемни договори за магазини, ресторант и стоматологичен кабинет, описани в заключението, които са им били предоставени от жалбоподателя. Направени са съответните корекции по чл. 11 от Наредба Н-9/2006 г. основно, свързани с местоположението на недвижимите имоти.

Неправилно съдът не е кредитирал експертизите, приети в съдебното производство с мотива, че вещите лица не са установили точен аналог на процесната сделка, защото чл. 11 от Наредба Н-9/2006 г. допуска при съществени различия между контролираната и сравняваната сделка да се извършват корекции на резултатите с цел постигане на достатъчна степен на съпоставимост и вещите лица са се съобразили с посочения текст на наредбата. Тези експертизи обаче определят пазарна месечна наемна цена на недвижимите имоти във вида, в който са отдадени под наем при сключването на наемния договор през 2009 г., а предмет на спора по делото е пазарната месечна наемна цена на дентален център към 2011 г. и в периода до 2016 г.

В касационната жалба не се навеждат доводи за съществени процесуални нарушения, изразяващи се в непоставяне на правилната задача на вещите лица от съда по реда на чл. 171, ал. 2, изречение последно АПК, а съгласно чл. 218 АПК касационната инстанция не следи служебно за допуснати такива. При преценка относно правилното приложение на материалния закон с оглед установените от съда факти, настоящата касационна инстанция намира за основателен доводът на касатора, че представяйки с жалбата си против РА по административен ред частна експертиза, на практика извънсъдебно жалбоподателят признава, че пазарният месечен наем на денталния център към процесните периоди от време е в размер на 3 732. 95 лв. и съобразявайки това обстоятелство с решението си решаващият орган е коригирал в посока на намаление задълженията за корпоративен данък, установени с РА.

С оглед изложеното, настоящият тричленен състав намира, че като е отменил РА в оспорената му част, АССГ е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на „Гайс 2010“ ЕООД. При този изход на спора основателна е претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и разноски, представляващи внесената държавна такса, за касационната инстанция.

Мотивиран така, Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1118/19. 02. 2020 г. на Административен съд – София-град, постановено по адм. д. № 7791/2018 г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Гайс 2010“ ЕООД, ЕИК 831559700 със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Х. Б“ № 51 против РА № Р-22220217005333-091-001/16. 03. 2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, в оспорената му част, потвърдена с решение № 804/11. 06. 2018 г. на директора на Дирекция ОДОП – София, относно установени задължения за корпоративен данък в общ размер 28 882. 90 лв. и съответните лихви за данъчните периоди 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г.

ОСЪЖДА „Гайс 2010“ ЕООД, ЕИК 831559700 със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Х. Б“ № 51 да заплати на Национална агенция за приходите – София разноски в общ размер 3 114 лв. Решението не подлежи на обжалване.