№ 2237

гр. София, 07.05.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари, през две хиляди двадесет и пета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като изслуша докладваното от съдия Първанова гр. д. № 1910/2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 422/19.01.2024 г. на Е. И. В., [населено място], подадена чрез процесуалния представител адвокат В. В., срещу въззивно решение № 359/12.12.2023 г. по в. гр. д. № 356/2023 г. на Окръжен съд - Добрич.

В касационната жалба се поддържа, че решението е нищожно, недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи наличие на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. първо и трето и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Длъжен ли е ищецът да даде правилна правна квалификация на предявените претенции или въпросът за правното основание на иска е дейност на съда по приложението на материалния закон. Обвързан ли е съдът от посочената от ищеца правна квалификация, или е длъжен сам да определи правното основание на възникналите между страните облигационни отношения, като изхожда от твърденията на ищеца за фактите. Задължен ли е въззивният съд при промяна на правната квалификация на иска, определена от първоинстанционния съд, да даде указания на страните в доклада по ГПК? Когато в исковата молба се твърди, че причинената вреда е в резултат на действия, свързани с нейното правилно поддържане, а не в резултат на свойствата на самата вещ, отговорността по чл. 49 или по чл. 50 ЗЗЗД ли е; 2. Длъжен ли е въззивният съд да действа като инстанция по същество, като формира самостоятелни изводи по всички въпроси, релевантни за спора. Следва ли въззивният съд при формиране на своите крайни изводи в решението да обсъди и да се произнесе по всички направени възражения във въззивната жалба; 3. Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и взаимна връзка, като изложи съображения защо възприема едни и защо не възприема други, и въз основа на мотивирана преценка на целия доказателствен материал да изгради своите фактически и правни изводи, като отговори на оплакванията във въззивната жалба за допуснати в този смисъл процесуални нарушения; 4. Допустимо ли е пълното доказване да бъде установено чрез косвени доказателства и дали отделен факт, може да бъде приет за установен единствено на основание косвени доказателства. Следва ли съдът да вземе предвид начина, по който свидетелите са узнали правнорелевантните факти и тяхното поведение в процеса; 5. Явява ли се ищецът Е. И. В. процесуален субституент на Агенция „Пътна инфраструктура“ по смисъла на чл. 134 ЗЗД, след като изпълнява задълженията на Агенция „Пътна инфраструктура“ по закон; 6. В кои случаи може да се счита освободена Агенция „Пътна инфраструктура“ от вменените задължения по ЗП.

По приложение основанието на чл.280, ал.2, предл.2 ГПК касаторът твърди, че разпоредбите на ЗМСМА са приложени в техния обратен, противоположен смисъл, като е прието, че община Балчик не е пасивно легитимирана по предявения иск.

Ответниците по касация община Добрич и Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез процесуалните им представители съответно юрисконсулт Г. К. и юрисконсулт Р. Ж., са подали писмени отговори в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в които твърдят, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, като оспорват жалбата и по същество. Претендират разноски за възнаграждение на юрисконсулт.

Касационната жалба срещу въззивното решение е недопустима в частта относно искове по чл. 49 ЗЗД и чл. 50 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени вреди. То е в размер на 4203,52 лева, т. е. под 5000 лева. В тази част въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

В останалата част касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:

С обжалваното решение е потвърдено решение № 29/02.03.2023 г. по гр. д. № 628/2021 г. на Районен съд - Балчик, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от Е. И. В. срещу община Балчик искове по чл. 49 ЗЗД, а в условията на евентуалност срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ по чл. 50 ЗЗД, за осъждане на ответниците да заплатят обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди в размер на 4203,52 лева и за неимуществени вреди в размер на 11 000 лева, настъпили в резултат на деяние, извършено на 04.11.2018 г. по републикански път № III-9002, в участъка между с. Змеево и с. Дропла, Балчишка община, на 900 метра преди табелата за с. Дропла, при което Е. В. е получил увреждания, изразяващи се в контузия на главата; сътресение на мозъка; счупване на израстъка на малкия пищял на дясна подбедрица, с разместване на фрагментите; ожулвания и разкъсно-контузни рани на двете устни и носа; счупване на крайната фаланга на първи пръст на лявото стъпало; със среден обем и сложност-последици от травматично избиване на първи горен резец в ляво, ведно със законната лихва от датата на причиняване на увреждането до окончателното изплащане на обезщетението.

Въззивният съд е приел за установено, че на 04.11.2018 г., около 13:30 ч. по републикански път № Ш-9002, в участъка между с. Змеево и с. Дропла, общ. Балчик, на разстояние 900 метра преди табелата за с. Дропла, ищецът Е. В., движейки се със собствения си мотоциклет, пада на пътното платно след като е ударен от току-що отрязан от А. Г. Г. клон от крайпътно дърво. С решение от 16.07.2020 г. по а. н.х. дело №104/2020 г. на Районен съд – Балчик, влязло в сила на 01.08.2020 г., А. Г. е признат за виновен в това, че на 04.11.2018 г. около 13:30 часа по републикански път № Ш-9002, в участъка между с. Змеево и с. Дропла, общ. Балчик, на разстояние 900 метра преди табелата за с. Дропла, извършвайки правно регламентирана дейност, изразяваща се в оформяне на корона, чрез отрязване на крайпътно дърво/крайпътно насаждение, което е и пътна принадлежност, представляваща източник на повишена опасност, която дейност няма право да упражнява, с което е нарушил конкретно посочени разпоредби на Закона за пътищата, Правилника за прилагане на Закона за пътищата, КТ, е причинил по непредпазливост средна телесна повреда на Е. В., по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК, като В. е получил следните травматични увреждания: контузия на главата; сътресение на мозъка; счупване на израстъка на малкия пищял на дясна подбедрица, с разместване на фрагментите; ожулвания и разкъсно-контузни рани на двете устни и носа; счупване на крайната фаланга на първи пръст на лявото стъпало; със среден обем и сложност-последици от травматично избиване на първи горен резец в ляво. Установено е, че счупването на израстъка на малкия пищял на дясната подбедрица е довело до трайно затруднение на движението на долен десен крайник за около 6 месеца и е наложило операция на десен глезен, свързана с поставяне на имплант. Счупването на крайната фаланга на първи пръст на лявото стъпало е довело до трайно затруднение движението на ляв долен крайник за период от 1-2 месеца. Травматичното избиване на първи горен резец в ляво е обусловило трайно затруднение на дъвченето и говоренето и е наложило поставяне на зъбна протеза. Съдът е посочил, че съобразно приетото в ТР № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, с присъдата и с решението по чл. 78а НК фактическият състав на престъплението е установен по съдебен ред и постановеното от наказателния съд има обвързваща сила съгласно чл. 300 ГПК за гражданския съд. Прието е, че собствеността върху пътищата е законово регламентирана. Съгласно чл. 3 ЗП те биват републикански и местни. Като безспорно по делото се сочи, че път № III-9002, в участъка между с. Змеево и с. Дропла, на разстояние 900 метра преди табелата за с. Дропла, е част от републиканската пътна мрежа. Според чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП републиканските пътища се управляват от Агенция „Пътна инфраструктура“.Съгласно чл. 47 от Правилника за прилагане на ЗП поддържането на пътищата включва полагане на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя. Направен е извод, че АПИ е отговорна за поддържането и текущия ремонт на процесния пътен участък. Обективно и субективно съединените искове са предявени при условията на евентуалност, като главен ответник е община Балчик. Съгласно чл.49 ЗЗД този, който е възложил другиму работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Общината носи отговорност по общия ред за непозволено увреждане на основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, когато претенцията се основава на твърдения за претърпени вреди поради бездействие на органите на общината по изпълнение на задълженията, вменени с различни нормативни актове. Съгласно чл. 2, ал. 2 и чл. 14 ЗМСМА кметството е съставна административно-териториална единица в общината, а единствено притежаваща статут на юридическо лице е самата община. Ищецът е насочил претенцията си срещу община Балчик, с оглед липсата на процесуална правосубектност на кметството в с. Змеево. Прието е, че макар кметът на кметство с. Змеево да е организирал екип, който да почисти пътния участък между с. Змеево и с. Дропла от храсти и клони, неговата дейност не може да ангажира отговорността на община Балчик, доколкото кметът на кметство не разполага с предвидени по закон правомощия да представлява юридическото лице – община, съответно не е бил и упълномощен с такива права. Посочено е, че извършените действия от екипа на А. Г., сформиран от кмета на кметство с. Змеево И. И., не пораждат задължения за община Балчик, тъй като не е установено община Балчик да има качеството на възложител на работата, извършвана от А. Г.. При тези съображения съдът е приел, че настъпилите за ищеца вреди не се явяват получени в причинно-следствена връзка с виновно и противоправно поведение на служители на ответната община, на които да е било възложено изпълнение на определена работа. За недоказано е прието и сключването на споразумение между АПИ и ответната община по реда на чл. 30, ал. 3 ЗП, въз основа на което да се заключи, че община Балчик отговаря за поддържането и текущия ремонт на процесния пътен участък. От друга страна републиканският път следва да се поддържа от АПИ и именно тя следва да носи отговорността в случай на причиняване на щета при неговото използване. Поведението, изразяващо се в бездействие на служителите на ответната агенция да изпълнят своите задължения за поддържане на пътното платно безопасно и удобно за движение през цялата година, е противоправно. Аргументът на ищеца да търси обезщетение срещу АПИ по реда на чл. 50 ЗЗД се основава на разпоредбата на § 1, т. 4 ДР на ЗП, според която: крайпътните насаждения са пътни принадлежности, а лицето, на което е възложено да се грижи за конкретната територия, също и за крайпътните дървета, е Агенция „Пътна инфраструктура“. Съдът е посочил, че съобразно т.3 от ППВС № 4/30.10.1975 г., когато при ползване на дадена вещ са допуснати нарушения на предписани или общоприети правила, отговорността за поправяне на вредите е по чл. 45 или 49 ЗЗД, а когато такива нарушения не са допуснати и са произлезли вреди от вещта, отговорността е по чл. 50 ЗЗД. Отговорността по чл. 50 ЗЗД на собственика или този, който упражнява надзор върху вещта, може да бъде ангажирана само при вреди настъпили поради естеството и особените свойства на вещта, а освобождаването от нея е възможно единствено в случаите на непреодолима сила, изключителна вина на пострадалия или изключителна вина на трето лице - т. 10 от ППВС № 7 от 1959 г. Установено е, че процесният участък към момента на настъпване на инцидента е поддържан от ДЗЗД „ПОНТ“ съгласно договор за възлагане на обществена поръчка, но към 04.11.2018 г. областното пътно управление – гр. Добрич не е възлагало дейности по ландшафтно оформление в обхвата на път III-9002. Прието е, че в случая ищецът навежда твърдения, че ответната АПИ не е осъществила надзор и не е изпълнила задълженията си по поддържане на пътния участък. Посочено е, че непълната правна квалификация, която е дадена от първоинстанционния съд, не е довела до затрудняване правото на защита на ответника, защото той е бил наясно с обстоятелствата, изложени в исковата молба, с които се обосновава отговорността му, и е разполагал с всички процесуални средства за тяхното оборване. В заключение съдът е приел, че извършената санитарна сеч не е била осъществена от служители/работници на фирмата-изпълнител, с която АПИ има сключен договор, нито от самата Агенция „Пътна инфраструктура“, поради което липсва един от елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 49 ЗЗД. Не се касае и до хипотеза, в която падналият клон върху ищеца е резултат от неизпълнени задължения за резитба и премахване на представляващите опасност клони на дърветата отстрана на ответното държавно учреждение.

Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Не е налице основанието по чл.280, ал.2, предл.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение, тъй като то е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в изискуемата се писмена форма и е подписано от съдебния състав.

В случая обаче въззивното решение /в частта по така предявените в условията на евентуалност спрямо двамата ответници искове за присъждане на неимуществени вреди/ следва да се допусне до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност, с оглед преценката правилността на изводите на въззивния съд по приложимостта на разпоредбите на чл.2, ал.2, чл.15 и чл.38 ЗМСМА и предвид изложените от касатора съображения в тази връзка.

С оглед приетото, поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси не следва да се обсъждат в производството по чл.288 ГПК и по тях настоящата инстанция ще изложи съображения в решението.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх. № 422/19.01.2024 г. на Е. И. В., чрез адвокат В. В., срещу въззивно решение № 359/12.12.2023 г. по в. гр. д. № 356/2023 г. на Окръжен съд - Добрич в частта, с която е потвърдено решение № 29/02.03.2023 г. по гр. д. № 628/2021 г. на Районен съд - Балчик, с което са отхвърлени предявените от Е. И. В. по чл. 49 ЗЗД, а в условията на евентуалност по чл. 50 ЗЗД, искове за осъждане на О. Б. и Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплатят 4203, 52 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди, причинени от деяние, извършено на 04.11.2018 г. по републикански път № III-9002, в участъка между с. Змеево и с. Дропла, Балчишка община, на 900 метра преди табелата за с.Дропла, Балчишка община, при което Е. И. В. е получил увреждания, изразяващи се в контузия на главата; сътресение на мозъка; счупване на израстъка на малкия пищял на дясна подбедрица, с разместване на фрагментите; ожулвания и разкъсно-контузни рани на двете устни и носа; счупване на крайната фаланга на първи пръст на лявото стъпало; със среден обем и сложност-последици от травматично избиване на първи горен резец в ляво, ведно със законната лихва от датата на причиняване на увреждането 04.11.2018 г. до окончателното изплащане на обезщетението и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 359/12.12.2023 г. по в. гр. д. № 356/2023 г. на Окръжен съд - Добрич в останалата обжалвана част – относно предявените по отношение на община Балчик и Агенция „Пътна инфраструктура“ при условията на евентуалност претенции за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.

Указва на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 220 лева и да представи вносния документ в едноседмичен срок от съобщението. В противен случай производството ще бъде прекратено.

Определението в частта, с която се оставя без разглеждане касационната жалба, подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението. В останалата част определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: