О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2259

София, 07.05. 2025 година

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 16.04.2025 година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян

разгледа докладваното от съдия Йорданов

ч. гр. дело № 1151/2025 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) срещу определение № 560/19.11.2024 г. по в. ч.гр. д. № 463/2024 г. на Бургаския апелативен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на КОНПИ срещу определение № 637/29.08.2024 г. по гр. д. № 179/2021 г. на Сливенския окръжен съд, с което е оставена без уважение молба на КОНПИ по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, с което КОНПИ е осъдена да заплати държавна такса в размер на 13 423 лева върху размера на исковете, за които производството е прекратено поради отказ от исковете.

Насрещните страни Ж. Б. К., В. Д. К. и Б. Д. К. не са подали писмен отговор.

Частната жалба е допустима: подадена е от страна по делото срещу въззивно определение, което подлежи на касационно обжалване и е редовна.

За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел следното:

КОНПИ е публично държавно управление, но вземането, предмет на делото по исковете по ЗПКОНПИ е частноправно, като следва да се съобрази и изразеното в решение № 3/08.07.2008 г. по конст. дело № 3/2008 г. на КС на РБ, че законодателната преценка за освобождаване от заплащане на държавни такси на основание чл.84 ГПК се определя не от вида правен субект, а от характера на правото, чиято защита се търси.

Доводите в жалбата, че производството по отнемане на незаконно придобито имущество касае публично вземане, не са основателни. Само имуществото, отнето с влязло в сила решение, става държавна собственост и то едва след като...