Касационното производство е образувано по жалба на повереника на частната обвинителка Д. Р. Т. адв.Е.Я. от АК-... против въззивна присъда № 1005 от 15. 03. 2013 г., постановена от Благоевградския окръжен съд по ВНОХД № 40/2013 г., която се позовава на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК и с която се отправя искане за изменяване на присъдата и „налагане на предвиденото в чл. 183, ал. 4 от НК наказание”.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

В касационното производство касаторката и повереникът й, редовно уведомени, не вземат участие.

Подсъдимият Ш. чрез защитника си адв.Т.К. от АК-.... моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Върховният касационен съд провери въззивната присъда в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 4473 от 17. 10. 2012 г., постановена по НОХД № 422/2012 г. на районен съд-Р а. подсъдимият С. И. Ш. от [населено място], област Благоевград е признат за невинен в извършване на престъпление по чл. 183, ал. 4 вр. ал. 1 от НК и оправдан по това обвинение.

Присъдата е била протестирана от районна прокуратура-Разлог с оплакване за неправилно приложение на материалния закон относно съставомерността на деянието с искане за отмяната й и постановяване на нова осъдителна по това обвинение.

Тя е била обжалвана и от повереника на частната обвинителка адв.Я. като постановена в нарушение на закона, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и заради „явната несправедливост на наложеното наказание” с искане също за постановяване на въззивна присъда от окръжния съд за осъждане на подсъдимия по предявеното му обвинение.

С въззивна присъда № 1005 от 15. 03. 2013 г., постановена от Благоевградския окръжен съд по ВНОХД № 40/2013 г. първоинстанционната присъда е отменена, като подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъплението по чл. 183, ал. 4 вр. ал. 1 от НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б.”в” и ал. 3 от НК му е наложено наказание 100 лв глоба в полза на държавата.

В касационната жалба на повереника на частната обвинителка (копие на въззивната), въззивната присъда се атакува заради явната несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание с искане тя да бъде изменена и същият да бъде наказан с предвиденото за престъплението наказание.

Върховният касационен съд - Първо наказателно отделение приема, че касационната жалбата е подадена в законния срок, от страна, имаща право на жалба, срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл. 346, т. 2 от НПК и е допустима, като разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Доводите в жалбата, с позоваването на всички касационни основания по чл. 348, ал. 1-3 от НПК, всъщност визират явната, според касаторката, несправедливост при определяне на вида и размера на наложеното на подсъдимия наказание при условията на чл. 55 от НК, наличието на които тя не съзира. Повечето от относимите към вида и обема на дължимата се санкция обстоятелства съдът е анализирал не само през призмата на този законов текст, но и с оглед наведените му възражения за съставомерността на деянието, която е извън обхвата на касационната проверка. Правилно е прието, че те очертават както сравнително ниската степен на обществена опасност на деянието, така и на дееца, правещ усилия да изпълнява паричното задължение към сина си Д., което за процесния период изплатил при оказана от близките му помощ и със заемни средства, така и да се грижи за другите си две малки деца, при изключително затруднено материално положение. Именно това е мотивирало окръжния съд да възприеме наличието на предпоставките на чл. 55, ал. 1, т. 2 (а не ал. 2, както е посочил в мотивите си, фактическа грешка), б.”в” и ал. 3 от НК, за да му наложи вместо несъразмерно тежкото наказание „пробация”, заместващото го „глоба” в размер на 100 лв. Не е налице явно несъответствие между обществената опасност на деянието и дееца и не се налага отмяна на новата въззивна присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за отежняване на положението на подсъдимия. Жалбата на частната обвинителка, като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение, а атакуваната присъда следва да остане в сила.

С оглед на гореизложените съображения, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА

въззивна присъда № 1005 от 15. 03. 2013 г., постановена по ВНОХД № 40/2013 г. по описа на Благоевградския окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: