Производството е по Глава ХХХІІІ – чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, по искане на осъдения Д. М. А. за възобновяване на нохд № 20/2012г. на РС-Тополовград с доводи по всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК.

Съображенията са, че фактически липсват мотиви, както към присъдата, така и към въззивното решение, защото наведените доводи от защитата не са обсъдени и не е посочено защо не се възприемат. Липсват и мотиви относно механизма на причиняване на щетата и нейния размер, относно обективната и субективната страна на деянието. И обвинителния акт страда от същите пороци, което е ограничило и правото му на защита.

Искането е да се отменят въззивното решение и първоинстанционната присъда и делото да се върне за ново разглеждане на първата инстанция.

Прокурорът е на становище, че искането е основателно.

След преценка доводите и становищата на страните, предвид и материалите по делото ВКС, І-во н. о. в настоящия състав намира:

С присъда № 55/16.V.2012г. по нохд 20/12г. на РС-Тополовград, в сила от 17.Х.2012г., Д. М. А. е признат за виновен и осъден по чл. 217, ал. 2 във вр. с ал. 1 и чл. 54 от НК на

6(шест) месеца лишаване от

свобода

, условно с изпитателен срок по чл. 66, ал. 1 от НК 3(три) години за това, че на 11.ІІІ.2009 г. в [населено място] като представител на [фирма], съзнателно е действал против законните интереси на представляваната С. С., като съзнателно е ощетил чуждо имущество, поверено му да го управлява – на 23.ІХ.2008 г. в [населено място] в нарушение на чл. 30, ал. 1 от Дружествения договор, сключил предварителен договор за покупко-продажба на закупения от дружеството недвижим имот, находящ се в [населено място], [община], [улица], обявен за окончателен с Решение от 11.ІІІ.2009 г. на РС-Тополовград с лицето И.В.П., като в пункт ІІ-3 на договора е била уговорена неустойка, равна на три пъти продажната цена на имота, като по този начин е била причинена вреда на С. С. в размер на 21120 лв.; осъден е да заплати на С. 21120 лв., обезщетение за причинените й вреди, ведно със законните последици.

С решение № 136/17.Х.2012г. по внохд 261/2012г. на ОС-Ямбол, образувано по въззивни жалби от подсъдимия и частната обвинителка и гражданска ищца, първоинстанционната присъда е потвърдена.

Искането за възобновяване на наказателното дело е постъпило на 14.ХІ.2012г. Така срокът по чл. 421, ал. 3 от НПК е спазен.

Допустимо е и основателно.

Първоинстанционната присъда е постановена при допуснати груби нарушения на процесуалните правила.

Досъдебното производство е образувано с постановление на прокурора от 30.ХІ.2010г. (л. 1 от ДП 216/30.ХІ.2010г.) срещу Д. М. А. за разследването му за престъпление по чл. 217, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК за това, че като представител на [фирма], съзнателно е действал против законните интереси на представляваната С. С., като съзнателно е ощетил чуждо имущество, поверено му да го управлява – на 23.ІХ.2008 г. в [населено място] в нарушение на чл. 30, ал. 1 от Дружествения договор, сключил предварителен договор за покупко-продажба на закупения от дружеството недвижим имот, находящ се в [населено място], [община], [улица], обявен за окончателен с Решение от 11.ІІІ.2009 г. на РС-Тополовград с лицето И.В.П., като в пункт ІІ-3 на договора е била уговорена неустойка, равна на три пъти продажната цена на имота, като по този начин е била причинена вреда на С. С. в размер на 10000 лв.

Очевидно е, че изложените факти съдържат признаците на двете различни и отделни престъпления – по чл. 217, ал. 1 от НК – съзнателно ощетяване на чуждо имущество, поверено за управляване или пазене, и по чл. 217, ал. 2 от НК – съзнателни действия на представител или пълномощник против законните интереси на представлявания. Двете престъпления са свързани единствено с предвидената санкция.

Така са ограничени основни и много важни процесуални права на обвиняемия по чл. 55 от НПК – да научи за какво престъпление е привлечен в това качество, а от там и правата му да дава или не обяснения по обвинението; да представя доказателства; да участва в наказателното производство; да прави искания, бележки и възражения, което несъмнено засяга упражняването на гарантираното и от чл. 56 от Конституцията право на защита.

Производството е образувано и при действието на чл. 218в от НК, ДВ, бр. 26 от 6.ІV.2010г., според който наказателното преследване за това престъпление се възбужда по тъжба на пострадалия, когато предмет на престъплението е частно имущество.

Липсата на конкретика в посочения по-горе смисъл на обвинението против осъдения не позволява проверка за спазването на това правило, а нарушението му – незаконосъобразно образуване и провеждане на досъдебно производство, изготвяне на обвинителен акт и по него образуване на нохд 20/2012г. на РС-Тополовград, завършило с влязла в сила присъда, несъмнено е също ограничаване правото на защита, след като в производството участват държавните органи по разследването и обвинението.

От своя страна съдията-докладчик не е изпълнил задълженията си по чл. 248, ал. 2, т. 3 и по чл. 249, ал. 1 и ал. 2 от НПК, което въззивният съд при проверката по реда на чл. 314 от НПК не е констатирал и не е отменил присъдата с връщане на делото за ново разглеждане на основание чл. 335, ал. 1, т. 1 от НПК. Тези нарушения са отстраними и достатъчно основание за уважаване на искането за възобновяване на делото и връщането му за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство.

При новото разглеждане следва да се определи предмета на обвинението и според признаците на деянието то да се квалифицира според смисъла на закона; да се установи и по кой ред се преследва престъплението; установяването на съставомерните признаци ще отстрани противоречието в диспозитива на обвинението, пренесено и в присъдата: „…като

представител

на [фирма]

, съзнателно е действал против законните интереси на

представляваната С. С.

...”.

Следва да се обсъдят и внимателно преценят доводите и възраженията на подсъдимия и защитата му по съставомерността на деянието.

Отмяната в наказателната част налага отмяна и в гражданската. Между впрочем, в тази част делото е останало съвсем неизяснено – има ли някаква връзка между инкриминираното деяние на осъдения и посочената в крайна сметка от в. л.Б. в заключението му на л. 154-л. 156 от досъдебното производство сума 21120 лв.

По тези съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК ВКС, І-во н. о.

РЕШИ:

Отменя по реда на възобновяване на наказателните дела влезлите в сила присъда № 55/16.V.2012г. по нохд 20/12г. на РС-Тополовград и въззивно решение № 136/17.Х.2012г. по внохд 261/2012г. на ОС-Ямбол и връща делото на Районна прокуратура – Тополовград за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: