Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на Я.Я, подадена чрез адвокат Иванов от САК, против решение № 2122 от 27. 03. 2019 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело № 668 по описа за 2018 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № Р-22220216008615-091-001 от 15. 08. 2017 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1767 от 07. 11. 2017 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - София при ЦУ на НАП в обжалваната част, и Янков е осъден да заплати на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - София при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 325 лв.

В касационната жалба са изложени съображения, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Касаторът твърди, че през 2013 г. не е получил доход от продажба на недвижимо имущество, който да е обект на облагане с преки данъци. Излага съображения, че пълномощникът не е имал задължение да отчете платеното от купувача при продажбата. Счита, че ще е налице облагаем доход само тогава, когато и при покупката и при продажбата, имотът е могъл да задоволява жилищни нужди. Искането от съда е да отмени оспореното решение и да отмени ревизионния акт в обжалваната част.

Ответникът - директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) - София, чрез юрк.. М, оспорва касационна жалба като неоснователна и недоказана и моли съдът да остави в сила първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение.

Върховният административен съд, състав...