Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) (ЗОДОВ).
Образувано е по касационна жалба на "Мост 81" ООД, чрез процесуалния си представител адв.. Г срещу решение № 776/15. 04. 2019 г., постановено по адм. дело № 1011/2018 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ в размер на 2 399, 85 лв., представляващи претърпени имуществени вреди, произтичащи от заплащането на адвокатско възнаграждение за обжалването на отменено НП № F 325630/03. 10. 2017г. издадено от зам. Директор ТД на НАП София и процесуално представителство по анд № 2534 по описа на Районен съд - Благоевград за 2017г. и канд № 402 по описа на АС Благоевград за 2018 г.
Касаторът, чрез процесуалния си представител, твърди, че решението е неправилно, като изложените от него основания следва да се квалифицират като такива за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че в случая съдът неправилно е приел, че не е осъществен фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Поради това моли да бъде отменено обжалваното решение и ответникът да бъде осъден да заплати исковата сума, както и разноските, сторени в двете съдебни инстанции.
Ответникът – ТД на НАП, в представени по делото писмени бележки, чрез процесуалния си представител юрк.. Б изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли оспореното решение на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Моли също за присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът се представлява от юрк.. Б, който по същество поддържа доводите изложени в писмените бележки по делото, не представя нови доказателства и няма доказателствени искания.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
С обжалваното решение Административен съд - Благоевград град е отхвърлил иска на "Мост 81" ООД с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу ТД на НАП за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 399, 85 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за обжалването на отменено НП № F 325630/03. 10. 2017г. издадено от зам. Директор ТД на НАП София и процесуално представителство по анд № 2534 по описа на РС - Благоевград за 2017г. и канд № 402 по описа на АС Благоевград за 2018 г.
За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че не са налице кумулативно изискуемите законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника - по административно-наказателното дело пред РС – Благоевград и пред АС Благоевград. Обосновал се е, че не са представени доказателства за направен разход, който да бъде обвързан с оспорения административен акт. Посочил е, че пълномощното, касаещо процесуалното представителство по обжалване на НП е за адвокатско дружество „Димитров, Петров и Ко“ и адв. Ц.Г – поотделно. По кнахд 402/2018 г. на АС-Благоевград, е бил представен договор за правна защита и съдействие между касационния жалбоподател и за адвокатско дружество „Димитров, Петров и Ко. За заплащането на възнаграждението по чл. 3 от договора е представена фактура. Разходът е бил направен за процесуално представителство от адвокатското дружество на „Мост 81“ ООД по повод касационното обжалване на процесното НП.Т, обаче, по делото не е извършено от адвокатското дружество, а от адв.. Г. Приел е че, доказателства за участието на адв.. Г в дружеството няма, а и това следва от представеното пълномощно, с което адв.. Г и адвокатското дружество са упълномощени поотделно.
Установил е, че с исковата молба са представени още два договора за правна защита и съдействие с адвокатско дружество „Димитров, Петров и Ко“ съответно от 24. 10. 2017 г. и от 29. 11. 2018 г. По отношение на тях е преценил, че са относими съображенията изложени по-горе, а именно, че дружеството не е представлявало „Мост 81“ ООД, действия във връзка с обжалването са предприемани от адв.. Г. На следващо място, за да бъдат присъдени претендираните разноски за правна помощ и съдействие по конкретно дело, то освен да се ангажират доказателства за действително направени такива, следва тези доказателства да са приложени по делото, по което се претендира, че са сторени. В този смисъл е изложил доводи в първоинстанционното решение относно частноправния характер на представените доказателства и достоверността на датата им.
Приел е претенцията за разходи, следващи от направени разноски за гориво по представени фактури за неоснователен. Купувачи по тях били О.П и М.П, като представляващи „Маст 81“ ООД. На посочените във фактурите дати, които са дати и на съдебни заседания в производствата пред РС - Благоевград и АС-Благоевград липсвало отбелязване в протоколите на съда представители на дружеството да са се явили лично и участвали в съдебното заседание. В този случай е преценил че, направения разход не можело еднозначно да бъде обвързан с оспорването на НП.
При тази установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е счел, че не са налице основания за уважаването на тази искова претенция и е отхвърлил същата като неоснователна и недоказана.
Настоящата инстанция счита, че постановеното решението е валидно, допустимо и правилно.
Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
В Т. Р. № 1 от 15. 03. 2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г. се приема, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.
В случая е безспорно установено, че е налице отменен с влязло в сила съдебно решение акт - НП № F 325630/03. 10. 2017г. издадено от зам. Директор ТД на НАП София по анд № 2534/2017г. по описа на Районен съд – Благоевград, потвърдено с канд № 402 по описа на АС Благоевград за 2018 г.
Наказателното постановление, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност, с което е изпълнена първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. От събраните доказателства обаче не се установява, че "Мост 81" ООД е претърпял вреда в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление, тъй като заплащането на адвокатското възнаграждение на адв.. Г не е доказано.
Както административният съд е посочил, по административно-наказателното дело на РС – Благоевград е приложено пълномощно от "Мост 81" ООД за процесуално представителство поотделно от страна на адв.. Г и адвокатско дружество „Димитров, Петров и Ко“. Доказателства за заплатен адвокатски хонорар и фактура е приложен пред АС Благоевград по отношение на адвокатско дружество „Димитров, Петров и Ко“, представителството по което е извършено от адв.. Г, а не от дружеството. В производството по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ доказателствената тежест за доказване по безспорен и категоричен начин наличието на твърдените в исковата молба обстоятелства и факти пада върху ищеца, а в случая това не е направено – в съдебното производство по административно-наказателното дело не са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение, като договор за правна защита и съдействие, списък на разноските, фактури и др. Изводът е, че в тези производства не е представен изискуемия по чл. 36, ал. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА) договор между адвоката и клиента, доказващ възмездността на положения от адвоката труд, както и заплащане на уговорен размер на адвокатско възнаграждение. Договорът за правна защита и съдействие, в частта му удостоверяваща плащане, е частен свидетелстващ документ. Поради това той не се ползва с материална доказателствена сила, а съдът е длъжен, при преценка на доказателствената му стойност, да го съпостави с всички събрани по делото доказателства, включително да съобрази обстоятелството, че не е представен в съдебното производство, за целите на което би следвало да е съставен. Поради това в случая правилно е преценено, че представянето на този документ, извън рамките на съдебното производството по административно-наказателното дело, след приключването му, когато вече е постановено решение по спора, не основава наличие на реално причинена вреда от отменения с това решение акт, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Заплащането на адвокатското дружество, което не е предоставило услугата обуславя извода за отсъствие и на третия елемент от състава на отговорността – причинна връзка както правилно е установил АС.
Настоящата инстанция споделя напълно направените в тази връзка изводи на Административен съд – Благоевград.
Въз основа на изложените съображения, правилно съдът е счел, че не е осъществен фактическият състав за възникване на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Поради това обжалваното решение е правилно.
При този изход от спора, разноски на касатора не се дължат, а на ответника не следва да бъдат присъждани с оглед на разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 776/15. 04. 2019 г., постановено по адм. дело № 1011/2018 г. на Административен съд - Благоевград. Решението е окончателно.