Образувано е по жалба на В.А срещу Решение № 7074 от 19. 11. 2019 год. по адм. д. № 6333 от 2019 год. по описа на Административен съд София – град. В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателя не бил получил съобщение за доброволно освобождаване на жилището. Такова съобщение било получено от съпругата на сина му, но задължение за предаване на книжата на адресата им не било надлежно отбелязано при връчването. Иска се отмяна на решението на съда и връщане на делото за връчване на покана за доброволно изпълнение.
Ответната по касационната жалба страна оспорва жалбата като неоснователна.
Представителят на Върховна административен прокуратура намира жалбата за неоснователна. Излага доводи по същество.
Производството пред първоинстанционният съд е образувано по жалба на В.А срещу Заповед № РКС19-РД09-235 от 15. 05. 2019 г. на Кмета на Столична община, район Красно село.
С оспореното решение, съдът е отхвърлил същата като неоснователна.
За достигне до този правен резултат, съдът е приел за установено, че с влязла в законна сила Заповед № РКС19-РД09-37/ 17. 01. 2019 г. на кмета на район Красно село, Столична община, на основание чл. 46 ал. 2 от ЗОС и чл. 33, ал. 1 т. 1 и ал. 2 от НРУУРОЖСО, е прекратено наемното правоотношение за настаняване на Ангелов и членовете на семейството му в общинско жилище, находящо се в [населено място], [адрес].
На 22. 04. 2019 год. на адреса на общинското жилище, на лице от домакинството на Ангелов е връчена покана за доброволно освобождаване на общински имот с рег. № РКС 18-ГР94-62-13 от същата дата. Връчването е удостоверено с подписа на лицето. Касационния жалбоподател е поканен в двуседмичен срок, от получаването на поканата да освободи жилището, като е предупреден, че при неспазване срока за доброволно освобождаване, че ще се пристъпи към принудително изземване на общинския имот по реда на чл. 65 от ЗОС. На 03. 05. 2019 год. е съставен констативен акт, според който общинско жилище не е освободено в дадения срок.
Въз основа на влязлата в сила заповед за прекратяване на наемното правоотношение, изтеклия срок за доброволно освобождаване и констативния акт, на основание чл. 65 ал. 2 от ЗОС и чл. 34 от НРУУРОЖСО, кмета на Столична община, район Красно село е издал оспорената Заповед № РКС19-РД09-235 от 15. 05. 2019г, с която е наредено да се изземе общинското жилище.
При така установеното, съдът е приел, че оспореното заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените по чл. 65, ал. 2 от ЗОС правомощия, при спазване на установената от закона форма.
Съдът е приел, че след като лицето Н.М, живуща в общинското жилище, в качеството си на член на семейството на адресата на поканата за доброволно освобождаване на общинския имот е удостоверила с подписа си получаване на поканата, тя е обективирала съгласието си по смисъла на чл. 46 ал. 1 и ал. 2 от ГПК да я предаде на адресата. Дори и да се приемело, че поканата не е достигнала до адресата, това не било довело до съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като доводите, които е могъл да изложи в производството пред органа, са изложени пред съда, с което е осъществено и правото на защита на Ангелов.
Съдът е приел, че след като лицето е уведомено за влязлата в сила заповед за прекратяване на наемното правоотношение, поканата за доброволно освобождаване на имота не представлява процесуално или материално правна предпоставка за издаване на акта по чл. 65 от ЗОС. В този смисъл била и регламентацията по чл. 34 ал. 2 от НРУУРОЖСО, според която заповедта по чл. 65 от ЗОС задължително се предхожда единствено от съставяне на констативен акт в който се посочват данни за собствеността, физическото или юридическото лице, което владее или държи жилището, основанието за това, предложението на кмета на СО /в определените от Наредбата случаи/, заповедта за прекратяване на наемното правоотношение или писмото, с което кметът на района е задължил самонастанените лица в определен срок доброволно да освободят жилището и за неизпълнението на това задължение.
Прието е, че са налице необорими данни за държане на имота без правно основание с оглед влязлата в сила заповед за прекратяване на наемното правоотношение, поради което жалбоподателя обитава жилището без правно основание. Изнесените оплакванията от социален и икономически характер са определени като неотносими към предмета на спора.
Жалбата е подадена от участник в първоинстанционното производство, срещу подлежащ на оспорване, неблагоприятен за него акт и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима.
По същество е неоснователна по следните съображения:
Въз основа на безспорно установена по делото фактическа обстановка, съдът е достигнал до единствено възможния извод за неоснователност на депозираната пред него жалба.
Правилно е прието, че след като Н.М, имащо качество на лице от домакинството на Ангелов е приело съобщението за доброволно освобождаване на имота, то се е задължила да предаде книжата на техния адресат. Ако не е сторила това, негативните последици не могат и не следва да повлияят върху правното положение на издателя на оспорената пред съда заповед. Данни по делото, че това не е сторено липсват. Твърденията на жалбоподателя в тази насока са останали недоказани.
Поканата за доброволно освобождаване на имота, както правилно е отбелязал първоинстанционният съд не задължителна част от процедурата по издаване на заповедта за изземване на общинското жилище. Дори и да се приеме, че не е налице надлежно уведомяване на Ангелов за започване на административно производство, то същия е имал възможността за упражни в пълнота правото си на защита срещу акта в хода на оспорването му по съдебен ред и да изложи всички свои аргументи, мотивиращи извод за незаконосъобразност на оспорения акт. Такива по същество не са изложени пред съдебния състав, постановил оспореното решение и пред настоящата съдебна инстанция.
Предвид изложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че оспореното решение не страда от пороци по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК и депозираната срещу него жалба следва да се остави без уважение като неоснователна.
Поради горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7074 от 19. 11. 2019 год. по адм. д. № 6333 от 2019 год. по описа на Административен съд София – град. Решението е окончателно.