Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Агенция за социално подпомагане срещу решение № 42 от 04. 05. 2016 г., постановено по адм. дело № 73/2016 г. по описа на Административен съд - Шумен, с което е уважена исковата молба на С. Т. А. от [населено място] и агенцията е осъдена да й заплати сума в размер на 6000 лева, представляваща обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл) поради незаконното прекратяване на служебното й правоотношение, за периода от 14. 04. 2015 г. до 13. 10. 2015 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19. 01. 2016 г. до окончателното й изплащане. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответницата оспорва жалбата с доводи, изложени в писмения отговор.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението.

Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

Неоснователно е твърдението на касатора, че решението е недопустимо като постановено по нередовна искова молба. Посоченото от А. правно основание иска е чл. 121, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 104, ал. 1 от ЗДСл и чл. 203 и сл. от АПК, а обезщетението е претендирано поради признато от съда с влязло в сила решение незаконно уволнение на ищцата по чл. 107, ал. 2 от ЗДСл, като е посочен конкретен период от шест месеца, през който тя не е заемала държавна служба.

По същество, след доказване на релевантния факт, че в тези шест месеца ищцата С. Т. А. не е работила, правилно административният съд е осъдил касационния жалбоподател да й заплати обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл в размер на 6000 лева....