Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП, против Решение №1660 от 22. 07. 2016г. на Административен съд Варна по адм. д.№ 2590 по описа за 2015г., в частта му, с която по жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя Д. Й. Н., е отменен Ревизионен акт № Р-03000314001537-091-001/04. 05. 2015г. на органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение №348/21. 07. 2015г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна при ЦУ на НАП, в частта му, с която на ревизираното дружество е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 16 424. 68 лева главница и е начислена лихва от 45. 51 лева за данъчни периоди м. 01/2010г., м. 05/2010г., м. 07/2010г. и м. 08/2010г., както и в частта, с която е увеличен финансовият резултат за 2010г. с данъчната основа в размер на 1 302. 44 лева по фактура №49/28. 07. 2010г., издадена от [фирма] и с данъчната основа в размер общо 21 363. 37 лева по фактури с №№117/29. 07. 2010г., 120/04. 08. 2010г., 123/09. 08. 2010г., 124/13. 08. 2010г. и 136/25. 08. 2010г. с издател [фирма].

Касаторът е подал и частна жалба против Определение № 2239 от 02. 09. 2016г. на Варненски административен съд по адм. д. №2590 по описа за 2015г.,с което е изменено постановеното решение в частта за разноските, в частта на определението, с която Д“ОДОП“Варна е осъдена да заплати разноски в размер на 1 611лв. и е отхвърлено искането й за присъждане на разноски над присъдените с определението 11лв. юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение в обжалваната му част е постановено при пороци по чл....