О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1384

гр. София, 02.05.2025 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, II отделение, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева

ЧЛЕНОВЕ: Галина Иванова

Диляна Господинова

при секретаря .............., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т. д. № 2384 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите, [населено място] срещу решение № 74/10.06.2024 г. по в. т.д. № 35/2024 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 134/04.12.2023 г. по т. д. № 152/2023 г. на Русенски окръжен съд за отхвърляне на предявения от касатора против „Корабостроителница Русе“ АД /н./, И. С. Т. – синдик на „Корабостроителница Русе“ АД /н./ и „Ню Л. Х. ООД иск по чл.694, ал.3 ТЗ за признаване за установено по отношение на ответниците, че вземането на „Ню Л. Х. ООД в размер на 99 129,50 лв., предявено в производството по несъстоятелност по т. д. № 268/2022 г. на Русенски окръжен съд, произтичащо от договор за банков кредит от 27.03.2009 г. и придобито по силата на договор за цесия, представляващо законна лихва върху предявена главница от 10 757 065 лв. за периода от 02.03.2023 г. до 30.03.2023 г., е с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.7 ТЗ.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2, пр.3 ГПК.

Ответниците „Корабостроителница Русе“ АД /н./ и „Ню Л. Х. ООД не вземат становище по жалбата.

Синдикът И. С. Т. оспорва жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно, че с решение № 31/01.03.2023 г. по т. д. № 268/2022 г. на Русенски окръжен съд е обявена неплатежоспособността на „Корабостроителница Русе“ АД, обявена е началната й дата – 04.01.2017 г., открито е производство по несъстоятелност на дружеството, постановено е прекратяване на дейността му и същото е обявено в несъстоятелност; на 24.04.2023 г. по партидата на длъжника в ТРРЮЛНЦ е обявен списъкът на приетите вземания, с включени предявените от кредитора „Ню Л. Х. ООД вземания, произтичащи от договор за банков кредит от 27.03.2009 г. и придобити въз основа на договор за цесия, представляващи главница в размер на 10 757 065 лв., законна лихва в размер на 99 129,50 лв. за периода от 02.03.2023 г. до 30.03.2023 г., неустойки, разноски, възникнали до датата на откриване на производството по несъстоятелност и разноски по чл.629б ТЗ, възникнали след датата на откриване на производството по несъстоятелност; процесните вземания са обезпечени с договорна ипотека, учредена с нотариален акт № 103, т. II, рег. № 2704, д. № 118/2009 г., подновена на 08.04.2019 г.; с определение № 194/09.06.2023 г. по т. д. № 268/2022 г. на Русенски окръжен съд е оставено без уважение възражението на НАП срещу приетата от синдика поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ на вземането на „Ню Л. Х. ООД за законна лихва в размер на 99 129,50 лв. По спорния по делото въпрос дали вземането на „Ню Л. Х. ООД за законна лихва върху главницата е привилегировано, апелативният съд е изложил съображения, че изцяло в правомощията на синдика е да определи реда за удовлетворяване на всяко от приетите от него в производството по несъстоятелност предявени вземания, като не е обвързан от евентуално посочения от кредиторите ред. Подчертал е, че редът за удовлетворяване не е регламентиран като задължителен елемент от съдържанието на молбата за предявяване на вземанията. Отбелязал е още, че при определяне на поредността на удовлетворяване на всяко вземане синдикът съобразява представените от съответния кредитор доказателства относно вида на вземането и наличието или липсата на обезпечение. Във връзка с това е изтъкнал, че разпоредбата на чл.722 ТЗ е императивна, поради което нейното нарушаване и заобикаляне е недопустимо. Посочил е, че обемът на защитеното с привилегията вземане се определя от съответния закон, който урежда обезпечението. С оглед на това е намерил за приложима нормата на чл.174 ЗЗД, като е изложил съображения, че ако главното вземане в договора за ипотека е вписано като лихвоносно, лихвата също се счита за обезпечена, независимо от това към кой момент е възникнало задължението за заплащането й. Въз основа на това въззивният съд е заключил, че процесното вземане за законна лихва върху обезпеченото с ипотека главно вземане, възникнало след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, е с привилегията по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК въпроса: „Дали синдикът има право и задължение да упражнява вместо кредитор в производство по несъстоятелност неупражнените от последния негови права или е обвързан от заявената в молбата за предявяване на вземания привилегия, изразяваща се в посочване на тяхната поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1 ТЗ?“. Поддържа още, че е налице основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, поради очевидна неправилност на въззивното решение.

Според основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. В случая доводи за подобни нарушения не са въведени.

Въведеният по реда на чл.280, ал.1 ГПК въпрос няма характеристиката на правен въпрос, който да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Въпросът не изисква тълкуване на конкретна правна норма, която е неясна, непълна или противоречива. Отговорът, който цели да получи касаторът, е даден във въззивното решение въз основа на ясните разпоредби на чл.685, ал.2, чл.686, ал.1 и чл.722 вр. чл.721, ал.1 ТЗ. Поредността на удовлетворяване на кредиторите с приети вземания не е задължителен елемент както на молбата за предявяване на вземането, така и на съставения от синдика списък на приетите вземания. Отделно, разпоредбата на чл.722, ал.1 ТЗ урежда по императивен начин редът за справедливо разпределяне на събраните в производството по несъстоятелност суми между различните категории кредитори. Възприемането на тезата на касатора за обвързаност на синдика от посочената от кредитора в молбата поредност на удовлетворяване на вземането, по същество представлява лишаване на кредиторите на несъстоятелността от правото на възражение срещу поредността на удовлетворяване на приетите от синдика вземания и впоследствие от правото на иск за установяване несъществуването на приетото вземане.

Разноски за производството не се дължат.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 74/10.06.2024 г. по в. т.д. № 35/2024 г. на Великотърновски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.