Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от Общински съвет - Велинград, представляван от адвокат Д. С., срещу решение № 352/29. 06. 2016 г. по адм. д. № 240/2016 г. на Административен съд - Пазарджик. В жалбата релевира доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалния закон и необоснованост. Оспорва изводите на съда за нищожност на решението на ОбС. Твърди, че отчуждаването на имот е сложен фактически състав, уреден в чл. 205 и сл. ЗУТ и чл. 21-34 ЗОС (ЗАКОН ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ) /ЗОбС/. С обжалваното решение на ОбС на кмета е възложено да проведе преговори със собствениците на имоти, като им предложи определената от ОбС цена за покупко-продажба на тези имоти. Единствено ОбС има правомощие по чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, да даде съгласие за придобиване на имот от частни лица. Иска решението да бъде отменено и бъде отхвърлена подадената срещу решението на ОбС жалба. Претендират се разноски за двете инстанции.
Ответникът по касационната жалба - М. С. С., редовно призована, се явява лично и се представлява от сина си С. С.. Оспорва касационната жалба като неоснователна и счита решението за правилно.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението на административния съд е правилно. В Глава трета от ЗОбС е регламентиран реда за принудително отчуждаване на имоти, частна собственост и съгласно чл. 25, ал. 2 от закона, процедурата се извършва със заповед на кмета на общината, който е териториално и материално компетентен да издаде административен акт с посоченото съдържание. ОбС няма законови правомощия за иницииране на отчуждително производство. Правилно съдът е приел, че началото на процедурата е изцяло оперативна самостоятелност на кмета при наличие на предпоставките по чл. 21, ал. 1 ЗОбС, за което не е предвидено предварителното издаване на решение от ОбС.
Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
Производството пред Административен съд - Пазарджик е образувано по жалба на М. С. С. против решение № 98/25. 02. 2016 г. на Общински съвет, гр. В.. Първоинстанционният съд е обявил за нищожно решение № 98/25. 02. 2016 г. на Общински съвет - Велинград. Приел е в мотивите си, че с решението е дадена една санкция на общинския съвет по отношение отчуждаването на собствения на С. имот, която пряко засяга правната сфера на лицето. Общинският съвет не е дал принципно съгласие, поради това, че такова е дадено в предходно решение № 1/18. 01. 2016 г. С настоящото решение ОбС одобрява отчуждаването, като счита, че са налице основанията за отчуждаване на имота и задължава кмета да предприеме действията, за които е упълномощен с оспореното решение. Посочил е, че съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗОбС изцяло в правомощието на кмета на общината е да издаде заповед за отчуждаване, при установяване наличието на условията по чл. 21, ал. 1 от ЗОбС. С оспореното решение се ограничава оперативната самостоятелност на кмета по отношение имота на жалбоподателката. Процесното решение обективира волеизявление, което законът изрично предоставя да се формира и да се обективира от кмета на общината, а не от Общинския съвет, поради което решението на ОбС е прието за нищожно.
Решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
От фактическа страна е установено, че с решение № 98/25. 02. 2015 г. Общински съвет - Велинград е одобрил започване на процедура по придобиване или отчуждаване на частен имот с пл. № [номер] „[наименование]“, кв. [номер], попадащ в УПИ [номер] „[наименование]“, кв. [номер], с площ от 1002 кв. м. по плана на гр. В., одобрен със Заповед № 300—4-23-12/23. 03. 2004 г. на кмета на О. В, собственост на М. С. С.. С решението е определена пазарната оценка на имота, изготвена въз основа на доклад на оценителя, в размер на 25 050, 00 лева. Упълномощен е кметът на О. В да публикува в два централни и един местен ежедневник, както и да уведоми собствениците на имотите за предстоящото отчуждаване, както и да провежда преговори със собствениците на имотите за покупко-продажба, а при отказ - за начина на обезщетяване.
С предходно решение № 18/28. 01. 2016 г. Общински съвет - Велинград е дал съгласие за откриване на процедура по придобиване на реституирани имоти – частна собственост за публични общински нужди по влезли в сила ПУП. Това решение е във връзка с решение № 1/18. 01. 2016 г. Общински съвет - Велинград, с което е приет бюджета на община В. за 2016 г. С решение № 292/04. 10. 2005 г. на Общински съвет - Велинград е бил одобрен нов ПУП за[жк]– план за регулация за кадастрален район [номер] на гр. [населено място]. С този план процесния имот е предвиден за обществено мероприятие „парк“.
Необосновани и в нарушение на закона са изводите на съда за нищожност на оспореното решение на ОбС. Съгласно чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, ОбС приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и определя конкретните правомощия на кмета на общината и кметовете на райони и кметства. От посочената разпоредба следва, че само и единствено ОбС е компетентният орган, който може да разпореди придобиването на определен недвижим имот. В едната си част решението на ОбС има точно такова съдържание. С него се дава съгласие за започване на процедура по придобиване на частен имот с пл. № [номер], попадащ в УПИ [номер] „[наименование]“, кв. [номер], с площ от 1002 кв. м. по плана на гр. [населено място], собственост на М. С. С.. След като е налице влязъл в сила устройствен план, който отрежда този имот за обществено мероприятие „ парк“, ОбС е започнал процедура по доброволно изкупуване на имота, като е определил и цена на евентуалната покупко-продажба. В тази част ЗМСМА урежда правомощие само и единствено на ОбС, който следва да предвиди в бюджета на общината необходимите средства за закупуване на имота и да започне процедурата за това. Поради това, ОбС е възложил на кмета задължението за провеждане на преговори със собственика на имота за неговото изкупуване. В тази част решението е прието от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, поради което изводите на съда за неговата нищожност са неправилни.
В същото решение на ОбС е прието, при отказ за покупко-продажба на имота, по отношение на него следва да започне процедура по отчуждаване. Разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗОбС постановява, че придобиването, управлението и разпореждането с имоти и вещи - общинска собственост, се извършват под общото ръководство и контрол на общинския съвет. От тази разпоредба, следва общото правомощие на ОбС да приема решения за придобиването на общински имоти, независимо чрез какъв правен способ се извършва това. Това право е продължение на принципното правомощие на ОбС, изведено от разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, което определя ОбС като орган на местна власт с най-големи правомощия по отношение на общинската собственост.
Действително конкретните права при отчуждаване на имот, частна собственост, са уредени за кмета на общината, както е посочил съдът. Но законовите правомощия, които ОбС има по закон по отношение на общинската собственост, му дават право да приема решения от вида на процесното. Това не изключва уредената оперативна самостоятелност на кмета на общината при отчужаването на имоти, частна обственост. Още повече, че за да предприеме кметът на общината действия по отчуждаването на един имот, в общинския бюджет, следва да бъдат предвидени средства за това. От това следва, че ОбС и кметът действат едновременно, при съчетаване на правомощията си, в хипотезата на отчуждаване на частен имот за общински нужди. Видно от данните по делото, процесният имот е предвиден за обществено мероприятие „парк“ по силата на действащия регулационен план, одобрен с решение № 292/04. 10. 2005 г. на Общински съвет - Велинград. Регулацията не е изменяна до настоящия момент по отношение на процесния имот. В хипотезата, когато са налице всички законови предпоставки за предпиремане на действия по отчуждаване на един имот, а кметът на общината не предприема необходимите действия по закон, именно ОбС е този, който има право да стартира процедурата. Това не нарушава правомощията на кмета, който също преценява наличието на предпоставките по закон. Поради това, неговата заповед подлежи на самостоятелно оспорване.
Предвид посочените съображения, обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което касационната инстанция следва да реши спора по същество. По изложените съображения, решението на ОбС - Велинград е законосъобразно и жалбата на М. С. С., следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По отношение на претендираните от касационния жалбоподател разноски за двете инстанции настоящият състав намира, че такива не следва да бъдат присъждани. По делото е приложен договор за правна помощ и пълномощно на адвокат С., в които е вписано договорено, но не и изплатено възнаграждение в размер на 350 лв. На присъждане в съдебното производство подлежат реално направените и изплатени разноски в хода на производството. Поради това, на ОбС – Велинград, следва да се присъди само сумата от 100 лв., заплатена за възнаграждение на вещо лице.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 352/ 29. 06. 2016 г. по адм. д. № 240/2016 г. на Административен съд - Пазарджик, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. С. С., с посочен съдебен адрес в [населено място] [номер] „[наименование]“, кв. [номер], [улица], против решение № 98/25. 02. 2016 г. на Общински съвет – Велинград.
ОСЪЖДА М. С. С. да заплати на Общински съвет - Велинград сумата от 100 /сто/ лева, представляваща разноски за първата инстанция. Решението е окончателно.