Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) /ЗОДОВ/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Агенция „Митници“, чрез юрк. Я., против решение № 325/14. 09. 2015 г., постановено по адм. д. № 486/2015 г. по описа на Административен съд – В.Т.И доводи за неправилност на обжалваното решение поради незаконосъобразност и необоснованост, поради което се иска да бъде отменено.

Ответната страна – [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], чрез адвокатско дружество [фирма], представлявано от адв. Н. И., с писмено становище оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Не е налице касационно основание за отмяна на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Правилно съдът е посочил, че платената в административното производство сума за адвокатско възнаграждение, е дължима от страна на касатора в настоящото производство по ЗОДОВ. Това е така и с оглед установената практика с приетото тълкувателно решение № 1 по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд, постановено на 15. 03. 2017 година.

Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима.

Пред АС – В. Т е предявен иск от [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място] срещу Агенция „Митници“ с който се претендира обезщетение в размер на 390 лв. за претърпени имуществени вреди, представляващи направени от ищеца разноски във връзка с обжалването по съдебен ред на наказателно постановление № 727/2011/15. 05. 2012 г., издадено от началника на Митница гр. С..

С обжалваното решение Административен съд – В. Т е осъдил...