Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационен протест и две касационни жалби против решение № 845/04. 05. 2016 г, постановено. по адм. д. № 918/2015 г. на Административен съд - Бургас.

С касационния протест на прокурор към Окръжна прокуратура Бургас и касационната жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГДИН) се обжалва решението в частта, с която дирекцията е осъдена да заплати на К. С. Г. сумата от 2400 лева като обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 18. 05. 2015 г. до окончателното изплащане на сумата. ГДИН обжалва решението в частта, с която е осъдена да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 74 лева и в частта, с която е оставено без уважение искането й за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В касационния протест и касационната жалба се излагат доводи, че ищецът не е доказал реално претърпени вреди от посочените от него условия в затвора. Възразяват, че прилагането на разпоредбата на чл. 43, ал. 3 ЗИНЗС, е отложено за 01. 01. 2019 г. и не може да се претендира обезщетение за изискване, което не е влязло в сила. ГДИН се позовава и на решението на ЕСПЧ по делото Г. срещу България, като сочи, че условията, при които е пребивавало лицето, не са достигнали ниво на суровост, за да попадат в обхвата на чл. 3 от Конвенцията. Моли се обжалваното решение да бъде отменено в осъдителната му част, като се отхвърли предявения иск, евентуално, присъденото обезщетение да бъде намалено. От страна на ГДИН е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С касационната жалба на К. С. Г., подадена чрез адв. С. К., се обжалва решението в частта, с която е определен размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди и в частта на...