Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез процесуалния му представител, срещу решение № 220/13. 02. 2017 г., постановено по адм. д. № 3147/2016 г. по описа на Административен съд – Варна.

В касационната жалба решението се оспорва като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът, началникът на М. С, не изразява становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

П. Аивен съд – В. []“ е оспорило заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 32-314029/09. 11. 2016 г., издадена от началника на М. С, с която на основание чл. 124б, ал. 1 от ЗАкц отм. (ЗАКОН ЗА АКЦИЗИТЕ) и данъчните складове (ЗАДС), е разпоредено да бъде запечатан търговски обект – бензиностанция, находяща се в [населено място], [улица], стопанисвана от [фирма], за срок от един месец, считано от връчване на наказателно постановление (НП), като на основание чл. 124в, ал. 1 от ЗАДС, във връзка с чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС е забранен и достъпът до търговския обект, считано от същата дата. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административно-производствените правила, в съответствие с материално правните разпоредби на които се основава и при съобразяване с целта на закона. Поради това съдът е отхвърлил жалбата, с която е сезиран.. Решението е и правилно.

По делото е установено е, че на стопанисваната от дружеството жалбоподател бензиностанция е извършена проверка и държи в резервоар акцизна стока – 18 192 литра газьол без да притежава данъчен документ за горивото предвиден по реда на ЗАДС. Прието е, че [фирма] е извършило нарушение на разпоредбата на 126 от ЗАДС. На жалбоподателя е съставен акт за административно нарушение и е издадено наказателно постановление, с което му е наложена имуществена санкция глоба от 23 504. 06 лева, лишаване от право да упражнява търговска дейност за срок от един месец и отнемане в полза на държавата на стоката, предмет на нарушението.

Принудителната административна мярка е наложена на основание чл. 124б, ал. 1. във връзка с чл. 124а, ал. 1 от ЗАДС. Нормата е императивна. Принудителната административна мярка се налага задължително при извършено административно нарушение, за което е наложено административно наказание по съответния ред. Административният орган в случая действа при обвързана компетентност. Посочената законова предпоставка е била налице. На дружеството жалбоподател е наложено административно наказание за административно нарушение с наказателно постановление. При налагане на административната принудителна мярка органът не може да извършва контрол за законосъобразност на наказателното постановление. Административно-наказателната отговорност е самостоятелна и защитата по нея се осъществява по друг ред. В закона не е поставено условие принудителната административна мярка да бъде наложена едва след като наказателното постановление влезе в сила. Принудителните административни мерки по смисъла на чл. 22 от ЗАНН (ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ) (ЗАНН) целят предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Актът за налагане на принудителна административна мярка има самостоятелен характер. Органът, който налага мярката, редът за налагане, предпоставките за това и обжалването на акта са уредени в закон и защитата се осъществява самостоятелно и независимо от тази при административно-наказателната отговорност. При отмяна на наказателното постановление следва прекратяване на принудителната административна мярка по право.

С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба пороци на решението, последното като допустимо и правилно ще следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 220/13. 02. 2017 г., постановено по адм. д. № 3147/2016 г. по описа на Административен съд – Варна. Решението е окончателно.