Производството е по чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” против решение № 2057 от 04. 11. 2016г., постановено от Административен съд Пловдив, първо отделение, ХVІІІ състав по адм. д.№ 1181/2016г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение. Прави искане за присъждане на разноски по делото за двете инстанции.
Ответникът Д. Н. Д. не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо.
Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на уведомително писмо изх. № 01-6500/5121 от 12. 04. 2016 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2012 г. по заявление, подадена от Д. Н. Д..
На основание чл. 177, ал. 2 от АПК, съдът е обявил за нищожен оспорения административен акт. За да стигне до този извод, съдът е приел, по заявлението за подпомагане е издадено уведомително писмо №02-160-6500/9197 от 09. 08. 2013г., което е било отменено с решение № 10699 от 14. 10. 2015г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд – трето отделение по адм. д.№ 13905/2014г. Според решаващия съд с това решение са дадени указания, които административният орган не е съобразил при повторното си произнасяне по заявлението за подпомагане.
Безспорно е установено, че след прилагане на процедурата по чл. 17, ал. 6 и след прилагане на чл. 18 от Наредба № 5 от 27. 02. 2009 г., в приложимата редакция, органът е установил недопустима площ, поради двойно деклариране, в размера на 2. 22ха. Този извод е потвърден и с отменителното решение, постановено от тричленния състав на Върховния административен съд, макар и некоректно в това решение да се сочи площ от 2, 46ха.
Съдът е установил, че по заявеното искане за подпомагане по направление с код АП05 е налице наддекларирана площ в размер от 2. 22 ха от общо заявената площ за подпомагане в размер от 4. 55 ха, а останалата площ от 2.ЗЗ ха е санкционирана площ. Съответно, наддекларираната площ или такава площ, която не се използва и не се обработва от дадения земеделски стопанин, е приета за недопустима за подпомагане площ, като за същата е определен процент за санкциониране от 95. 28%, съобразно чл. 58 от Регламент № 1122/2009 на Комисията и чл. 16 от Регламент (ЕС) № 65/2011 г., и Методика за намаляване и отказване на агроекологичните плащания по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., утвърдена със Заповед № РД-09-1117 от 17. 08. 2012 г. на министъра на земеделието и храните. На оспорващия е оторизирана сума в размер на 0 лв. Видно от колона 6 от таблицата в оспорения акт при процентно отношение на наддекларираната площ към установената площ над 50 % - санкционираната площ е равна на установената площ, не се изплаща субсидия за годината и се налага санкция за бъдещ период от 3 години, до сума, отговаряща на разликата между декларираната и установената площ /наддекларираната площ/.
При тази установеност по делото, съдът е приел, че административния орган не е съобразил дадените указания в отменителното решение и на това основание е обявил за нищожен оспорения акт. Обжалваното решение е неправилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 173, ал. 3 от АПК при отмяна на оспорен административен акт, когато естеството на акта не позволява решаване на въпроса по същество, съдът изпраща преписката на компетентния административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Съгласно очертаната процесуална рамка указанията дадени в отменително решение следва да са конкретни и да са относими към тълкуването и прилагането на закона. Указанията не могат да бъдат по съществуването или несъществуването на факти. Указанията са задължителни само по отношение тълкуването и прилагането на закона.
С оглед на тази рамка, настоящият състав приема, че указанията, дадени в решение № 10699 от 14. 10. 2015г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд – трето отделение по адм. д.№ 13905/2014г. са задължителни само по отношение на тълкуването и прилагането на закона, но не могат да бъдат обвързващи по отношение установяване на релевантните за спора факти. В този смисъл обвързващи са указанията на съда относно тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл. 17, ал. 6 от Наредба №5 от 27. 02. 2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схемите и мерките за директни плащания (Наредба № 5/2009г.), тъй като съдът е счел, че именно тази разпоредба не е правилно приложена от съда, постановил първоинстанционното решение, с което е потвърдено уведомителното писмо. Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 6 от Наредба №5/2009г., в приложимата редакция, когато за една и съща площ, за която е установено застъпване, са предоставени документи по чл. 2а, ал. 2, доказващи правото на ползване от двама или повече от кандидатите, и когато никой от кандидатите не е предоставил такива документи, Разплащателната агенция след прилагане на процедурата по чл. 18 отказва изплащането на субсидии за застъпената площ на всички кандидати и им налага санкции съгласно чл. 58 от Регламент № 1122/2009.
В случая безспорно е установено, че след извършване на кръстосана проверка на подаденото заявление е установено застъпване на заявени площи от ответника Д. Н. Д. и земеделския стопанин П. С. К.. Проведена е процедура по отстраняване на двойното заявяване и като краен резултат е установена недопустима за подпомагане площ в размер на 2, 22ха, поради неотстранено в полза на Д. застъпване. Това са безспорно установените по делото релевантни факти.
С оглед на тази установеност следва да се преценяват дадените в отменителното решение указания по тълкуването и прилагането на материалния закон, а именно разпоредбата на чл. 17, ал. 6 от Наредба №5/2009г. Противно на становището, изразено от решаващия съд указанията в отменителното решение не могат да се ограничат до отказ за изплащане на субсидия за застъпената площ, тъй като нормативния текст изрично разпорежда и прилагане на санкциите, предвидени в чл. 58 от Регламент №1122/2009г. Съгласно чл. 58 пар. 1 от Регламент № 1122/2009 на Комисията, ако по отношение на група култури площта, декларирана за целите на някакви схеми за помощи, свързани с площи, освен тези за картофи за нишесте и семена, както е предвидено в раздели 2 и 5 на глава 1 от дял IV от Регламент (ЕО) № 73/2009, превишава площта, определена в съответствие с член 57 от настоящия регламент, помощта се изчислява на основата на определената площ, намалена с два пъти установената разлика, ако тази разлика е повече от или 3 % или два хектара, но не повече от 20 % от определената площ. А съгласно пар. 3 на същата разпоредба ако разликата е по-голяма от 50 % земеделският производител бива изключен отново от получаване на помощ до сума, равна на сумата, отговаряща на разликата между декларираната площ и площта, определена в съответствие с член 57 от настоящия регламент. Приложимите за случая разпоредби от Регламент №1122/2009г., към които изрично препраща разпоредбата на чл. 17, ал. 6 от Наредба №5/2009г. предвиждат, че при налагане на санкции процента наддеклариране се определя по отношение на цялата установена площ, а не изключва само недопустимата, поради неотстраненото застъпване, площ.
С уведомителното писмо е установена наддекларирана площ от 2, 22ха, разликата между декларираната и недопустимата за подпомагане площ е 2, 33ха. Недопустимата площ, изчислена в проценти съобразно чл. 58 от Регламент № 1122/2009 на Комисията и чл. 16 от Регламент (ЕС) № 65/2011 г. и Методика за намаляване и отказване на агроекологичните плащания по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., утвърдена със Заповед № РД-09-1117 от 17. 08. 2012 г. на министъра на земеделието и храните е 95%, поради което санкционираната площ е равна на установената и се налага санкция за бъдещ период.
Настоящият състав счита, че обжалваното уведомително писмо е съобразено с приложимото материално право, като органът е съобразил и наложил приложимите за случая санкции по Регламент №1122/2009г., така както изрично препраща in fine разпоредбата на чл. 17, ал. 6 от Наредба №5/2009г, в приложимата редакция. Доколкото указанията в отменителното решение следва да са само по отношение на тълкуването и точното прилагане на закона, то следва да се приеме, че оспореното уведомително писмо е съобразено с дадените указания, тъй като е съобразено с разпоредбата на чл. 17, ал. 6 от Наредба №5/2009г., в приложимата редакция.
С оглед на тези доводи, настоящият състав счете, че обжалваното решение следва да бъде отменено. Тъй като не са налага събиране на нови доказателства, следва да бъде постановено решение по същество на спора, с което оспорването, като неоснователно, следва да бъде отхвърлено. Както бе посочено, оспореното уведомително писмо е съобразено приложимото материално право. С оглед установения процент наддеклариране правилно административния орган е оторизирал сума в размер на 0 лева и е наложил санкции за бъдещ период.
При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и следва да бъде уважено в размер по 150 лв. за всяка съдебна инстанция или общо дължимите разноски са в размер на 300лв. Съдът определи размера на дължимите разноски съгласно чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.
Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1, във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд – четвърто отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2057 от 04. 11. 2016г., постановено от Административен съд Пловдив, първо отделение, ХVІІІ състав по адм. д.№ 1181/2016г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. Й. Н. срещу уведомително писмо изх. № 01-6500/5121 от 12. 04. 2016 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2012 г. по заяявление УИН [номер].
ОСЪЖДА Д. Й. Н. да заплати на Държавен фонд "Земеделие" разноски по делото в размер на 300лв. Решението е окончателно.