Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез адв. Е. М. срещу Решение № 1534 от 27. 07. 2016 г. по адм. дело № 977/2015 г. по описа на Административен съд Пловдив.

Касаторът твърди, че решението е постановено поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага доводи, че от събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност се обосновава извод за признаване правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма], което прави РА незаконосъобразен в посочената част. Поддържа, че след като не са налице основания за отказване на правото на приспадане на данъчен кредит по посочените фактури, то не е налице и основание за допълнително определяне на корпоративен данък за 2009 г., 2010 г., 2012 г. и 2013 г., произтичащ от преобразуване на финансовия резултат /ФР/, както и лихви върху него. Иска отмяната на решението и постановяване на друго, с което да се отмени процесния ревизионен акт /РА/. Претендира разноски в общ размер на 3325 лева за двете съдебни инстанции.

Ответната страна – директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. П. при ЦУ на НАП, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба срещу решението на АС Пловдив в частта на отхвърляне на жалбата на [фирма] срещу процесния РА относно отказания данъчен кредит по фактурите, издадени от [фирма] и [фирма] и за неоснователност на касационната жалба в останалата й част.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата...