Образувано е по жалба, подадена от М. Г. Ф., с адрес в [населено място], обл. [област], чрез процесуален представител, срещу заповед № 8121К-1019/02. 02. 2017 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 9 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл) и § 69 от ПЗР към ЗИДЗМВР (обн. ДВ бр. 81/14. 10. 2016 г.) оспорващата е назначена за държавен служител на длъжност – старши експерт с ранг [номер] в отдел „Координация и контрол“ към дирекция „Координация и административно обслужване“ при МВР.
В жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, жалбоподателката поддържа доводи за незаконосъобразност на административния акт и излага подробни съображения. Твърди, че обжалваната заповед е издадена в противоречие с материалноправните разпоредби тъй като при преобразуване на служебното правоотношение административният орган не е взел предвид притежавания от служителя професионален опит като държавен служител в МВР на длъжност в администрацията на същата дирекция. В резултат на това служителката била назначена на по ниска длъжност „старши експерт“, което е довело и до по-нисък ранг, длъжностно ниво, степен и размер на основната заплата. Сочи, че отговоря на минималните изисквания за заемане на длъжност „главен експерт“ в администрацията на министерството, която е по-благоприятна за заетата от нея „старши експерт“, като функциите за длъжността „главен експерт“ се припокриват от функциите изпълнявани от оспорващата преди преобразуване на правоотношението.
Наведени са доводи за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като министърът на вътрешните работи не е събрал доказателства за действителния професионален стаж на служителката за да бъде извършена преценка дали притежава такъв в областите на дейност, свързани с функциите на длъжността „главен експерт“. Твърди липса на мотиви защо служителката следва да бъде назначена на по-ниска длъжност от тази, за която притежава необходимия стаж. Иска отмяна административния акт и присъждане на разноските по делото.
Ответникът – министърът на вътрешните работи, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Излага съображения, че в относимата нормативна уредба не се съдържа изискване за максимален професионален опит или стаж, при наличието на който държавният служител следва да бъде назначен на по-висока длъжност. Иска отхвърляне на оспорването.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена от лице с правен интерес и в предвидения от закона срок, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Към датата на издаване на оспорения административен акт М. Г. Ф. е заемала длъжността „специалист III степен“ в отдел „Координация и Контрол“ в дирекция „Координация и административно обслужване“ към МВР (ОКК към ДКАО-МВР). С оспорената заповед служителката е назначена на осн. чл. 9 от ЗМВР и § 69 от ПЗР към ЗИДЗМВР. Без изрично да е посочено със заповедта се изменя правоотношението на служителката, като новата длъжност е старши експерт с ранг [номер] в същия отдел и дирекция - ОКК към ДКАО-МВР. Видно от справката за служител на МВР Ф. работи в МВР от 01. 11. 1989 г. и има [номер] младши ранг, считано от 03. 10. 2000 г. по ЗМВР.
Административният акт е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 33, т. 9 от ЗМВР министърът на вътрешните работи издава правилници, наредби, инструкции и заповеди. Следва да бъде посочено, че според т. 7 от същата разпоредба министърът управлява човешките ресурси в МВР. На основание чл. 158 от ЗМВР министърът на вътрешните работи е орган по назначаването на държавните служители в МВР, поради което следва да се приеме, че подписаната лично от министъра заповед № 8121К-1019/02. 02. 2017 г. е издадена от компетентния орган по назначаването, доколкото с нея се засягат елементи от служебното правоотношение със М. Ф. като служител на МВР.
Актът е издаден в предвидената от закона форма. Чл. 11, вр. чл. 9 на ЗДСл предвижда специална форма на административните актове за назначаване на държавен служител, които съдържат неговото наименование; наименованието на органа, който го е издал; правното основание за назначаването; трите имена на назначаваното лице; наименованието на длъжността, на която лицето се назначава, и ранга, който му се определя; длъжностното ниво, нивото на основната месечна заплата и размера на индивидуалната основна месечна заплата; дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, каквито реквизити са налични в пълен обем.
Не са допуснати съществени нарушения на процедурата по издаване на акта доколкото такава не е изрично предвидена. Неоснователно е и оплакването за частична липса на мотиви, доколкото заповедта съдържа всички изрично изброени реквизити в горецитираната специална законова норма, която дерогира общото правило на АПК за реквизититите на индивидуалния административен акт.
Актът е издаден при правилно приложение на материалния закон. По силата на § 69 от ПЗРЗИДЗМВР (обн. ДВ бр. 81/14. 10. 2016 г.) служебните правоотношения на държавните служители в МВР, за които се прилага § 86 от Закон за изменение и допълнение на ЗМВР (ДВ, бр. 14 от 2015 г.) и които към датата на влизане в сила на ЗИД заемат длъжности за държавни служители с висше образование и притежаващи висше образование, с изключение на тези от Медицинския институт на Министерството на вътрешните работи и на тези по § 70, ал. 1, т. 1, се преобразуват в служебни правоотношения по ЗДСл, считано от датата на влизане в сила на този ЗИД. С алинея 3 и алинея 5 на същия параграф се предвижда, че служителите по ал. 1 се назначават на длъжности, определени за заемане по ЗДСл, с щата на съответната структура и им се присъжда определеният в Класификатора на длъжностите в администрацията минимален ранг за заеманата длъжност, освен ако служителят не притежава по-висок ранг.
С писмо с рег. № 8121р-21648/27. 10. 2016 г. министърът на вътрешните работи е приел по целесъобразност правила, във връзка с необходимите мерки за предприемане на предварителни действия по прилагане на изискванията на влезлия в сила ЗИДЗМВР, в съответствие със ЗАдм (ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА) и ЗДСл, съгласно т. 5 от които на длъжностите „специалист IV степен“ и „специалист III степен“, каквато притежава служителката, на да се определи длъжност „старши експерт“. Основният спорен въпрос по делото е следва ли при преназначаване на държавен служител по реда на § 69 от ПЗРЗИДЗМВР органът по назначаването да определи заеманата нова длъжност индивидуално въз основа на прослуженото време или стаж от служителя. С оглед нормативната уредба такова задължение за административния орган не намира опора в закона. За заемането на длъжност по служебно правоотношение по ЗДСл са определени минималните изисквания за заемане на длъжността – образователна степен, ранг и професионален опит. Не се съдържа изискване за максимален професионален опит или стаж, при наличието на който държавният служител следва да бъде назначен на по-висока длъжност. Изпълнението на условието на § 69 от ПЗРЗИДЗМВР не е обвързано от спазването на определена процедура и по тази причина органът по назначаването преназначава служителите по целесъобразност, като спазва изискването за достигнат минималните изисквания за образователна степен и професионален опит. В този смисъл е неоснователен доводът на жалбоподателката, че органът по назначаването не е извършил преценка за преназначаването поради достигане на определен стаж, тъй като това обстоятелство е било ирелевантно. С приетите вътрешни правила за приложение на изискването на § 69 от ПЗРЗИДЗМВР е било спазено изискването длъжността „специалист III степен“, каквато притежава служителката, да се преобразува в длъжност „старши експерт“. Спазено е изискването на ал. 3 от същия параграф преобразуването да се извърши с щата на съответната структура, както правилото на ал. 5 на служителите да се присъжда определеният в Класификатора на длъжностите в администрацията минимален ранг за заеманата длъжност – в случая IV младши. Ф. не е притежавала по - висок ранг по ЗДСл. от IV младши, а в ЗМВР и вътрешните правила не е предвидено как се преизчисляват ранговете по ЗМВР при преобразуване на правоотношението по ЗДСл., поради което липсват фактически и правни основания за определяне на по - висок ранг на Ф. при преназначаването й на длъжността "старши експерт".
Административният акт е издаден и при съответствие с целта на закона, свързана със закриване или окрупняване на звена в системата на МВР.
Предвид изложеното оспорването следва да бъде отхвърлено.
С оглед изхода на спора няма възможност за присъждане на претендираните от жалбоподателката разноски.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на М. Г. Ф., с адрес в [населено място], обл. [област], срещу заповед № 8121К-1019/02. 02. 2017 г. на министъра на вътрешните работи.
Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.