Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (ОДОП) – В. Т при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), срещу Решение № 216 от 07. 07. 2016 г., постановено по АД № 562/2015 г. по описа на Административен съд В. Т, с което е отменен Ревизионен акт (РА) № Р- 04001514002386-091-001/ 28. 04. 12015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, потвърден след обжалване по административен ред с Решение № 303/ 20. 07. 2015 г. на и. д. „Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - гр. В. Търново при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани изводи за реалност на процесните доставки на кашони от велпапе и осъществена вътреобщностна доставка (ВОД) при събраните от първоинстанционния съд доказателства. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба [фирма] с ЕИК[ЕИК] чрез адв. П., в писмен отговор оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното:

Спорно пред първоинстанционния съд е бил отказът от право на приспадане на данъчен кредит по 11 фактури, издадени от [фирма] - [населено място] с предмет на...