Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи-Благоевград е подала касационна жалба срещу решение № 314 от 20. 06. 2016 г. по адм. дело № 318/2016 г. по описа на Административния съд – Пазарджик в частта, с която е била осъдена да заплати на М. Н. Н. обезщетение в размер на 600 лева за имуществени вреди, представляващи разход за заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването по съдебен ред на наказателно постановление, както и обезщетение в размер на 1000 лева за неимуществени вреди, причинени от издаденото наказателно постановление, ведно със законната лихва от 11. 03. 2016 г. до окончателното изплащане на сумата. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което исковите претенции бъдат отхвърлени.
Ответникът М. Н. Н. е оспорил касационната жалба и е поискал да бъде отхвърлена с присъждане на направените разноски в размер на 1000 лева за адвокатско възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение, че касационната жалба е основателна по отношение присъденото обезщетение за неимуществени вреди и неоснователна - по отношение на присъденото обезщетение за имуществена вреда, представляваща разход за адвокатско възнаграждение.
Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното:
Производството пред Административния съд–Пазарджик е образувано по исковата молба на М. Н. Н. против Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи-Благоевград, с която е предявен иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 935, 74 лева и иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лева, понесени в резултат на отмененото по съдебен ред наказателно постановление № 15-0339-000985/27. 08. 2015 г. на началник група в сектор "Пътна полиция" при Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - Благоевград, с което на М. Н. била наложена глоба в размер на 200 лева, на основание чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП. Направено е и искане за присъждане на законната лихва върху сумите, считано от 11. 03. 2016 г. В исковата молба се твърди, че имуществената вреда се изразява в направения разход за заплащане на адвокатско възнаграждение по повод обжалването на наказателното постановление, а неимуществените вреди се изразяват в отрицателни емоции и психически изживявания, стрес и безпокойство, причинени на ищеца. Според твърденията в исковата молба, от съставянето на акта за установяване на административно нарушение до връщането на талона, на М. Н. ежемесечно се налагало да прави презаверка на документите в служба "Контрол на автомобилния транспорт" - Пазарджик. По тази причина той станал нервен, започнал да се страхува да пътува. Наложило се да взема от съседката си успокоителни таблетки, тъй като не искал да ходи на лекар. Неявяването на полицейските служители на съдебните заседания по време на оспорването на наказателното постановление, по причина на което делото се отлагало, довело до още по-голямо напрежение и безпокойство у ищеца.
Административният съд установил, че по отношение на М. Н. Н. било издадено наказателно постановление № 15-0339-000985/27. 08. 2015 г. на началник група в сектор "Пътна полиция" при Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи-Благоевград, с което му била наложена глоба в размер на 200 лева, на основание чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП. Наказателното постановление било отменено с решение № 304/12. 02. 2016 г. по АНД № 843/2015 г. по описа на Районен съд-Сандански, влязло в сила на 11. 03. 2016 г. Във връзка с оспорването на наказателното постановление, Н. сключил договор за правна защита и съдействие № 1 от 08. 10. 2015 г. с адвокат В. П., като уговореното по договора възнаграждение в размер на 600 лева било заплатено в брой.
Според изслушаните свидетелски показания на съпругата на ищеца, след издаването на наказателното постановление животът му станал кошмарен, поради което личният лекар го посъветвал да приема успокоителни лекарства, без обаче да издаде нужната рецепта. Като свидетел била изслушана и съседка на М. Н., която разказала, че давала на Н. таблетки от медикаментите "ксанакс" и "ремирта". Според свидетелката, ищецът бил депресиран, разтревожен и тя му услужила с хапчета, тъй като той не искал да ходи на психиатър.
От правна страна съдът приел, че предявеният иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е основателен по отношение на заплатения адвокатски хонорар и присъдил на ищеца сумата от 600 лева, заедно със съответната лихва. Съдът се позовал на тълкувателно постановление № 2/2014 г. от 19. 05. 2015 г. на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. В останалата част до пълния претендиран размер на имуществените вреди от 935, 74 лева исковата молба била отхвърлена. В тази част решението на Административен съд – Пазарджик не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Административният съд приел за основателен предявения от М. Н. Н. иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди и осъдил Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - Благоевград да му заплати обезщетение в размер на 1000 лева, ведно със законната лихва. Съдът се мотивирал, че сумата се явява съразмерна на претърпените страдания, свързани с психическото състояние на ищеца, изразено в прояви на страх за шофиране, стрес, негативни емоции, раздразнителност от последвалия съдебен процес - отлаган многократно поради неявяване на полицейските служители,
Касационната инстанция намира, че административният съд не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон при постановяване на решението в частта, в която Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - Благоевград е осъдена да заплати на М. Н. Н. обезщетение в размер на 600 лева за имуществени вреди. При преценката за правилността на решението в тази част следва да бъдат съобразени точка 1 от Тълкувателно постановление № 2/19. 05. 2015 г. по съвместно тълкувателно дело № 2/14 г. на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, с която е прието, че делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, са подсъдни на административните съдилища и Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Въз основа на приетото в тълкувателните актове, които са задължителни за съдилищата, следва да се потвърди направения от първоинстанционния съд извод, че при отмяна на наказателните постановления като незаконосъобразни държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица. В пряка причинна връзка с издаденото наказателно постановление, отменено от съда като незаконосъобразно, ищецът е понесъл имуществена вреда, изразяващи се в направата на разноски за възнаграждение на адвокат. Адвокатската защита е била необходима за обезпечаване на успешния изход на спора и не би била ангажирана, ако наказателното постановление не беше издадено. Затова направените разноски за възнаграждение за един адвокат подлежат на възстановяване. Постановеното решение в тази част е правилно и следва да бъде оставено в сила.
В частта, в която съдът е присъдил лихва върху обезщетението за имуществените вреди, считано от 11. 03. 2016 г. до окончателното заплащане на сумата, решението е неправилно и следва да се отмени. Първоинстанционният съд е формирал незаконосъобразна преценка, че върху главницата се дължи лихва за забава. При положение, че разходът е направен за съдебни разноски, върху сумата за обезщетение не следва да се присъжда законната лихва, защото такава не се дължи върху разноските, които се присъждат във всички съдебни производства. Да се приеме обратното, означава да се създаде привилегия в полза на лицата, податели на жалби срещу наказателни постановления, по причина, че въпросът с присъждане на направените в производството разноски не е нормативно уреден и те се претендират в рамките на исков процес. О. от това, длъжникът не би могъл да се счита в забава да изпълни свое парично задължение, считано от влизане в сила на решението за отмяна на наказателното постановление, след като разноските се определят от съда, а районният съд, който се е произнесъл по делото, не е присъдил такива.
Решението на административния съд противоречи на материалния закон и в частта, в която е бил уважен искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. За да се ангажира имуществената отговорност на държавата за вреди от незаконосъобразна административна дейност, следва да се установи наличието на нормативноустановените предпоставки - незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред, действие или бездействие на административен орган или длъжностни лица по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действието или бездействието и вредата. При липсата на който и да е елемент от нормативния състав обезщетение не се присъжда. Ищецът, който претендира да бъде обезщетен, носи доказателствената тежест за установяване на всички елементи от фактическия състав. В случая не може да се приеме, че ищецът е доказал наличието на неимуществени вреди, настъпили в пряка и непосредствена причинна връзка с издаденото наказателно постановление. По делото не е представена медицинска документация, която да послужи като доказателство за проявлението на психически страдания у ищеца. Не би могло да се приеме за установено, че ищецът е преживял душевни страдания, за което приемал успокоителни, при положение, че не е посетил лекар, за да му ги предпише, а е приел предложените му от съседката медикаменти. От гледна точка на житейската логика не би могъл да се сподели направения от първоинстанционния съд извод, че издаденото наказателно постановление, с което на М. Н. е наложена глоба в размер на 200 лева, може да предизвика в пряка и непосредствена причинна връзка такива преживявания като депресия, нервност и страх от пътуване. Видно от представената пред касационната инстанция справка за нарушител/водач, изготвена от Областната дирекция на вътрешните работи-Благоевград, за период от около девет години, срещу М. Н. има съставени четири акта за установяване на административни нарушения по Закон за движение по пътищата и са издадени четири наказателни постановление, две от които са влезли в сила, а за период от две години са му наложени глоби с четири електронни фиша. През 2011 година срещу М. Н. е било образувано наказателно производство по чл. 343 от НК (НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС), по което е бил осъден на три месеца лишаване от свобода. С оглед данните за наличието на други нарушения на правилата за движение по пътищата и образуваното срещу ищеца наказателно производство, обосновават извода, че поредният административен акт за извършено нарушение на ЗДвП (ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) не би могъл да доведе до твърдените неимуществени вреди и да бъде интерпретиран като самостоятелно основание за ангажиране на имуществената отговорност на ответника по делото.
Поради допуснатото от съда неточно прилагане на материалния закон решението следва да се отмени в частта, в която Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи-Благоевград е осъдена да заплати на М. Н. Н. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лева, заедно със законната лихва, считано от 11. 03. 2016 г. Вместо това решение следва да се постанови друго, с което предявеният иск да се отхвърли.
В зависимост от крайния изход на спора в полза на М. Н. се дължат разноски за двете инстанции в присъдения от първоинстанционния съд размер, поради което решението в частта за разноските следва да се остави в сила
По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 314 от 20. 06. 2016 г. по адм. дело № 318/2016 г. по описа на Административния съд – Пазарджик в частта, в която Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи-Благоевград е осъдена да заплати на М. Н. Н. лихва върху сумата от 600 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, считано от 11. 03. 2016 г., и В. Н. П.:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Н. Н. срещу Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи-Благоевград иск в частта за заплащане на лихва върху сумата от 600 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, считано от 11. 03. 2016 г.
ОТМЕНЯ решение № 314 от 20. 06. 2016 г. по адм. дело № 318/2016 г. по описа на Административния съд–Пазарджик в частта, в която Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи-Благоевград е осъдена да заплати на М. Н. Н., на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, обезщетение в размер на 1000 лева за неимуществени вреди, изразяващи се в преживени негативни емоции във връзка с издаването на наказателно постановление № 15-0339-000985/27. 08. 2015 г. на началник група, сектор "Пътна полиция" при Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - Благоевград, отменено с решение № 304/12. 02. 2016 г. по АНД № 843/2015 г. по описа на Районния съд – Сандански, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11. 03. 2016 г., и В. Н. П.:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Н. Н. против Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - Благоевград иск за сумата 1000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживени негативни емоции, свързани с наказателно постановление № 15-0339-000985/27. 08. 2015 г. на началник група, сектор "Пътна полиция" при Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - Благоевград, отменено с решение № 304/12. 02. 2016 г. по АНД № 843/2015 г. по описа на Районния съд – Сандански, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11. 03. 2016 г.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 314 от 20. 06. 2016 г. по адм. дело № 318/2016 г. по описа на Административния съд – Пазарджик в частта, с която Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - Благоевград е осъдена да заплати на М. Н. Н. обезщетение в размер на 600 лева за имуществени вреди, представляващи разход за адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването на наказателно постановление № 15-0339-000985/27. 08. 2015 г. на началник група, сектор "Пътна полиция" при Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - Благоевград, отменено с решение № 304/12. 02. 2016 г. по АНД № 843/2015 г. по описа на Районен съд – Сандански.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 314 от 20. 06. 2016 г. по адм. дело № 318/2016 г. по описа на Административния съд – Пазарджик в частта за разноските. Решението не подлежи на обжалване.