Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Х. А. Х. против решение № 2967 от 03. 05. 2016 г., постановено по адм. дело № 621/2016 г. на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлен иска на касатора, предявен на основание чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ) (ЗЗДискр.) срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" в Министерство на правосъдието, да бъде признат за установен дискриминационен подход в периода от 22. 05. 2014 г. - 20. 10. 2014 г. спрямо ищеца, в качеството му на лишен от свобода, изтърпяващ наказанието в затвора в [населено място] спрямо лишените от свобода, изтърпяващи същото наказание в затвора в [населено място], по признак "лично положение", причинено от по-лошите условия в затвора в [населено място], където санитарните възли не са отделени със стена от спалното помещение, за разлика от тези в затвора в [населено място].

Поддържа се от касатора, че съдебното решение е постановено в нарушение на материалния закон. На това основание и поради твърдяното непризоваване за последното заседание по делото иска отмяната му.

В съдебно заседание се позовава на съдебна практика, която приема, че този вид искове са подсъдни на районните съдилища и претендира обезсилване на решението на АССГ, като делото бъде изпратено на СРС. Ответникът оспорва жалбата в писмено становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, ако същата бъде разгледана по същество. Счита, че производството следва да бъде спряно до публикуване на решението по ТД № 1/2016 г. на ОС на ГК на ВКС и ОС на Първа и Втора колегии на ВАС, което още не е приключило.

Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. За да се произнесе, съобрази следното:

В случая смесен състав от трима съдии...