Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от [фирма] със седалище в [населено място], представлявано от управителя Т. Н., подадена чрез адв.Д. О.. Жалбата е срещу решение №6210 от 12. 10. 2016г., постановено по адм. дело №3688/2016г. от Административен съд София – град. С него е отхвърлена жалбата на касатора срещу Решение №Ц-27 от 31. 07. 2015г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР или Комисията) в частта му по раздел IV, т. 5, с която е определена цена за достъп до електропреносната мрежа, дължима от производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия, присъединени към електропреносната и електроразпределителната мрежи.

С касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изложени са доводи, че първоинстанционният съд погрешно приел, че с оспорения администартивен акт КЕВР е изпълнила императивните норми на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и че е посочила фактическите основания за издаването на акта. Съдът не бил обсъдил задълбочено, че КЕВР е допуснала съществено нарушение на административнопроизводствените правила като е провела закрито заседание в нарушение изискването на чл. 13, ал. 3, т. 2 от ЗЕ. Нарушението било съществено, тъй като препятствало възможността за адресатите на акта да участват в производството по определяне на временните цени. В тази връзка КЕВР била нарушила и чл. 35 от АПК като не била събрала необходимата информация от заявителите и от производителите на ел. енергия от ВЕИ и не била извършила необходимите анализи. Съдът не изложил мотиви какви са били основанията да се определи цена за достъп, различна от предложената в заявлението на [фирма] и дадена с доклада на работната група. Съдът не обсъдил също, че операторът на електропреносната мрежа не изпълнил изискването на чл. 36а...