Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на И. Х. И., изтърпяващ наказание с присъда "доживотен затвор без право на замяна", в Затвора – [населено място] срещу Решение № 255 от 27. 05. 2016 г., постановено по адм. дело № 35/2016 г. от Административен съд Плевен. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК, иска се отмяна на съдебния акт и решаване на спора по същество, като се уважи искът му.

Ответникът – Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) при Министерство на правосъдието, чрез процесуалния му представител юрк. Г. Г. в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. В писмено становище се претендира юрисконсултско възнаграждение.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

Предмет на разглеждане пред решаващия съд е иск на лишения от свобода И. срещу ГДИН, с който претендира ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение от незаконосъобразни действия на трима надзиратели от З. [ място], които на 11. 09. 2012 г. са използвали неправомерно помощни средства и са нанесли побой на ищеца, с което са му били причинени неимуществени вреди – физическо страдание, унижение на човешкото достойнство, оценено в размер на 5 000 (пет хиляди) лева, ведно със законната лихва, считано от 20. 01. 2016 г. до окончателното погасяване на задължението. В исковата молба се твърди, че ищец;ът е бит около 10-15 минути, на два етапа, като не отговарят на истината отразените в медицинския му картон три удара с палки, доколкото същите удари са...