Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на Р. Г. К. против решение № 7690/05. 12. 2016г.(неправилно изписана 2015г., което е преди последното по делото о. с.з.), постановено по адм. дело №10933/2015г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлено искането му за обявяване на нищожност на Заповед № РД-41-733/22. 07. 1991г. на председателя на изпълнителния камитет на СНС.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му. Ответникът Л. Д. Д. оспорва жалбата. Кметът на СО не взема становище.

Заключението на представителя на Върховната администартивна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспорената заповед за действителен акт, без наличие на основания за обявяване на нищожността й. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Въз основа на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд установявания всички правнозначими факти и обосновава правилни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Не се констатира допуснато съществено нарушение на правилата за разпределение на доказателствената тежест. При липсата на доказателства за нотариална заверка на подписа на Л. Ч. върху заявлението по чл. 102 ЗТСУ отм. , правилно съдът приема, че не е спазена изискуемата от закона форма за прехвърляне на правата за обезщетяване с отстъпване право на строеж на жилище на определен член на семейството им. Не са налице съществени пороци на оспорения административен акт, които да са основание за неговата нищожност, както правилно е прието в обжалваното решение. Дори и да е имало нотариално заверено заявление, то би било основание за незаконосъобразност на заповедта, а не...