Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба и допълнение към нея от К. Н. Н. от [населено място], срещу решение № 54/08. 11. 2016г., постановено по адм. дело № 96/2016г. на Административен съд - Разград, с искане за отмяната му като неправилно и необосновано.

В съдебното заседание касационната жалбоподателка, редовно призована, не се явява и не се представлява.

Ответната страна - Кмет на О. Р, редовно призован, не се представлява, не е депозирал отговор по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, съобрази следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспорения съдебен акт АС-Разград е отхвърлил жалбата на Н. срещу заповед № 1136/31. 10. 1997г. на Кмета на община-Разград, за одобряване на ЗРП на кв. 69 на [населено място], в частта досежно ПИ с идентификатор [номер], парцел [номер], с площ 255 кв. м. (по нот. акт № [номер], нот. д. № 948/1981г. - 215 кв. м., с която е поискано прогласяването й за нищожна. Приел е, че в процеса не са се доказали такива нарушения при издаването на заповедта, които да са толкова тежки по своя характер, че да съставляват основания за прогласяването на нейната нищожност.

Решението е правилно, следва да бъде оставено в сила.

В касационната жалба не се отрича, че в съдебния акт сравнително изчерпателно е посочено при наличието на какви предпоставки може да се приеме, че административният акт е нищожен. Такива действително не са налице, споделят се изцяло направените от съда изводи. Заповедта е издадена от компетентния материално и териториално орган, в изискуемата форма, с посочено правно основание (чл. 6, т. 6...