Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба № СД-05-01-2090 от 08. 03. 2010г. на [община] против определения от 29. 09. 2009г. и определение от 24. 11. 2009г., с които Общината е осъдена да заплати допълнителна държавна такса по чл. 65 от ГПК първоначално в размер на 2306 лв., намалена с второто определение до 576, 50 лв.

Навежда се оплакване от жалбоподателя за нарушение на процесуалните правила, тъй като Общината е освободена от заплащане на държавна такса, поради което не дължи и допълнителна такава и че Общината не е станала неоснователно причина за отлагане на делото, защото е представила направо необходимата по делото информация, т.е. извършила е повече от това, за което съдът й е дал възможност.. Моли и двете определения да се отменят.

Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е преценена като редовна и допустима с определение № 664/21. 07. 2010г. по ч. гр. д.№ 463/2010г. на ТК на ВКС, с което е отменено определението за връщането й. Предмет на обжалване е определение, постановено по чл. 65 от отменения ГПК и тъй като постановеното решение е влязло в сила след връщане на касационната жалба, съгласно чл. 70 от ГПК отм., определенията подлежат на самостоятелно обжалване.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

В съдебно заседание на 29. 06. 2009г. е указано на ищеца-въззивник – [община] да представи молба, с която да сочи допълнителни данни за С. В. С., от който твърди, че черпи права поради това, че след смъртта си той не е имал наследници и такъв се явява държавата по ЗН. В следващото съдебно заседание, проведено на 29. 09. 2009г. Общината е представила направо удостоверение за наследници на С. В. С., издадено на датата на съдебното заседание - 29. 09. 2009г. От него се установило, че С. В. има наследници – двама сина и една дъщеря, за които е било необходимо установяване на гражданския им статус. Съдът правилно е дал възможност за събиране на нужните доказателства, но е осъдил общината да заплати допълнителна държавна такса в размер на 2 306 лв., поради това, че става причина за отлагане на делото. С определение от 24. 11. 2009г. този размер е намален на 576, 50 лв.

Първото определение е неправилно, тъй като в съдебното заседание, в което съдът е решил, че Общината необосновано иска отлагане на делото за първи път е установен нов факт – това, че С. В. С. има низходящи. При това положение е било обосновано и своевременно искането за установяване на гражданския им статус. В този смисъл [община] не е станала неоснователно причина за отлагане на делото, поради което постановеното определение за налагане на допълнителна държавна такса, както и последващото такова за намаляването й следва да се отменят.

Неоснователен е другия довод на Общината, че тъй като е освободена от заплащане на държавна такса не дължи и допълнителна такава. По предявеният иск за собственост, общината действа като частно правен субект, а не като орган на местна власт.. Съгласно чл. 84, т. 3 от ГПК в това си качество тя не е освободена от заплащане на държавна такса, включително и от заплащане на допълнителна такава по отменения ГПК до колкото тя имаше санкционен характер, а страните в гражданския процес са равнопоставени. Практиката на ВАС е неприложима за случая, тъй като в административното производство, общината действа като административен орган и в това й качество действително не дължи държавна такса. По граждански дела обаче с предмет права върху вещи - частна общинска собственост общината дължи държавна такса.

Поради основателността на първия довод в частната жалба, обжалваните определения, като неправилни следва да бъдат отменени.

Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ

определения от 29. 09. 2009г. и определение от 24. 11. 2009г., постановени в съдебни заседания по същите дати по гр. д.№ 339/2009г. на С. окръжен съд, с които [община] е осъдена да заплати допълнителна държавна такса по чл. 65 от ГПК първоначално в размер на 2306 лв., намалена с второто определение до 576, 50 лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: