Производството е по чл. 288 ГПК.

Подадена е касационна жалба от Т. В. К. и В. М. К. против въззивното решение на Варненкия окръжен съд № 1707 от 21. 12. 2009г. по гр. д.№ 1695/2009г.

Касационната жалба е подадена в срок, приподписана е от адвокат и отговаря на изискванията на чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Ответниците не са подали отговор по реда на чл. 287 ГПК.

Върненският окръжен съд е отменил решението на Варненския районен съд, ХІV състав от 19. 06. 2009г. по гр. д.№ 10063/2007г. и е разпределил ползването на незастроената част от дворното място между страните по делото по вариант първи от заключението на вещото лице, прието в с. з. на 19. 05. 2009г. Въззивният съд е приел, че с договора за доброволна делба, сключен през 1966г. е прекратена съсобствеността върху сградата в дворното място като всеки от съсобствениците получил по един етаж със съответни обслужващи помещения, а от мястото са определени квоти 1/3 за Н. К. и 2/3 за В. М.. След извършена разпоредителна сделка и делба на втория етаж от сградата и 2/3 ид. ч. от мястото се легитимират като собственици Т. В. К. и В. М. К.. Правните изводи на съда са, че дворното място е обща част по предназначение. Делът на всеки от етажните собственици е равностоен и съгласно чл. 40 ЗС правата им са равни, уговорената клауза за различни квоти за мястото при делбата е нищожна на основание чл. 26 ал. 1 ЗЗД и съдът е разпределил ползването поравно за ищеца и ответниците. Този извод на съда за императивност на разпоредбата на чл. 40 ЗС и по отношение на общите части по предназначение е в противоречие с решение на ВКС № 546 от 15. 03. 1977г. по гр. д.№ 2896/1976г., според което съсобствениците на земята, бъдещи етажни собственици на сградата, която ще се построи могат да решат дворът да не се ползва като обща част, а по друг начин, както и решение № 2192/1966г. наВС, І г. о., че е допустимо разпоредбата на чл. 40 ЗС да намери приложение само по отношение на общите части в сградата на етажната собственост. С оглед на изложеното е налице основанието по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК по поставения от касаторите въпрос от значение за решаването на делото възможно ли е правата върху земята при изградена върху нея сграда в режим на етажна собственост да са различни от посочените в чл. 40 ЗС и касационната жалба следва да се допусне за разглеждане по същество.

Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненкия окръжен съд № 1707 от 21. 12. 2009г. по гр. д.№ 1695/2009г.

Задължава касаторите Т. В. К. и В. М. К. да внесат в едноседмичен срок от съобщението по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50 лв. и в същия срок да представят вносния документ по делото, в противен случай касационната жалба ще бъде върната.

След внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: