Производството е по чл. 274, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба

от адв. О. М. – пълномощник на Е. И. Г.,Д. Н. Г.,М. Н. Д.,Д. С. С.,Г. Й. С.,И. Ат. В. и Т. Й. Г. срещу разпореждане от 25.03.2010 год. по в. гр. д.№ 451/2008 г. на Д. окръжен съд, с което е върната на основание чл. 286 ал. 1 т. 1 във вр. чл. 283 ГПК касационната им жалба против решение № 409/22.06.2009 год. по същото дело.Излага доводи за неправилност и незаконосоъобразност на обжалваното разпореждане, твърдейки, че след констатацията на съда за просрочие на жалбата само спрямо две от подалите я лица, неправилно е върната и по отношение на останалите жалбоподатели, още повече, че не всички заинтересовани страни по делото са били уведомени за постановеното решение, а именно лицето М. Т. Д.,която към датата на подаване на частната жалба е и със сменена фамилия.

Ответниците по частната жалба –А. Н. Я.,П. В. М.,Б. В. М.,Р. Я. А.,М. Я. С.,В. Д. В.,А. Д. В.,М. Н. Ц. Н. Н. Д.,Б. П. Н.,М. П. К.,П. Г. Г.,Г. Д. И.,Ц. Д. И.,Н. Ц. И.,П. Я. П.,Я. Й. Я.,В. Я. Я. и Г. Я. И. оспорват частната жалба в депозирания писмен отговор в срока по чл. 276 ал. 1 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на І г. о.,приема частната жалба за процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол преграждащо определение на въззивния съд.Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С атакуваното разпореждане въззивният съд в рамките на правомощията си да следи служебно за допустимостта на процеса и прилагайки правилно разпоредбата на чл. 283 ГПК е приел, че касационната жалба е недопустима поради просрочие, тъй като е подадена след изтичане на едномесечния срок за обжалване.

Разпореждането за връщане на касационната жалба е правилно, постановено при точното спазване нормата на процесуалния закон и не са налице основания за неговата отмяна. Не е допуснато нарушение по приложение разпоредбата на чл. 286 ал. 1 т. 1 ГПК. Изводът за недопустимост на частната жалба поради подаването й след изтичането на преклузивния срок е в съответствие с разпоредбите на чл. 283 ГПК и чл. 60 ал. 3 от ГПК, Съобщението за постановеното въззивно решение е връчено на жалбоподателите Е. Г.,Д. Г.,М. Д.,И. В. и Т. Г. на 25.06.2009 год.,на Г. С. на 26.06.2009 год. и на Д. С. на 13.07.2009 год.Подадената касационна жалба № 3428/30.09.2009 год. носи пощенско клеймо с дата 28.09.2009 год.Едномесечният срок за обжалване на постановеното решение е изтекъл на 27.07.2009 г./тъй като 25 и 26.07.са неприсъствени дни/ съобразно предвиденият в чл. 60 ал. 6 от ГПК начин на изчисляването му и на 13.08.2009 год.

С оглед изложеното не може да се сподели довода на жалбоподателите, че касационната им жалба е в срок, тъй като същата е просрочена за всички жалбоподатели с повече от месец от законоустановения срок.

Неоснователен е и доводът за редовност на касационната жалба, тъй като все още М. Т. Д./страна по делото/ не е уведомена за постановеното решение.Адв.О. В. М. не е процесуален представител на Д., видно от представеното нотариално заверено пълномощно с дата 26.09.2009 год. и не може да предявява чужди права от свое име.

По изложените съображения,Върховният касационен съд, състав на І г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ

В СИЛА

разпореждане от 25.03.2010 год. по в. гр. д.№ 451/2008 г. на Д. окръжен съд, с което е върната на основание чл. 286 ал. 1 т. 1 във вр. чл. 283 ГПК касационна жалба вх. № 3428/30.09.2009 год. против решение № 409/22.06.2009 год.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: