Производство по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е въззивното решение на П. окръжен съд, постановено под № 38 от 11. 1.2010 г. по в. гр. д.№ 917/2009 г., с което е потвърдено решение № 63/23. 02. 2009 г. на Асеновградския районен съд по гр. д.№ 969/08 г. в частта му, с която съдът е определил квотите на страните, при които е допусната съдебна делба по отношение на следния недвижим имот: УПИ ІІ-245, кв. 39 по плана на гр.С., ведно с построената в него масивна жилищна сграда в серевната част на имота, масивна жилищна сграда с пристройка /клозет/, три стопански сграда в южната част на имота и една стопанска сграда в западната част на имота както следва: за Р. Н. С.-6/48 ид. ч., за Д. И. Н. и Н. И. Н.-по 3/48 ид. ч. за всеки за Н. Г. Н., Н. Г. Н. и Л. Г. П.-по 2/48 ид. ч. за всяка и за А. Б. П.-24/48 ид. ч.

Недоволен от въззивното решение е касаторът Р. Н. С. от гр.Садово представлявана от адвокат А. В. П. от Пловдивската адвокатска колегия, която го обжалва в срока по чл. 283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 ГПК въпроса за принадлежността на процесния имот на общия наследодател Н. П. Н.-прилага съдебни решения.

От ответника по касация А. Б. П. от гр.С., представлявана от адвокат Е. У. от Пловдивската адвокатска колегия е постъпил отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване.

Останалите ответници по касация Д. И. Н., Н. И. Н., Н. Г. Н., В. П. К., М. П. Н.-Ковачева, всички от гр.С. не вземат становище по допустимостта на касационното обжалване.

За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че с оглед събраните доказателства не е установено възникването на съсобственост на основание наследство от Н. П. Н., починал през 1969 г. Взето е предвид, че синът му И. Н. П. е живял в него приживе на родителите си и е владял същия до смъртта си през 2004 г. като е придобил правото на собственост по давностно владение, в който смисъл а възприети и гласните доказателства.

Върховният съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение приема, че касационната жалба е подадена в срок и е допустимо.

Касационно обжалване на следва да се допусне макар разрешените от въззивния съд процесуални и материалноправни въпроси да са съществени-процесуалните се отнасят до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният е обусловил съдържанието на постановеното въззивно решение.

Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд-основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, когато тази практика е задължителна-постановленията на Пленума на Върховния съд и тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд.

Доколкото незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” е взе пак „противоречива” е основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен по различен начин, при което без значение кой съд е постановил другото решение. За да има противоречиви разрешения по същия въпрос трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани, което налага винаги да се сравнят отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, което не е направено.

Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна трябва да бъде променена.

За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случа не е сторено, за да намери приложение чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Обжалвано е въззивно решение не е постановено в противоречие с представените съдебни решения: № 70 от 3. 11. 1980 г. по гр. д.№ 65/1980 г. на ОСГК на Върховния съд, свързано с приложението на чл. 79 и чл. 85 ЗС във връзка с чл. 136 и чл. 188 ГПК отм. ; решение № 775 от 27. 4.1999 г. по гр. д.№ 1166/1998 г. на V гражданско отделение на Върховния касационен съд, по чл. 68 ЗС; решение № 216 от 5. 4.2002 г. по гр. д.№ 657/2001 г. на І гражданско отделение на Върховния касационен съд по чл. 79, ал. 1 ЗС; решение № 239 от 29. 5.1996 г. по гр. д.№ 91/1996 г. на І гражданско отделение на Върховния касационен съд, свързано с приложението на чл. 68 и чл. 79 ЗС във връзка с чл. 119, ал. 1 ГПК отм. както и решение № 2831 от 29. 10. 1979 г. по гр. д.№ 1103/1979 г. на І гражданско отделение на Върховния касационен съд-.

Решение № 1349 от 8. 7.2002 г. по гр. д.№ 1325/2001 г. на ІV гражданско отделение на Върховния касационен съд касае различна фактическа обстановка, свързана с приложението на чл. 97, ал. 1 ГПК отм. и чл. 108 ЗС.

Относно съдебните актове на Софийския окръжен съд-р е. от 17. 10. 2007 г. по гр. д.№ 303/2006 г., решение от 23. 10. 2007 г. по гр. д.№ 364/2007 г. и решение от 21. 11. 2007 г. по гр. д.№ 250/2007 г., липсва заверка, че са влезли в сила, поради което не следва да се обсъжда.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 38 от 11. 1.2010 г., постановено по в. гр. д.№ 917/2009 г. на П. окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: