Производство по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е въззивното решение № 175 от 29. 12. 2009 г. на Б. окръжен съд, постановено по в. гр. д.№ 469/2009 г., с което е

- обезсилено решение № 195/23. 02. 2004 г. по гр. д.№ 141/2002 г. по описа на Н. районен съд, поправено с решение № 90/29. 06. 2005 г. и с решение № 27/30. 04. 2009 г., в частта, с която е отменен нот. акт № 31, том. I, per. № 337, нот. д.№ 66/1999 г. на нотариус с район на действие НРС;

Отменено е решение № 195/23. 02. 2004 г. по гр. д.№ 141/2002 г. по описа на Н. районен съд, поправено с решение № 90/29. 06. 2005 г. и с решение № 27/30. 04. 2009 г., в частта, с която е прекратено производството по делото спрямо Министерството на образованието и науката.

Оставя в сила решение № 195/23. 02. 2004 г. по гр. д.№ 141/2002 г. по описа на Н. районен съд, поправено с решение № 90/29. 06. 2005 г. и с решение № 27/30. 04. 2009 г. в останалата част за отхвърляне предявения от Л. И. Ч. ЕГН [ЕГН], Т. И. С. ЕГН [ЕГН], К. Х. Й. ЕГН [ЕГН], С. Д. Й. ЕГН [ЕГН], и Г. Д. П. ЕГН [ЕГН] всички със съдебен адрес[населено място], ул.А. № 8а против Национален център за ученически отдих, туризъм и спорт[населено място] иск да бъдат осъдени да предадат владението върху нива от 5 дка в строителните граници на[населено място] в местността „Ю. /Юр./, представляваща имот пл. № 59 по кадастралния план на местността изработен през 1931 г., при граници: път, Ч. море, имот пл. №519 и имот пл. № 550, като неоснователен.

Недоволен от въззивното решение е касаторът Г. Д. П. от[населено място], представлявана от адвокат К. С. Л. от Старозагорската адвокатска колегия, която го обжалва в срока по чл. 283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК тъй като въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуални въпроси във връзка с обхвата на силата на пресъдено него на решенията в противоречие с практиката на Върховния касационен съд-прилага съдебни решения.

Ответниците по касация В. И. П., А. И. Ч., двамата от[населено място], Б. област, Т. И. С., К. Х. Й., С. Д. Й., тримата от[населено място], Министерство на образованието и науката не вземат становище по допустимостта на касационното обжалване.

За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че процесният имот попада в границите на изграден пионерски лагер - мероприятие по смисъла на чл. 106 ЗСПЗЗ с изградени две сгради с алеи и озеленяване като е без значение дали застрояването е законно с оглед предвиждането - на посочената законова разпоредба. Взето е предвид, че не следва да се прилага нормата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ тъй като не се касае за индивидуално строителство, за да се изследва законност на постройките. Направен е извод, че имотът е незаконосъобразно възстановен на ищците от ПК чрез реституционно административно производство те не се легитимират като негови собственици, за да се уважи иска с правна квалификация чл. 108 ЗС.

Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционното решение намира, че касационната жалба е допустима.

Касационното обжалване не следва да се допусне макар разрешените от въззивния съд процесуални и материалноправни въпроси да са съществени - процесуалните се отнасят до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният е обусловил съдържанието на постановеното въззивно решение.

Решение № 33 от 3. 2.1999 г. по гр. д.№ 461/1998 г. на 5-членен състав се отнася до приложението на чл. 224 ГПК отм., че не е основателен иска за собственост срещу лицата, на които по надлежния ред е възстановена собствеността върху отчужден по благоустройствените закони имот, след като по възстановяването се е произнесъл съдът по друго дело; Решение № 581 от 19. 3.1991 г. по гр. д.№ 1821/1990 г. на II гражданско отделение е свързано с иск за отмяна на дарение по чл. 227, б.”б” ЗЗД във връзка с чл. 220 ГПК отм., че е недопустимо районен съд да обсъжда законосъобразността на влязло в сила решение на друг районен съд и да го обявява за нищожно, като постановено в нарушение на закона.

Останалите решения са на Върховния административен съд, ІV г. о отделение: № 3151 от 2. 4.2003 г. по адм. д. № 9948/2002 г. и № 6518 от 25. 6.2007 г. по адм. д. № 4460/2007 г. и недопустимо обсъждането им в настоящото производство.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Б. окръжен съд, постановено под № 175 на 29. 12. 2009 г. по в. гр. д.№ 469/2009 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: