Производството е по чл. 274, ал. 3,т. 1 ГПК.

Я. И. Д.

е подала частна касационна жалба срещу определение № 210 от 20. 09. 2010 г. постановено по гр. д. № 375 от 2010 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е оставено в сила определение от 7. 06. 2010 г., постановено по гр. д. № 947 от 2010 г. на Районен съд,[населено място] за връщане на исковата молба. В жалбата прави общи оплаквания за неправилност на определението.

В частната касационна жалба е инкорпорирано и изложение по чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК като се сочи, че съдебният акт следва да се допусне до касационна проверка по два процесуално правни въпроса. Жалбоподателката поставя въпроса необходимо ли е вписване на исковата молба по предявен иск по чл. 108 ЗС. Втория въпрос, който поставя е необходимо ли е да се индивидуализира имота още в исковата молба.

Ответника Д. И. Д. не е депозирал отговор.

Върховния касационен съд, Първо отделение като прецени аргументите, изложени в жалбата, данните по делото и доводите на страните приема за установено следното:

Жалбата е допустима защото е подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, с който се прегражда развитието на съдебното производство и в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.

Настоящия състав намира, че определението следва да се допусне до касационно обжалване по поставените в изложението въпроси в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.

Старозагорския окръжен съд е споделил изводите на Районен съд,[населено място] относно нередовността на исковата молба - в конкретност липсата на индивидуализация на спорния терен, представляващ 13 к. м. Настоящия състав също намира тези аргументи за правилни. С исковата молба се рамкира правния спор и е задължително обстоятелствената част да кореспондира с петитума, в който следва да бъде индивидуализирана спорната вещ. В атакуваното определение въззивният съд правилно е посочил, че за описанието й не са необходими технически знания, а е достатъчно да се посочат съществуващи ориентири - посока, разположение по страничната регулационна линия, отстояние в метри от нея и т. н. Този начин на описание на частите от имотите е възприет и се ползва като дава достатъчно информация и ориентира на ответника за да подготви защитата си. В случая ищцата не е изпълнил указанията на съда да приведе исковата молба в съответствие с изискването на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК, поради което само на това основание исковата молба правилно е върната.

По втория поставен въпрос за необходимостта от вписване на исковата молба по чл. 108 ЗС.

Настоящия състав намира, че исковата молба по чл. 108 от Закона за собствеността следва да бъде вписана с оглед разпоредбата на чл. 11, ал. 1, б. “в” вр. с чл. 4, ал. 1, б. “з” и “и” от Правилника за вписвания. Този извод прави предвид обстоятелството, че иска за ревандикация включва задължително установяване на правото на собственост на ищеца и обективните и субективни предели на постановеното решение обхващат и установеното право на собственост между страните. Освен това[населено място] решение № 3 от 19. 07. 2010 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2009 г., ОСГК се прие, че исковата молба след като не е вписана подлежи на връщане. По тези съображения настоящия състав намира, че определението е правилно и следва да се остави в сила.

По изложените съображения Върховният касационен съд,

състав на Първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА

касационно обжалване на

определение № 210 от 20. 09. 2010 г. постановено по гр. д. № 375 от 2010 г. на Старозагорския окръжен съд.

ОСТАВЯ в сила

определение № 210 от 20. 09. 2010 г. постановено по гр. д. № 375 от 2010 г. на Старозагорския окръжен съд за връщане на исковата молба подадена от

Я. И. Д..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО

е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: