Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по два броя касационни жалби, подадени от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) – гр. С. при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП) и от К. И. З. срещу Решение № 3990 от 10. 06. 2016 г. по адм. дело № 5181/2015 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), Първо отделение, 43-ти състав, в съответните му части.

Касаторът – директорът на Дирекция „ОДОП“ – гр. С. при ЦУ на НАП, обжалва решението в частта, в която е отменен Ревизионен акт № 2021401885 от 11. 07. 2014 г., издаден от органи по приходите в Териториална дирекция (ТД) на НАП - София, потвърден с Решение № 485 от 02. 04. 2015 г. на и. д. директор на Дирекция „ОДОП“ – гр. С., в частта относно определено задължение за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2010 г. в резултат от облагане на недекларирани доходи от неустойка в размер на 93 500 евро (182 870, 11 лв.) от предварителен договор за продажба на 30/100 ид. ч. от УПИ № [номер] от квартал [номер] по плана на гр. [населено място], местност „[наименование]“, като имотът е възложен от ЧСИ на [фирма], поради което не е сключен окончателен договор. Твърди се, че [фирма] е придобило собствеността върху имота, предмет на предварителния договор, К. З. не е собственик и е в обективна невъзможност да изпълни предмета на предварителния договор. С оглед на това касаторът счита, че неправилно и в противоречие на материалноправните разпоредби на ЗДДФЛ и ГПК първоинстанционният съд е приел, че моментът към който е следвало да се приеме за доход от неустойка на ревизираното лице е този на постановеното съдебно определение...