Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по жалба на С. Н. И. срещу Писмо изх. № 94-С-47 от 27. 02. 2017 г. на Министъра на правосъдието, Заповед № СД-05-156/ 12. 08. 2016 г. на Министъра на правосъдието и Писмо изх. 94-С-56 от 07. 03. 2017 г. на Заместник - министъра на правосъдието.

С Определение № 9792 от 21. 07. 2017 г. по делото е прекратено производството в частта му относно жалбата на С. Н. И. срещу Писмо изх. 94-С-56 от 07. 03. 2017 г. на Заместник министъра на правосъдието и е изпратено делото в тази част по подсъдност на Административен съд София-град.

Жалбоподателят С. Н. И. счита, че Писмо изх. № 94-С-47 от 27. 02. 2017 г. на Министъра на правосъдието, което съдържа отказ да се връчи Заповед № СД-05- 165 от 25. 06. 2015 г., представлява отказ да бъде извършена определена административна услуга по смисъла на & 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на ЗАдм (ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА). Моли да се отмени отказа, като се определи срок за извършване на услугата.

Жалбоподателят намира, че Заповед № СД-05-156/ 12. 08. 2016 г. на Министъра на правосъдието, издадена на основание чл. 156, ал. 1 от АПК, с която е оттеглена Заповед № СД -05- 165 от 25. 06. 2015 г. е нищожна, респективно незаконосъобразна и моли да се прогласи нищожността й или да се отмени.

Счита, че липсват материални и процесуални предпоставки за валидността на акта, което води до неговата нищожност. На следващо място сочи, че заповедта е постановена, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон отм. енителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК.

О. М на правосъдието, в съдебно заседание, чрез юрисконсулт Д., счита подадената жалба за процесуално недопустима, а по същество намира същата за неоснователна.

Заинтересованата страна [ЮЛ] не ангажира становище по делото.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото относно допустимостта на оспорването прие следното:

Неоснователно е твърдението на ответника, че обжалването е недопустимо, поради това, че оспорената заповед няма качеството на административния акт. Оттеглянето по съществото представлява нов индивидуален административен акт – чл. 21, ал. 1 АПК и за него са приложими разпоредбите на чл. 59, ал. 2 АПК.

Самото съдържание на оспорената Заповед № СД-05-156/ 12. 08. 2016 г. на министъра на правосъдието указва, че тя не представлява само упражняване на едно процесуално право, а далеч надхвърля това, като обективира реализиране на материално правната компетентност на административния орган. Подробно извършения анализ на обстоятелствата релеватни за случая, тяхната свързаност с приложимите правни норми, изведените правни изводи, сочат за постановяване на нов административен акт. Същият като резултат има правопрекратяващ характер, тъй като заличава правните последици от Заповед № СД- 05-165 от 26. 05. 2016 г. на министъра на правосъдието, с която е наредено вписване в регистъра на Нотариалната камара.

Жалбата е подадена от надлежна страна - адресат на акта, спрямо когото тя има неблагоприятни последици, предвид това, че се оттегля неговото класиране в проведения конкурс за нотариуси, за вакантните длъжности за района на Районен съд- [населено място]. Лицето следва да има правна възможност за защита от този неблагоприятен за него резултат, като безспорно има правен интерес да обжалва административния акт, с оглед запазването на резултата от конкурса за това място, поради това, че същият е благоприятен за него.

Спецификата на случая изисква да се посочи, че С. Н. И., който е придобил права от оттегления акт не е имал възможност да реализира защита в образуваните съдебни производства, където е депозиран актът за оттегляне. Единствената възможност за защита е подаването на процесната жалба срещу акта, с който се извършва оттеглянето. Жалбата следва да се приеме, че е подадена в законоустановения срок, тъй като няма данни за нейното редовно връчване, съобразно способите, предвидени в АПК.

Предвид това възражението на ответника, че същата е недопустима е неоснователно. Жалбата е процесуално допустима за разглеждане по същество.

От приетите по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Със заповед № СД-05-165/ 25. 06. 2015 г. на министъра на правосъдието е наредено да се впише в регистъра на НК С. Н. И., класиран на вакантно място за нотариус за съдебния район на Районен съд - гр. [населено място]. Срещу така издадената заповед са подадени четири жалби.

По подадена жалба от 07. 07. 2015 г. на И. В. П. срещу така издадената заповед № СД-05-165/26. 05. 2015 г. на министъра на правосъдието, както и срещу заповед № СД-05-167/26. 05. 2015 г. на министъра на правосъдието, с която е наредено вписване в регистъра на Нотариалната камара на П. И. Л. за район на РС- [населено място] е образувано административно дело № 9141/ 2015 г. по описа на Върховен административен съд, Трето отделение.

В резултат с Определение № 3096/18. 03. 2016 г. ВАС оставя без разглеждане жалбата срещу заповед № СД-05-165/25. 06. 2015 г. и заповед № СД-05-167/25. 06. 2015 г. на министъра на правосъдието и прекратява производството по адм. дело № 9141/ 2015 г. по описа на ВАС. Това определение е оставено в сила с Определение № 8934/18. 07. 2016 г. по адм. дело № 7127/ 2016 г. по описа на ВАС, Петчленен състав, I колегия.

По жалба от 30. 03. 2016 г. на Л. Н. И. срещу Заповед № СД-05-165/26. 05. 2015 г. и Заповед № СД-05-167/26. 05. 2015 г. на министъра на правосъдието, е образувано адм. дело № 4713/ 2016 г. по описа на ВАС, Трето отделение, по което е постановено Определение № 8940/ 18. 07. 2016 г., с което жалбата е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Срещу това определение е подадена частна жалба, като с Определение № 10040/ 26. 09. 2016 г. по адм. дело № 9359/ 2016 г. по описа на ВАС, Петчленен състав, I колегия е оставено в сила определението на тричленния състав.

По жалба от 30. 03. 2016 г. на В. В. М. срещу Заповед № СД-05-165/26. 05. 2015 г. и заповед № СД-05-167/26. 05. 2015 г. на министъра на правосъдието, е образувано адм. дело № 4714/ 2016 г. по описа на ВАС, Трето отделение, по което е постановено определение № 9124/ 22. 07. 2016 г., с което жалбата е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. С определение № 10589/ 11. 10. 2016 г. по адм. дело № 10711/2016 г. по описа на ВАС, се оставя в сила определението на тричленния състав.

По жалба от 28. 09. 2016 г. на Е. М. К. е образувано адм. дело № 11953/ 2016 г. по описа на ВАС, Трето отделение, по което е постановено определение № 13946/ 12. 12. 2016 г., с което жалбата е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Определението е потвърдено от петчленен състав на ВАС.

Междувременно, във връзка с издадената Заповед № СД-05-165/ 25. 06. 2015г., с която е наредено да се впише в регистъра на НК С. Н. И., класиран на вакантно място за нотариус за съдебния район на Районен съд гр. [населено място], в Министерство на правосъдието са постъпили сигнали с искане за отмяната й поради обстоятелството, че лицето не отговаря на изискването на чл. 8, ал. 1, т. 4 от ЗННД.

В резултат е издадена Заповед № СД-05-156/ 12. 08. 2016 г., с която на основание чл. 156 от АПК се оттегля изцяло заповед № СД-05-165/ 25. 06. 2015 г. на министъра на правосъдието за вписване в регистъра на Нотариалната камара на С. Н. И., класиран на вакантно място за нотариус за съдебния район на Районен съд гр. [населено място].

Изявлението за оттегляне на заповедта за вписване на С. Н. И., обективирано в Заповед № СД-05-156/12. 08. 2016 г., е депозирано по - горецитираните административни дела на ВАС. Няма данни да е било връчено изрично на лицето, съобразно чл. 61 АПК.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

В разпоредбата на чл. 156 АПК е посочена възможността за оттегляне на акта в хода на вече образувано съдебно производство по обжалването му. В това понятие се включва и възможността да бъде отменен акта, като една от формите на отзива. Тя винаги се осъществява с постановяване на съответен нов акт, който обективира волята на органа да упражни тази правна възможност. Последната е продължение на възможността за отзив, предвидена в чл. 91 АПК, осъществяването на която става с постановяване на нов административен акт.

Проверката за законосъобразност на оспорен пред съда индивидуален административен акт означава проверка на законосъобразността на същия на всички основания по чл. 146 АПК въз основа на представените от страните доказателства, която включва и спазването на предвидените за издаване на акта административнопроизводствени правила и правилното приложение на относимите материалноправни разпоредби.

Оттеглянето на оспорен административен акт по чл. 156 АПК е процесуално право на издалия го административен орган, което може да бъде упражнено само в рамките на висящо съдебно производство по оспорване на индивидуалния административен акт.

В случая заповедта за оттегляне е от 12. 08. 2016 г., като към този момент са висящи съдебните производства по адм. дело № 9359 от 2016 г., което е приключило с Определение № 10040 от 26. 09. 2016 г. на ВАС Петчленен състав на Първо отделение, както и производството по адм. дело № 10711/ 2016 г. по описа на ВАС, което е приключило с Определение № 10589 от 11. 10. 2016 г. на ВАС на Петчленен състав на Първо отделение. Следва да се приеме, че в случая оттеглянето е сторено, при условията на висящо съдебно производство.

Не е била, обаче налице втората необходима предпоставка, регламентирана от закона, а именно положително волеизявление от лицето, за което оттегленият акт е благоприятен. За да е допустимо оттеглянето на акта е необходимо да е налице и съгласието на останалите ответници. В практиката на ВАС израза „останалите ответници“ се тълкува като установена еднаквост на правния интерес в хода на съдебното производство. Ответник е органът издал оспорения акт - чл. 153, ал. 1 АПК. Еднакви интереси с органа (до момента на оттегляне на акта) имат заинтересованите лица, за които актът е благоприятен. Породените от акта благоприятни правни последици налагат да се вземе съгласието на тези лица, тъй като приемането от съда на оттегляне на акта, без тяхно съгласие ще доведе до нарушаване на правата им.

Законодателят е имал предвид лицата, за които акта е създал права, тъй като с неговото оттегляне тези права се прекратяват. В случая жалбоподателят по настоящото дело С. Н. И. е заинтересовано лице, за което актът е благоприятен. Отпадането на породените от акта благоприятни правни последици с оттегляне на акта, води до нарушаване на неговите права.

В случая, въпреки неспазването на изискването на чл. 156, ал. 1 АПК, С. Н. И., който е придобил права от оттегления акт не е имал възможност да реализира защита в образуваните съдебни производства. Единствената възможност за защита за него е подаването на жалба срещу акта, с който се извършва оттеглянето.

Налице е неправилно проведено производство по чл. 156 от АПК, поради отсъствието на необходимите предпоставки за реализиране на посочената законова хипотеза. Несъмнено в случая липсва съгласие на С. Н. И., поради което издадения административен акт е незаконосъобразен. Действително са били налице обстоятелства, които следва да се приемат като нови, тъй като не са били включени в обсъждания и преценяван фактически материал при постановяването на оттегления административен акт. Реализирана е обаче процедура, без да са налице предпоставките за това.

С оглед изложеното настоящата съдебна инстанция намира, че оспорената в настоящото производство заповед е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в несъответствие с материалния закон. Жалбата против нея е основателна и следва да се уважи.

Жалбата от С. Н. И. в частта й срещу Писмо изх. № 94-С- 47/27. 03. 2017 г. на министъра на правосъдието също е допустима и основателна.

С посоченото писмо С. Н. И. е уведомен, че по негово заявление peг. № 94-С-47/ 09. 02. 2017 г., с което е поискал връчване на заповед № СД-05-165/25. 06. 2015г. за вписването му в регистъра на НК като нотариус с район на действие PC- [населено място], министърът на правосъдието не може да издаде заверен препис от исканата заповед поради нейното оттегляне.

С писмото се удостоверява отказ от извършване на административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. "в" от ДР на ЗА, тъй като попада в определението за "извършване на други административни действия, които представляват законен интерес за физическо или юридическо лице". Отказът за извършване на тази административна услуга е приравнен на индивидуален административен акт и подлежи на обжалване по реда на АПК, предвид § 8 от ПЗР на АПК. Административната услуга се дължи, тъй като молителят има правен интерес от установяването на факт с правно значение за него.

Друг е въпросът, доколко е следвало да се удовлетвори напълно молбата, предвид изричното искане да се посочи датата, на влизането й в сила, за да се приведе в изпълнение пред [ЮЛ]. Административният орган може да удостовери този момент едва с окончателното приключване на съдебните производства. Това обаче не променя извода за незаконосъобразност на постановения отказ, предвид отхвърляне изцяло на молбата.

Искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е основателно по отношение на платените държавни такси в размер на 20 лева. По отношение на адвокатското възнаграждение искането е неоснователно, тъй като в Договор от 03. 05. 2017 г. за правна защита и съдействие не е отбелязана платена сума и начина й на плащане. С това не се доказва да са направени разноски.

Предвид изложеното, Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Писмо изх. № 94-С-47 от 27. 02. 2017 г. на Министъра на правосъдието.

ОТМЕНЯ Заповед № СД-05-156/12. 08. 2016 г., издадена на основание чл. 156, ал. 1 АПК от Министъра на правосъдието.

ОСЪЖДА Министерство на правосъдието да заплатина на С. Н. И. разноски по делото в размер на 20 (двадесет) лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14- дневен срок от неговото съобщаване.