Производството е по реда на чл. 208 и следващите във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на [фирма]", [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма], всички със седалище гр.[населено място] и представлявани от управителя Ч. Х. Ч.-гражданин на Р. К, подадена чрез общия им процесуален представител адв.П.,срещу решение № 5236 от 19. 07. 2016г., постановено по адм. д.№ 1490/2016г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружествата срещу Решение № Ц-27/31. 07. 2015 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, в частта по раздел ІV, т. 5 и т. 6, с която на [фирма], считано от 01. 08. 2015г., е определена цена за достъп до електропреносната мрежа(без ДДС), която се дължи от производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия, присъединени към електропреносната и електроразпределителните мрежи за цялото произведено количество електрическа енергия. и са посочени ценообразуващите елементи на тази цена.
В касационната жалба са инвокирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост -касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, с основни съображения, че съдът неправилно не е отчел факта, че процесното решение на КЕВР представлява изземване на приходите от дейността на производителите на електрическа енергия от слънце и вятър и прехвърлянето им към единственото дружество оператор на електропреносната мрежа – [фирма]([фирма]), което е под държавен контрол. Освен това намират, че с тези си действия КЕВР е нарушила основните цели за насърчаване на производството и потреблението на енергия, произведена от ВЕИ, залегнали в чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗЕВИ. На следващо място касационните жалбоподатели сочат, че КЕВР е пристъпила към определяне на цени за достъп до мрежите за производителите на електрическа...