Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу решение № 6074/05. 10. 2016 г., постановено по адм. дело № 11210/2014 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 231311809/15. 07. 2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. С. в потвърдената част с решение №1835/14. 10. 2014 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – гр. С. при ЦУ на НАП за непризнато право на данъчен кредит за месеците юни и октомври 2013 г. по фактури, издадени от [фирма], за месеците май, юли, август и септември 2013 г. по фактури, издадени от [фирма], за месец юни 2011 г. по фактура, издадена от [фирма], за месец януари 2012 г. по фактура, издадена от [фирма], за месеците май и юли 2011 г. по фактури, издадени от [фирма], за месец ноември 2010 г. по фактура, издадена от [фирма], както и за непризнат данъчен кредит за период от 01. 07. 10. до 31. 12. 2010 в общ размер на 13 397, 80 лв. и доначислен ДДС на стойност 280 лв., ведно със съответните лихви. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Първото оплакване в касационната жалба е поради необявяването от съда на нищожността на оспорения ревизионен акт, позовавайки се на чл. 118, ал. 2 ДОПК във връзка с чл. 7, т. 4 ЗНАП и чл. 119, ал. 2 ДОПК, като жалбоподателят счита, че един от органите, издали акта няма материална компетентност. Второто оплакване е за необоснованост и за...