Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Т. В. Т., [населено място], [жк], [жилищен адрес] чрез адвокат Е. Б., против заповед рег. № 8121К-1118/29. 03. 2016 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 204, т. 1, чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 203, ал. 1, т. 7, предложение второ, т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание "Уволнение" и служебното му правоотношение е прекратено.

Жалбоподателят чрез процесуалните си представители адвокат Б. и адвокат С. поддържа, че заповедта е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби.

Твърди, че дисциплинарното наказание е наложено извън законоустановения срок визиран в чл. 195, ал. 1 от ЗМВР.

Излага съображения, че заповедта е издадена без да са спазени задължителните изисквания на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР като не са посочени време, място и обстоятелствата, при които са извършени описаните нарушения. Не са посочени доказателства въз основа на които дисциплинарното нарушение е установено.

Навежда доводи, че в оспорената заповед са описани две дисциплинарни нарушения, за които е наложено едно наказание, което води до невъзможност наказания служител да разбере за кое от двете нарушения му е наложеното наказание. Моли заповедта да бъде отменена. Подробни съображения излага в писмени бележки, в които излага доводи за противоречие на оспорената заповед с целта на закона и за нецелесъобразност на оспорения административен акт. Претендира разноски.

Ответникът - министърът на вътрешните работи чрез юрк. П. оспорва жалбата като неоснователна. Не претендира разноски.

Върховният административен съд, състав на Пето отделение като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, приема следното:

Т. В. Т. работи като полицейски инспектор V степен група ТП „[наименование]“ сектор...