Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на Факултетния съвет на Историческия факултет /ФС на ИФ/ при [ЮЛ] срещу решение № 5431/27. 07. 2016г. на Административен съд София град по адм. д. № 1382/2016г., с което съдът е отменил негово решение от 19. 01. 2016г., взето по Протокол № 4/19. 01. 2016г. и е върнал преписката за ново произнасяне, в съответствие с дадени в решението задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон и немотивираност. Излага съображения за материална незаконосъобразност на взетото съдебно решение както следва: Оспорва изводите на съда досежно немотивираността на решението на Факултетния съвет на Историческия факултет при [ЮЛ] от 19. 01. 2016г., с което ФС на ИФ отказва да избере доц. М. П. за заемане на академична длъжност „професор“ по професионално направление 2. 2. История и археология /архивистика и документалистика/, в резултат на проведен конкурс, обявен с ДВ бр. 59/04. 08. 2015г. Сочи, че решението е взето от компетентния орган, с необходимото мнозинство, при условията на оперативна самостоятелност. Научното жури било помощен орган, извършващ подготвителни действия за произнасяне на решаващия орган в процедурата. ФС единствен имал правомощие да осъществи избора, като извърши преценка относно нуждите на факултета и качествата на кандидата. В тази насока твърди, че решението на ФС се базира на анализа на потребностите на факултета от гледна точка на кадровия му състав. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на М. П. срещу решение на Факултетния съвет на Историческия факултет /ФС на ИФ/ при [ЮЛ] от 19. 01. 2016г., взето по Протокол № 4/19. 01. 2016г.
Ответникът по касационната жалба, М. П. чрез адв. А. Д. оспорва същата по съображения подробно изложени писмено. Релевира възражения за правилност на обжалваното решение на АССГ.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съставът на седмо отделение на Върховен административен съд приема, че същата е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК.
При проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, съдебният състав мотивира валидност и допустимост на обжалваното съдебно решение.
Касорът не релевира възражения за допуснати съществени процесуални нарушения.
Досежно правилното приложение на материалния закон:
Производството пред АССГ е образувано по жалба на М. П. срещу решение на Факултетния съвет на Историческия факултет /ФС на ИФ/ при [ЮЛ] от 19. 01. 2016г., взето по Протокол № 4/19. 01. 2016г., с което съветът отказва да я избере за заемане на академичната длъжност „професор“ по професионално направление 2. 2. История и археология /архивистика и документалистика/, в резултат на проведен конкурс, обявен с Дв-к бр. 59/04. 08. 2015г.
Въз основа на анализа на събраните в хода на административното и съдебното производство гласни и писмени доказателства, първоинстанционният съд е установил съотвестваща им фактическа обстановка, която не се спори между страните.
Правилен е изводът на АССГ, че в хода на производството по вземане на решението е спазена нормативно установената процедура:
Условията и реда за заемане на академичната длъжност „професор“ са регламентирани в Закон за развитие на академичния състав в Р. Б. В конкретната хипотеза, Факултетният съвет на Историческия факултет, по предложение на катедра „Архивистика и ПиД“, на свое заседание на 26 май 2015г. предлага на Академичния състав /АС/ на [ЮЛ] да обяви конкурс за заемане на академичната длъжност „професор“ по професионално направление 2. 2. История и археология /Архивистика и документалистика/, със срок 2 месеца, на щатно място на катедрата /на пенсионираната проф. д-р А. Н./. Конкурсът е обявен в Дв-к, бр. 59, на 04. 08. 2015г. П. е подала заявление за участие в конкурса в срок. Със заповед на ректора на [ЮЛ] от 01. 10. 2015г. – л. 127 по делото, е назначена комисия в състав от трима членове, която да извърши преценка за допустимостта на кандидатите. С решение по Протокол от 13. 10. 2015г. – л. 128 по делото, комисията е допуснала до участие в конкурса както кандидата д-р М. П., така и кандидата доц. д-р А. К.. Конкурсът е проведен от седемчленно научно жури, в съответствие с разпоредбите на ЗРАСРБ, определено със заповед на ректора на университета от 24. 09. 2015г. – л. 126 от делото. Научното жури е оценило кандидатите за заемане на академичната длъжност "професор" според изпълнението на условията по чл. 29 ЗРАСРБ. Изготвени са три рецензии и четири становища. След гласуване, проведено на заседание на журито на 12. 01. 2016г. с шест гласа „за“ НЖ предлага на ФС на ИФ на [ЮЛ] за заемане на академичната длъжност „професор“ по 2. 2. История и археология /Архивистика и документалистика/ да бъде избрана М. П.. Съставен е нарочен писмен акт, наименован „мотивирано предложение“, подписан от всички членове на научното жури, който е входиран във ФС на ИФ.
АССГ в обжалваното решение е направил обоснован извод досежно характера на органа – научно жури, както и досежно характера на направеното от него предложение. Научното жури е помощен орган на Факултетния съвет, създаден с нарочна заповед на ректора на университета, който има правата и задълженията да извърши оценяване на кандидатите, съгласно изискванията на ЗРАСРБ, като отрази оценката в нарочно съставен протокол и състави мотивирано предложение до ФС.
В тази насока правилно съдът е посочил, че преценката за заемане на академичната длъжност „професор“ се извършва от ФС, който при условията на оперативна самостоятелност, след проведено явно гласуване взема своето решение. Оперативната самостоятелност на ФС обаче не отменя задължението му за мотивиране на взетото решение. Мотивирането на административните актове като задължително условие за тяхната законосъобразност безспорно се отнася и до решенията, приемани от ФС в качеството му на колективен административен орган. В тази насока е и ТР № 4/22. 04. 2004г. на ВАС, съгласно което, в случаите, когато административният орган е овластен да реши въпроса по свободна преценка, ….неизлагането на мотиви за преценката му, съставлява основание за отмяна на акта. В действителност, съгласно ТР № 16/1975г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите на един акт могат да се съдържат и в други документи по преписката по издаването му, ако са приобщени към него, но в случая липсват както мотиви, отразени в протокола на ФС от 19. 01. 2016г., така и в друг документ по преписката. Нещо повече, при несъгласие на ФС с оценката на качествата на кандидата, направена от научното жури, ФС е имал задължение да изложи мотиви досежно несъгласието. Неизлагането на такива, не може да се компенсира с изложението в касационната жалба, че ФС е извършил самостоятелна преценка /различна от тази на научното жури/ на качествата на кандидата – данни за такава преценка от страна на ФС липсват.
Като е приел, че мотивирането на административния акт е една от гаранциите за неговата законосъобразност и за защита на правата и законните интереси на страните в административното производство, включително правото им на защита, чрез осъществяване на съдебен контрол и е приел, че в конкретния случай административният орган не е мотивирал решението си, първоинстанционният съд е постановил обоснован и мотивиран съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Видно от протокола, от проведеното заседание на ФС на ИФ, с няколко изречения съветът е обсъдил възрастта на П. – [години]
г., както и становището на проф. М., че политиката на ръководството е била такава, че да се обяви конкурс, за да се привлекат млади хора, на което е възразено, че кадровото състояние на катедрите е въпрос, който следва да се обсъжда на ОС на университета. И доколкото направеното обсъждане на възрастта на кандидата създава ситуация на дискриминационно отношение, същото не следва да се третира като мотив за решението на ФС. Самията ФС е направил предложение за провеждане на конкурс за заемане на длъжността, като е недопустимо на финалния етап на конкурса, съветът да позовава отрицателния си вот на кадровото състояние на катедрата. Друг е въпросът, че мотивирана и обективна оценка на това състояние липсва.
Предвид гореизложеното, като валидно, допустимо и правилно обжалваното решение на АССГ следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора, на ответника М. П. се дължат разноски за касационна инстанция в размер на 600лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, настоящият състав на седмо отделение на Върховен админисративен съд РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5431/27. 07. 2016г. на Административен съд София град по адм. д. № 1382/2016г.
ОСЪЖДА [ЮЛ] да заплати на М. П. от [населено място] сумата от 600лв. /шестстотин лева/, представляващи разноски за касационна инстанция. Решението е окончателно.